[Захарина] се изкашля с цели гърди, диво и с гнусно хъркане, а след това високо и нездраво се изсмя. Ил. Волен, ДД, 79.
НЕЗДРАВОСЛОВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Който се отразява неблагоприятно на здравето, който уврежда, руши здравето; нездрав. Жителите, [бяха] принудени да се притискат в тесни, нездравословни жилища, без дворища, без въздух, без простор. Ив. Вазов, Съч. XVII, 1/0. Човек е свикнал да диша само с една шеста част от белия дроб. Това е нездравословно дишане. К, 1963, кн. 9, 39. Нездравословен климат.
НЕЗДРАВОСЛОВНО. Нареч. от нездравословен. Първата се изпотява съвсем нездравословно, а втората щастливка е толкоз сгорещена и задъхана, че става нужда да се разхлади. Хр. Смирненски, Съч. III, 164. • Обр. „Никотиана“ растеше, но някак нездравословно, като лакомо дете, на което дават еднообразна храна. Д. Димов, Т, 335.
НЕЗЕМЕН, -мна, -мно, мн. -мни, прил.
1. Който се отнася до света, извън планетата Земя; извънземен. Преди хиляда деветстотин тридесет и първа година американският радиоспециалист Янски откри радиоизлъчване от неземен произход с дължина на вълната около петнадесет метра. П. Стъпов, ГОВ, 185. По-импозантно и по-интересно е намиращото се наблизо широко гърло на вулкана.., който отдалеч контрастира на ясносиньото небе със своите огненочервени скални маси. Той наподобява някакъв неземен пейзаж. ВН, 1960, бр. 2618,4.
2. Според митологични и религиозни представи — който не е свързан с реалния, с действителния живот, а със задгробния, небесния свят. Смъртта туряше вече печата си на лицето на пътника към другия свят. То имаше изражение неземно. Ив. Вазов, Съч. XIII, 39. За тях това било омагьосано място, което според преданието се посещавало от злите духове и неземни същества. Е, 1981, бр. 1085, 4. Не от плът, от фарфоро-ва чистота и благоуханни душевност бе създадена царската щерка, та когато сядаше до мене, струваше ми се, че ставам неземен, като да съм на седмото небе. Ем. Станев, А, 22. Когато хората се разделят със свои близки, те ги оставят на св. Троица и целувайки свидните им десници, призовават с плач неземната сила на помощ. Ст. Загорчинов, ДП, 498.
3. Който е резултат от въображението, фантазията на човека; въображаем, измислен. Йовка седеше на судурмата с глава подпряна на преградката,.., и летеше с крилата на мечтите си в своето тайнствено, добро, неземно царство. Елин Пелин, Съч. III, 56-
57. Те мечтаят за бъдещето. Но това не са празни безплодни мечти, мечти за някакви неземни и неосъществими светове. Г. Кара-славов, ПМ, 95.
4. Прен. Който е необикновен, изключителен, съвършен; божествен, приказен. Отнякъде долитаха сладки, мили, упоителни звуци.. Той още не можеше да се опомни, още не можеше да повярва, че в тези глухи пущинаци могат да се чуят такива неземни, нечувани благозвучия. Г. Караславов, Избр. съч. V, 237. Тя е била неземна красавица и е будила грешни мисли у мъжете. Елин Пелин, Съч. IV, 17. Симон видя как божият пратеник пристъпи към него и, унесен в неговата неземна хубост, той го чакаше да се доближи. Д. Талев, СК, 30. Възхитителна е тогава Витоша. Тя добива неземен фееричен вид, тя губи за окото всяка плътност, прилича на един призрак, на един чуден мираж. Ив. Вазов, Съч. XVII,
6. // За чувство, преживяване — който се проявява с извънредно голяма сила, във висока степен. Често му се струваше, че небето се отваря и че през ослепителната му светлина се показва сам Бог. Тогава той се изгубваше в неземна радост. К. Петканов, ОБ, 121. — М-м... ще те изям... Моята мила, моята сладка... Тоя страстен шепот опиваше Марийола като старо вино.. С всеки миг тя усещаше все по-голямо и по-не\ земно блаженство. Ст. Чилингиров, ПЖ, 103. Койчев влезе в кухнята и се прилепи пак на прозореца. С някакво неземно на-слаждение загледа той пространния кър. Живот кипеше там, хора гологлави работеха, милвани от топлите лъчи на пролетното слънце. Ц. Церковски, Съч. III, 122-123.
НЕЗЕМНО. Нареч. от неземен. 1. По начин, неприсъщ, нехарактерен за живота на земята, за реалния живот, свят. Тогава господинът от комисията, .., се усмихна някак си неземно и се обърна вдъхновено към заседаващите. Елин Пелин, Съч. IV, 113-114.
2. В съчет. с прил. За означаване на много висока степен на качеството, изразено с прилагателното; необикновено, изключително. Дали защото небето над срещните здания сияеше в последните отблясъци на залеза, или защото меката топлина на ясния летен ден го обгали.., но затворникът зина от почуда, сякаш бе стъпил в неземно красив свят. Г. Караславов, ОХ IV, 321. Отчаян, окаян, веднъж в булеварда/ аз тръгнах неземно злочест. Хр. Смирненски, Съч. II, 223. Дали личаха в тях метежните години,/ или неземно чисти бяха тези зеници? М. Петканова, Ст, 38.
НЕЗЕМНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Книж. Отвл. същ. от неземен. Играеха краката, играеха раменете, цялото тяло пееше.. Неволно почувствувахме каква изящност и величие носи една песен, каква грация и не-земност дори носи и певицата. М. Яворски, ЕСВ, 155.
