на стаята. П. Константинов, ПИГ, 197. Под нежный лъх на вечер ароматна, /."/заглъхват в мир простори необятни. Д. Дебе-лянов, С 1936, 43. // За цвят, светлина и под. — който е блед, мек и не дразни очите. В църквата беше вече почти тъмно. От запалените кандила се лееше нежно, синкаво сияние. Ст. Загорчинов, ЛСС, 62. Лучите на заходящото слънце обливат с нежен розов цвят скалите на Камен дел. Ив. Вазов, Съч. XVII, 6. Нощта бе от тъмна, по-тъмна. Но какво бе тогава това нежно червеникаво сияние, което тлееше около пресъхналия вир. О. Василев, ДГ, 87. Ниагара е пред мен! .. Беден е човешкият речник, за да опише видяното, слаба и безсилна е ху-дожническата четка, за да нарисува изобилието от багри, които постоянно се преливат от ярки цветове в най-нежни оттенъци. Г. Белев, КВА, 118.
7. За художествена творба, произведение на изкуството — който е сътворен или изпълнен така, че доставя естетическа наслада; изящен, фин. В изпълнението на пианиста нежната музика на Шопен сякаш се разтваряше във въздуха на залата и завладяваше сърцата. А Нежна лирика. Нежни стихове. // За писател, поет, художник и под. — който създава такива творби. Куплетите на нежния и сърдечен Тургенев, гневните думи на гърмовержеца Достоевски,.. — това беше гласът на Дядо Иван, това беше словото на братушките! С. Северняк, ИРЕ, 312. Дебелянов е нежен и лиричен поет.
8. Който е свързан с жените, който се отнася до жените. Тъкмо когато всичко вървеше към възход, се намеси нежната част на наишта компания. Черемухин, ПД, 60.
◇ Нежната половина (половинка). Шег.
1. Съпруга. — Е, поседяхме при нежната си и любезна половина десет дена — говореше Гелак. Н. Антонов, ВОМ, 55. 2. Нежният пол. Независимо от бабаитското поведение и маниери на бай Ганя, които вече заприличаха на кощунство,.., но и самият му външен изглед съвсем не вдъхваше симпатия на американците и англичаните, а особено на нежната им половина. Ал. Константинов, БГ, 19. Нежна революция. Полит. Коренна промяна в политическата система, извършена не по насилствен, а по мирен път. Нежният пол. Жените; женският пол, слабият пол. Тогава Андреев не само че не беше така равнодушен към нежния пол, но имаше и няколко любовни историйки. Д-Калфов, Избр. разк., 63. Всички виждаха в Банана бъдещ композитор и въпреки големия си, увиснал нос, за който беше получил и фруктовия си прякор, той беше личност, търсена и желана от нежния пол. ВН, 1966, бр. 4634,4.
НЁЖЕНЕ, мн. -ия, ср. Поет. Отгл. същ. от нежа и от нежа се.
НЕЖЕНЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Който не е женен, не е встъпил в брак; неоженен.
—т- Търся него — мъжа си! — въздъхна Елена. — Вие имате грешка, тука не живее никакъв мъж! — А вашият син не живее ли тука? — При мене живее, но той е неженен. К. Петканов, В, 188. Само даскал Стефан, най-малкият син, си остана неженен. Д. Не-миров, Б, 15. Горан работеше земята повечето сам, а Никола и Марин, най-малкият и още неженен син на Божин Апостолов, работеха на държавните каменни кариери. Д. Ангелов, ЖС, 78. Неженена сватя за себе си търси. Послов. П.Р. Славейков, БП I, 302.
НЕЖИВ -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който не е жив; мъртъв, умрял. Нежив зъб.
2. Който не се отнася към животинския или растителния свят. Основните свойства на организмите, по които те се отличават от неживите природни тела, са клетъчно устройство,.., развитие, размножаване и наследственост. ОБиол. X кл, 7. Екологията изучава взаимоотношенията между животните и околната среда — нежива природа (климат, почва) и жива (растения и животни). Зоол. VII кл, 5. И така чловек едно по друго турял на работа всякакви живи и неживи оръдия, та ги карал да му слугуват. С живи оръдия, сиреч с добитък зел да си връши работа откак го укротил и опитомил, а с неживи оръдия си вършил работа само откак им опознал облагата. И. Груев КН 3 (превод), 18.
3. Който не е жив, жизнерадостен; нёжизне-радостен. Той е слаб, блед, нежив в движенията си, ленив човек.
НЕЖИВО. Нареч. от нежив (в 3 знач.). Играят вяло, неживо на сцената, сякаш са уморени от всичко.
НЕЖИЗНЕРАДОСТЕН, -т на, -тно, мн. -тни, прил. Който не е изпълнен с жизнерадост. Нежизнерадостен човек.
НЕЖИЗНЕСПОСОБЕН, -бна, -бно, мн. -бни, прил. Който не е способен да живее, да съществува и да се развива. Нежизнеспособен организъм. Нежизнеспособно поколение. • Обр. Най-голямата грижа на нашите поети и писатели остава — да пазят тоя език от прищевките на разни филолози и слабоумци драскачи и да го чистят от гъсениците, що пущат те по стволите и листята му, за да го опощят и направят нежизнеспособен. П, П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 49.
НЕЖИЗНЕСПОСОБНОСТ, -тта, мн. няма* ж. Книж. Отвл. същ. от нежизнеспособен.
НЕЖИТ1 м. Диал. 1. Народно название на болестта пиорея.
2. Растението дебелец, с което се лекува тази болеет; тлъстига, тученица, нежито.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
НЕЖИТ2 м. Диал. Според народните вярвания — невидимо същество, което бро
