Page:RBE Tom10.djvu/807
НЕДОСТИГ, мн. няма, м. 1. Обикн. с предл. на или от. Отрицателна разлика между необходимото, нормалното или очаквано количество и количеството, което съществува в действителност; дефицит. Причини от различно естество и главно недостигът от материални средства попреч-ват за редовното излизане на списанието. М. Арнаудов, БКД, 210. На големи височини въздухоплавателите започвали вече да чувствуват недостиг на кислород за дишане — настъпвало явлението кислороден глад. Р. Радулов, ИГ, 15. Тя никога не се спираше,^, а в къщи все имаше недостиг и на храна, и на облекло. К. Калчев, ЖП, 466. Населението и войниците на фронта гладували. Поради недостиг на работна ръка и добитък намаляла посевната площ. Ист. VII кл, 1965, 122. Недостиг на време. Недостиг на енергия.
2. Остар. Недостатък. Едничкото, което ще си позволим да отбележим като недостиг на сказката, бе ограниченият брой пиеси, които бяха изпълнени. Р, 1926, бр. 205, 1.
3. Остар. Финанс. Превес на разходите над приходите; дефицит. Всичкий му приход състоял от шестстотин франги годишнина, а малкий недостиг, който му бил още потребен, трябвало да изкара с перото си. Лет., 1876, 118.
НЕДОСТИГАЕМ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. 1. Който се намира на такова място, че до него не може да се стигне, достигне; недостъпен, недостижим, недосегаем. А по недостигаемите скални дупки гнездят какви ли не птици: небесносини синявици, скални гълъби и розови скорци. П. Славинс-ки, МСК, 87.
2. Прен. Който по своите изключителни качества, същност не може да бъде достигнат, постигнат; недостижим, непостижим, недосегаем. От нея [културата] се ползували само царете и фараоните, които живеели като далечни, недостигаеми от народа богове. А. Каменова, И, 7. Царете не щадяха средства, за да увеличат пищността на резиденцията си, тикани от тщеславното желание да гонят недостигаемото великолепие на цариградския дворец. Ив. Вазов, Съч. XIV, 36. Цигуларят покоряваше със своята недостигаема виртуозност.
НЕДОСТИГАЕМОСТ, -тта, мн. няма,
ж. Книж. Качество на недостигаем. Аз бях толкова малък, че можех да се люлея на вратата на кухненския бюфет, а стенният часовник беше мерило за недостигаемост. В. Цонев, ЕВ, 5.
НЕДОСТИГНАТ, -а, -о, мн. -и, прил. Поет. 1. Който е недостъпен, до който някой не може да достигне. Любовница ли му е Войновска или един недостигнат свят, към който искаше сега да се приближи? Разбира се, недостигнат свят. Ст. Чилин-гиров, РК, 94. Аз пак съм сам, и пак ридай/ в сърце нестихналата жал/ по радости не-вкусени,../ по недостигнат роден край. Д. Дебелянов, ЗлП, 20.
2. Който не е достигнат, догонен в своето развитие, успехи и постижения. Всяка нова роля за тоя недостигнат артист [Кирков] беше истинска победа. Н. Лилиев, Съч. III, 371.
3. Като същ. недостигнатото ср. Това, което не е достигнато, постигнато. Оттук се вижда далечното море,..; и Одисей, макар мъртъв, свободно може да гледа и копнее за не-достигнатия роден кът. Уверяват дори, често да са го виждали изправен до стълба да се взира към недостигнатото. П.П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 149-150. Защо да буди мятежната тревога на недостигнатото, на неосъщественото. Ст. Чилин-гиров, ПЖ, 138-139.
НЕДОСТЙЖЕН, -жна, -жно, мн. -жни, прил. Индив. Недостижим, непостижим, недосегаем. По цялата долина/..,/вилней/зъл вихър,../ .., а те [боровете] стоят, така безгрижни,/ за вихъра чак там на върха не-достижни,/ не мислейки и тях, че той ще налети. П.П. Славейков, Събр. съч. III, 229.
НЕДОСТИЖЙМ, -а -о, мн. -и, прил. Книж. 1. Който се намира на такова място, че до него не може да се стигне, достигне; недостъпен, недостигаем, недосегаем. Тоя земен кът,.., се превръща в такъв момент на един величествен храм, на който високите колони са правите вековни буки с недос-тижими върхове. Д. Калфов, ПЮН, 159. Обливана от косите лъчи на слънцето, тя [птицата] проблясваше с бялата си опашка и изглеждаше тъй красива и недостижима в далечината. Ем. Станев, ЯГ, 62.
2. Прен. Който по своите изключителни качества, същност не може да бъде достигнат, постигнат; непостижим, недостигаем. Вековните букаци, дъхавите билки, незагас-ващият венец на цветята, непресекващата песен на птиците — това е един свят, който непрестанно те предразполага към сравнения, сродява те с недостижимата хубост на природата. Б. Геронтиев, Б, 37-
38. Когато [Лиляна] беше още в първи прогимназиален клас, тя чете как са затворили, съдили и обесили Васил Левски. Но в представата й Левски беше нещо велико, недостижимо. Г. Караславов, Т, 68.
3. Прен. Като сказ. опред. За човек — който се отделя, откроява, обикн. с изключителни качества или с високо социално положение, поради което с него не може да се общува, да се установи контакт; недосегаем, недостъпен. — Струва ми се, че не съм срещал в живота си друга като тебе — каза той [Илия]. — Преди няколко минути мислех, че си все тъй далечна и недостижима, каквато те видях първия път. Ив. Мартинов, ДТ, 216. Бях неизказано щастлива да седя до режисьора Василев,.., недостижимия Ва
