Page:RBE Tom10.djvu/786

От Читалие
Версия от 16:48, 4 юни 2014 на Ботьо (беседа | приноси) (Некоригирана)
(разл) ← По-стара версия | Текуща версия (разл) | По-нова версия → (разл)
Направо към: навигация, търсене
Страницата не е проверена


и под. — който изразява мисли, чувства, намерения на човек, лишен от доброта, благородство. — Какво се стъписа? Сигурно сте скрили житце, а? вторачи недобри очи в нея учителят. К. Константинов, НДЦ, 132. Монката трепна и се извърна назад: един поп с расо и калимявка, с дълга брада и зачервено потно лице стоеше, стъпил върху един камък, и го гледаше с недобър поглед. А. Каралийчев, СбХ, 106. Едва забележима, недобра усмивка пробегна по лицето на хубавата жена. О. Василев, Т, 35. След нея дълго, дълго, гледа той/ и недобър гореше плам в очи му. П. П. Славейков, Събр. съч.

I, 93.

3. Който не е порядъчен, почтен, благороден, нравствен; лош. Той е от недобро семейство. А Недобра жена.

4. За дете, юноша — който е палав, непослушен; лош. Дядо Мрцз не носи подаръци на недобрите деца.

5. За предмет, материал, начин на работа и под. — който няма необходимите качества и свойства, който не отговаря на определени изисквания; лош. Противоп. хубав. Недобра храна. Недобър бетон. Недобри кожи. Недобри суровини. // Неподходящ, неуместен. Недобър съвет. Недобра идея.

6. Който не отговаря на определени изисквания, който не е такъв, какъвто трябва да бъде. Недобро здраве. Недобро състояние. // За време — мрачен, облачен, ветровит; лош. Противоп. хубав. Случихме недобро време и не прекарахме много добре.

7. Който не е съобразен с нормите, с изискванията на обществото и прави неприятно впечатление; лош. Недобри обноски. Недобро държание. Недобър вкус.

8. Който съдържа, който дава отрицателна оценка, характеристика за някого или нещо; лош. Той има недобра характеристика. А Получиха се недобри отзиви за книгата му.

9. Който е изпълнен с лишения, затруднения, грижи, неприятности; лош. Пред очите й ясно се представи и другата страна на тая раздяла: ще се тури край на досегашния недобър живот на Тинка. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 296. Иди си горе ти си уморена;/ ще отпочинеш и ще те отмине/ и този ден... Той беше лош за тебе/ и триж по-недобър за мен... Ела. Г. Райчев, ЕЦ, 46. Недобрият живот и болестите я бяха състарили преждевременно.

10. За па^и, заплащане, доход, печалба и под. — който е малък, недостатъчен по количество и обем; лош. Доходите му са недобри, едва свързва двата края. А Недобра реколта. Недобра печалба.

II. За болест, рана и под. — който е тежък, сериозен, опасен за живота; лош. Болестта му е недобра, не се знае дали.ще оздравее.

12. За чувства, мисли, настроение и под. — който е? мрачен, подтиснат, тревожен; лош. Стрина Венковица я изпрати уж с примирена душа. Ала думите й пробудиха у нея недобри мисли. Т. Влайков, Съч. I, 1925,

217. Славов изглежда беше в недобро настроение и сдържано посрещна похвалата. X. Русев, ПЗ, 162. — От глад няма да умрете каза най-сетне Теодосий все още с недобро чувство в сърцето си. Ст. Загорчи-нов, ДП, 199-200. Но свило бе сърце ми недобро/предчувствие. К. Христов, ИБ, 72.

13. Само в ср. и в съчет. със същ. нещо. Който буди тревога, опасения, страх; лош. Пенко не разбра какво искаше да каже, но се досети, че това ще е бащата на Панчо и че у тях се е случило нещо недобро. П. Здравков, НД, 149-150. Паднаха убити два-ма наши войника. Цял ден в заставата кипеше необикновено движение.. Живко наблюдаваше всицкотова, виждаше, че става нещо недобро. И. Йовков, Разк. II, 82. В ст-ранното поведение на Мария и доктора имаше нещо недобро. Една догадка му мина през ума. Ем. Манов, БГ, 223. // В който се съдържа нещо неприятно, лошо, тревожно или обидно; лош. Недобра новина. Недобра вест. Недобри думи.

О Гледам с недобро око някого, нещо или на някого, на нещо. Разг. Имам лошо мнение за някого или нещо или се отнасям лошо към някого или към нещо. Чрез тях Ивайло узнаваше скритите нужди на населението. И то бе доволно от грижите му, но болярите гледаха с недобро око на тази царска милост. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 463. Отдавна жабата гледала с недобро око на вола поради неговата нетипична големина. Р. Ралин, ДВШ, 15.

НЕДОВАРЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд, от недоваря като прил. Който не е варен достатъчно, който не е сварен; недо-сварен, недоуварен. Дописникът бързо научаваше някоя нередност: тук готвачите приготовляват недоварено ядене, там пре-пържват кюфтетата. П. Вежинов, ЗЧР, 135. На огнището клокочеше голям казан недоварен сапун. Д. Талев, ЖС, 17. Когато човек яде сурово, недопечено или недоварено свинско месо, в което има ларви на свинска гНения, в тънкото му черво се закрепват и бърёд израстват възрастни свински тении. Зоол. VII кл., 23.Ако селянинът яде солена козя пастърма, тряба да ядеш и ти, ако той яде чушки и недоварен бял боб, тряба да ядеш и ти. Ил. Блъсков, ДБ, 89.

НЕДОВАРЯ. Вж. недоварявам.

НЕДОВАРЯВАМ, -аш, несв.; недоваря, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Не варя, не сварявам нещо докрай; недосварявам. недоваря-вам се, недоваря се страд.

НЕДОВАРЯВАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от недоварявам и от недоварявам се; недосваряване.

НЕДОВЁРЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Остар. Който не се доверява, няма вяра на някого; недоверчив, недоверлив.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.

Грешка при създаване на миникартинка: Липсващ файл