високо крещеше. А. Разцветников, Избр. пр III (превод), 24.
НЕДВЙЖНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Ос-тар. Книж. 0тел. същ. от недвижен; неподвижност, недвижимост.
НЕДВУСМИСЛЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Който има точно определено съдържание, значение, смисъл и може да се разбира, тълкува или възприема само по един начин, поради което е ясен, точен. Ясно и определено в статията се казваше какво предстои: война. А Раковски още се съмняваше. Той искаше да се подсигури — като не можеше да има по-голяма сигурност от тия недвусмислени думи. Ст. Дичев, ЗС I, 405. Долавят се недвусмислени подмятания за момчешкия ръст на новия учител. Ран Босилек, Р, 13. — Познавате ли, има един... ИванЛясков? .. — Пияница и малко така... тра-ла-ла. — Единият направи недвусмислен жест с длан. С. Северняк, ИРЕ, 118. — В ар то! — викна му Караколев и направи такъв недвусмислен знак с юмрука си, че певецът изведнъж млъкна ии гузно се за-озърта насам-нататък. И. Йовков, ПК, 72. Недвусмислени указания.
◇ По <един> недвусмислен начин. Книж. Определено, категорично, недвусмислено. Опитът на Френел не само че показва по един недвусмислен начин, че светлината има вълнов характер, но дава възможност да определим и дължините на светлинните вълни. Физ. X кл* 1951; 163.
НЕДВУСМИСЛЕНО. Нареч. от недвусмислен; определено, категорично. Тати доби смелост* Той недвусмислено подчерта, че не може да отстъпи никому едничкото си богатство. Защото, вземе ли му някой машината, по-добре ще стори да му отсече и ръцете. Ст. Чилицгиров, ХНН, 223. Интонацията му недвусмислено показваше, че не е във възторг от подхванатия разговор. Ст. Христозова, ДТСВ, 134. Европейският печат и Лондонският съд съвсем недвусмислено сочат Гъоринг и Хитлер като подпалвачи на Райхстага. Г. Бакалов, Избр. пр, 106.
НЕДВУСМИСЛЕНОСТ, -тта, мн. няма,
ж. Отвл. същ. от недвусмислен. Окото на управниците падна върху чиновническите заплати. Добре, но тук изпъкваше с всичката си недвусмисленост въпросът: какво ще стане със заплатата на най-големия и най-добре плащания служител — княза? Г. Кирков, Избр. пр I, 74.
НЕДЕЕН, -ейна, -&йно, мн. -ейни, прил. Който не развива дейност, не проявява активност, енергичност; бездеен. Трябва,.., да се стегнат десетниците, недейните и негодни десетници да бъдат освободени. Г. Ка-раславов, ОХ IV, 287-288.
НЕДЕЕСПОСОБЕН, -бна, -бно, мн. -бни, прил. Който не е способен на действия, на дела, на активност. Хората на властта в Северна България били недееспособни — щом се оставили Пазвантоглу да ги притисне от две страни. В. Мутафчиева, КВ, 150. Xl-mo Н. Събрание се разтуря, защото осъди само себе си, и беше вече недееспособно. Бълг., 1902, бр. 524, 2.
НЕДЕЕСПОСОБНОСТ, -тта, мн. няма,
ж. Отвл. същ. от недееспособен.
НЕДЕЙ, мн. недейте. Отрицателна повелителна форма от някогашен глагол дея със значение: 1. Самостоятелно: а) Не прави, не върши нещо. Хайде сега да влезем вътре и ще видиш, че пак ще станете с Тош-ко такива добри приятели, каквито бяхте през лятото. Очите на Маргаритка се на-сълзяват. — Татко, моля ти се, недей! П. Незнакомое, МА, 87. — Ох майчице! Недей при бея... Прави ме що щеш, само при бея не ме води, умирам, убива ме съсича ме, недей, жив да си... Ц. Гинчев, ГК, 181-182. Огънят е пакост жива,/ .. / Луда млада, проумей:/ С него — знай си! —/Не играй си/ Ох, недей! П.К. Яворов, Съч. I, 12. Недей, момченце, не посягай,/ ръчичката си ти възпри,/ от рожбички не ме лишавай. П.Р. Славейков, Избр. пр I, 312. С крак са хлъзни, че с език недей. Послов. П.Р. Славейков, БП II, 139. б) Спри, преустанови, престани да вършиш, да правиш нещо. Мен ли обвиняваш! — изкрещя Павел гневно, и обиден,.., вдигна ръка срещу Божан. Елка се спусна с писък и прегърна мъжа си. — Павле, Павле, недей. Елин Пелин, Съч. III, 59. Жената проплака: — Боже, боже... Сега накъде!... — Снахо, недей... —рече старецът с благ, кротък глас и тежко въздъхна.. Д. Ангелов, ЖС, 56. — Казвай, магарски сине, отде взе парите? .. — Казвай, че ей сега ще ти откъсна главата като на врабец!.. — О леле, тейкооо... недей! Чудомир, Избр. пр,
47. Борис сложи ръката си на, челото й, да я погали, но тя мръдна с глава и бързо му пошущна: — Недей... да не влезе татко! Д. Талев, И, 502. Град! — парчета -/ Яйце й орех... Спри... Недей.../ Труд кървав, боже, пожалей! П.К. Яворов, Съч. I, 47. в) Диал. В елипт. изр. с лич. местоим. във вин. -— не прави, не върши нещо, което засяга някого или се отнася до някого. — Господине, право да ви кажа: аз не мога да ви дам поръчителство, недейте ме. Ив. Вазов, Съч. VII, 150. Тогаз Джонко посегна и я хвана [Ангелина] под ръка за плешката. — Недей ме, Джонко! -— замоли се Ангелина, но и сама въздъхна. А. Страшимиров, ЕД, 35. Някоя пак от жените,.., ще се обади и ще хване да гади тези, които са го [Прашилника] закачили. — Мари недейте го, мари, не го ли видите, то не му стига умът да си попроси, пък челяк нали, ще му се. П.Р. Славейков, Избр. пр II, 44. — А бе, аз колко пъти ще ви викам? — кипи готвачът и почва да ни налага с лъжицата. — Мамо, него недей! — мъчи се да запази авторитета ми юнга Ви-
