НЕГОДНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Качество на негоден. Стори му се [на Борис], че гъркът се усмихваше ехидно и че бе заповядал да махнат трансформатора, за да скрие негодността на машините. Д. Димов, Т, 528. Тук работеше медицинската комисия, която изпращаше ранени и недооздра-вели работници на фронта и освобождаваше поради „негодност“ синовете на градските търговци и господата от управляващите партии. Д. Добревски, БКН, 7. При всички тия търсения Дани не откриваше нищо друго освен моята негодност. Б. Райнов, ДВ, 169.
НЕГОДУВАМ, -аш, несв., непрех. Изпитвам негодувание, катр обикн. го изказвам, давам му външен израз; възмущавам се. Крехка, изящна, тя крачи с енергичната си походка срещу мене и отдалече почва да ме хока, като крещи и негодува. Др. Асенов, СВ, 7. Навалицата глухо негодуваше, а сетне и гласно взе да сипе презрителни и обидни думи върху Зарко. И. Волен, МДС,
16. Аз негодувах в себе си против човешката суета и лицемерие и чаках някой да разкаже нещо искрено и свястно за Яворовата трагедия. М. Кремен, РЯ, 26. Буля Стоянка негодува в себе си, гамосва мълком лакомите деца, които лапат като невидели, но пред майка им ги захвалва и благославя. Ст. Чилинпшов, ПЖ, 32. Войняговци се отпущат пред своя учител, оплакват се, роптаят и негодуват. Ив. Унджиев, БВЛ, 63. //Протестирам срещу някого или нещо. Че щяло младото поколение да негодува, че щял народа да се вълнува — хич окото ти да не мига! Ал. Константинов, Знаме, 1895, бр. 20, 20. От тогава България стана зрелище на междуособни войни, поприще на непрестанни възмущения. Но повече народът негодуваше на Петра и на ръководителът му Сурсъбула. В България избухна метеж. Р. Каролев, УБЧИ, 99.
НЕГОДУВАМ СЕ несв., непрех. Остар. Негодувам. Англичанският народ се негодува против правителството, което са двоуми още за станалите свирепости в България. НБ, 1876, бр. 98.
НЕГОДУВАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от негодувам; негодувание. — Недей говори така за невястата, мамо, че не е право, — подзе Колчо уж спокойно пак, ала твърдо, като се мъчеше да сдържа негоду-ването си. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 261, Когато по време на заверата носенето на оръжие е било запретёно, българите са посрещнали с негодуване това разпореждане. Г. Бакалов, Избр. пр, 135. Нисък, потаен шепот се носеше из стеклата се тук селя-ния и колкото повече времето минаваше, толкова и шепотът се обръщаше в ръмжене, негодуване и заканване. Н. Попфилипов, БД, 19. Конгресът е станал изразител на цяло едно морално и обществено негодува-не: той е поставил бунта срещу войната на истинска основа. Н. Лилиев, Съч. III, 256.
НЕГОДУВАНИЕ, мн. -ия, cp. 1. Силно чувство на раздразнение, предизвикано у някого от несъгласието му с нещо, което е в противоречие с неговите разбирания за добро, право, справедливост и др.; възмущение, негодуване, недоволство. Гледайки се в огледалото, занемарен и мръсен, той изпита едновременно и негодувание, и срам. А. Гу-ляшки, МТС, 81. Очакваше тя да се разплаче. Страхът, че може да направи това, вместо да го смути, усили негодуванието му. Ем. Станев, ТЦ, 61. Тоя път гласчето на Стела трепти от негодувание и страст: — Нищо не разбираш! Др. Асенов, СВ, 32.
2. Външен израз на това чувство; възмущение. Двамата офицери наблюдават шетня-та около себе си изумени, очевидно те не са предполагали, че ще се вземат толкова строги мерки .., по лицата им е изписано негодувание и стъписване. Др. Асенов, ТКНП, 158. —*•Йезуитът Рикардо Ередиа не бива да бъде допуснат като свидетел по делото! В залата премина вълна от глухо негодувание. Д. Димов, ОД, 122. Ни едно негодувание, ни едно озъбване, ни един юмрук не се изпречва пред него. Ив. Вазов, Съч. IX,
121. Рустем седеше неподвижен, чужд на докторовите негодувания и мисли. Елин Пелин, Съч. II, 77. // Масово, колективно изразяване на несъгласие и неодобрение на нещо, обикн. власт, правителство и под.; протест, недоволство. Негодуванието на поробените и жестоко експлоатирани селски маси,.., сега се насочва към самата държава. Ив. Унджиев, ВЛ, 13. Това народно негодувание имаше своите корени в далечното и близко минало: бунтовете при Дуранкулак и Шабла, протестите по русенските кръвопролития. М. Кремен, РЯ, 248. Тиранията на турците е нетърпима и нароеното негодувание ще дойде до върха си. Ив. Вазов, Съч. XXII, 28. Кървавата борба сред якобинците породила силно негодувание сред народа. Негодуванието срещу диктатурата на Робеспиер обхванало и Конвента. Ист. VIII кл, 1965, 57.
НЕГОДУВАЩ, -а, -о, мн. -и. Прич. сег. деят. от негодувам като nptui. Който съдържа, изразява негодувание. Тия негодуващи чувства в мене имаха ли своята основателност? Ив. Вазов, Съч. VIII, 165. — Да, аз съм жертва на своите убеждения — продължаваше Каменов все тъй възбудено и с негодуващ тон. Т. Влайков, Съч. III, 57. Нетърпението на публиката порастна,.. Чуваха се негодуващи протести. Елин Пелин, Съч. IV, 237. От столовете шумно наставаха почти всички кожарски работници. Те отправяха негодуващи погледи ту към Кондарев, ту към Янков. Ем. Станев, ИК I и II, 74. Негодуващи тълпи изпълваха улиците и площадите.
