сим, негоден човек. Не мога да остана повече при тебе — не искам!.. — Впрочем — утешавах се аз — това са само думи; тя беше раздразнена, беше невменяема; ще походи, ще й мине и ще дойде пак добра и разкаяна. Г. Райчев, Избр. съч. II, 184-185. —Лесно искаш да се измъкнеш... Не знам дали има смисъл да ти говоря, сега ти си невменяем като всички влюбени. Е. Манов, БГ, 228. Той няма да се задоволи само с уволнението ми. Той ще ме преследва до гроб. Той може и нещо по-страшно да направи, защото е невменяем! К. Калчев, СТ, 257.
3. Прен. Който е израз, проява на твърдост, категорично намерение или на своенравие, упоритост. Жената, чиито очи напомняха уголемени мокри маслини,.., обладана от невменяема женска солидарност, като че ли се усмихна на моята леля. Р. Сугарев, СС, 7.
4. Като същ. невменяем м., невменяема ж., невменяеми мн. Лице, което умствено, психически не е нормално; луд, ненормален, психопат. Ала пак я осени поразителното усещане, че се намираше между невменяеми, които по същия начин можеха да погубят и нея. Д. Димов, ОД, 308. В Закона за борба с детската престъпност е предвидено изменение на Наказателния кодекс, като се забранява упояването със спиртни напитки и продажбата им на малолетни, непълнолетни и невменяеми. НК, 1958, бр. 6, 3.
— От рус. невменяемый.
НЕВМЕНЯЕМО. Рядко. Книж. Нареч. от невменяем; като невменяем (в 1 знач.), безумно. Бочо, невменяемо свиреп, макар и да не бе пребил нито човек, нито животно, ходеше по своя воля да помага на чуждите стопани. Д. Вълев, 3, 29-30. Държи се невменяемо.
НЕВМЕНЯЕМОСТ, -тта, мн. няма, ж. Юрид. Липса на нормална психика, нормално мислене и чувство за отговорност към постъпките си; ненормалност. Убиецът е бил оправдан от съда поради невменяемост, но поставен в една виенска лудница. Р, 1927, бр. 238, 4. За да бъде човек наказателно отговорен, е нужно той да е вменяем. В човешкото съзнание., това понятие се изгражда чрез своя антипод — невменяемостта. О, 1978, кн. 6, 16. Така или иначе, медицинската експертиза бе уважена, Атанас не бе подведен под съдебна отговорност за убийствата, тъй като те са били извършени в състояние на невменяемост. П. Вежинов, БГ, 206.
НЕВМЕСТЙМ, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Книж. Който не може да се вмести, да се събере, побере някъде. • Обр. Пияна пролет! Юноши отиват / със голи и неопитни ръце/., / въоръжени с по едно сърце. /Огромен, невместим в човешки думи е / възторгът от ония светли дни. Бл. Димитрова, Л, 163. Съществото на съществата [Бог], което е невидимо на нашите очи и невмести-мо в наший ум,.., няма никаква потреба от нас. Ал. Кръстевич, ВПЖ (превод), 125. // Несъвместим. Бенковски му дойде [на Г. Икономов] на помощ., с единствената цел, да не даде материал на учените да се гордеят, че без образование нищо не става. — Доволно братко! — каза той. — Нож и граматика са невместими на едно място! Ти си човек бунтовник. 3. Стоянов, ЗБВ I, 425.
— С. Врачански, 1806.
НЕВМЕШАТЕЛСТВО, мн. -а, ср.
Книж. Ненамеса, ненамесване. Не допускаща намеса в своите работи, младата република [Бангладеш] поведе политика на невмешателство в работите на другите. М. Миланов, ТМП, 116. Това ново положение се характеризира с невмешателство на чуждите сили във вътрешните работи на Турция. НБ, 1876, бр. 1, 36. Главната вина все пак е моя. Знаех за срещите му и го поощрявах с невмешателството си. А. На-ковски, БС, 38.
— От рус. невмешательство.
НЕВНИМАНИЕ, мн. няма, ср. 1. Псих. Психически процес, при който съзнанието не се съсредоточава върху определен обект поради неспособност или поради силна концентрация върху друг обект; разсеяност. С нея [думата разсеяност] означаваме два вида невнимание, произлизащи от различни причини. Псих. X кл. 1951, 90. Л. Какво различие има между тия три вида слушатели?
О. Първият вид слу1иат словото, но от невнимание не го разбират. КТЕМ, 249. Невниманието се дължи било на липса на трайно насочване към нещо определено, било на силно внимание в една посока. // Често с предл. п о, п о р а д и, о т. Липса на съсредоточеност, насоченост на съзнанието върху извършвана дейност, поради което става грешка, възниква неприятност; невнимател-ност, разсеяност. Хаджи Павли,.., ядеше с вилката на Михалакя Алафрангата, който, поразсърден от това невнимание, гледаше навъсено около си. Ив. Вазов, Съч. XII, 50. Вкъщи ни съобщиха, че Танас по невнимание бил прекарал иглата на машината през показалеца на лявата си ръка. Ст. Чилингиров, ХНН, 181. Вдаден в мислите си, по невнимание стъпи в една локвичка и опръска обувката и маншета на панталоните си. Д. Ангелов, ЖС, 176. Барутът, от който правиле фишеци, се подпалил,., и изгорил лицата и ръцете на онези, що биле при него. Невниманието произвежда вреда. НБ, 1876, бр. 35, 137.
2. Неучтиво, небрежно или нетактично отношение към някого; незачитане, невнима-телност. Едно невнимание към влиятелния гражданин, едно опущение да го поздрави или какво-годе друго небрежно отношение към особата му можеше да хвърли в душата му семето на едно недоволство, от което се излюпваше една омраза. Ив. Вазов,
