НЕВЕРИЕ, мн. няма, ср. Книж. 1. Липса на вяра, доверие в някого, нещо; безверие, недоверие, невяра. Противоп. вяра. Никому в нищо не вярваше. Това неверие го завладя още във Франция, където белогвардейците говореха за „спасението на свещена Русия“. М. Марчевски, П, 96. Тия съображения, резултат на смущението, настъпило от един временен неуспех,.., отразяват в същото време известно неверие в силите на народа. Ив. Унджиев, ВЛ, 301. След като са губил в плетеницата на своипге усилия.., Коперник най-после впаднал в съмнение, което скоро са обърнало в неверие. Д. Витанов, НС (превод), 47. // Проява, израз на такова чувство; невяра. — Бати Лукан е тука, свако! — извиках аз. Той остана със зяпнала уста, а в малко кривогледите очи хем светкаше неверие, хем някаква страхли-вост се събуди. Ст. Дичев, Р, 42.
2. Отсъствие на вяра в Бога; безверие, безбожие, невяра, атеизъм. И едно глухо неверие се роди между млади и стари.. В черквата освен жени и старци друг никой не стъ-пяше. Елин Пелин, Съч. I, 78. При сичкото си неверие и нежелание да се занимавам с черкоёни работи, реших да ви съобьця нещо за освящението на иконата. НБ, 1876, бр. 51-52, 201. // Отсъствие на вяра в определен бог, изповядване на друга религия (различна от религията на говорещия). Знаеш ли ти, че джизието е наказание за неверието на неверника? Затова, щом се приеме ислямът, джизието се премахва. А. Дончев, ВР, 47-48. Цар Симеон молил ся на майка ми да приеме св. крещение, а тя останала в своето неверие. Ел. Мутева, РБК (превод), 106.
HEBÈPHHK, мн. -ци, м. 1. Човек, който не вярва в съществуването на Бог; безбожник, атеист. Противоп. вярващ. Много пъти, като го срещнел попът, подкачал го: — А бе, Дико, какъв си ти неверник? Няма ли Господ за тебе? Никога в черква не стъпваш. Кр. Григоров, Р, 36. Кръстя се, а знам, че съм неверник, ям, пък хлябът ми горчи, срещам погледи и ги избягвам. Ем. Станев, А, 107. И кой бил верующ, неверник, брат и враг / — би смел да каже, че в живота си е смогнал / да стигне или спре неспирния ти [на времето] бяг? Ел. Багряна, СЧ, 13. Делата, които християнството.е извършило, са неоспорими даже за неверника. ИЗ 1877, 157.
2. Човек, койтр изповядва чужда вяра, религия (от гледна точка на говорещия); неверен. Ти чувал ли си песента за Балканджи Нова? Неверници са дошли да вземат Иово-вата сестра,., Ново е железен човек. Ръцете си дава, очите си дава, нозете си дава, но хубавата своя сестрица Яна не дава на чужда вяра. А. Каралийчев, ПГ, 111. Та нали самият Мохамед им е завещал непримиримата омраза към гяурите -неверници, а за тях гяур и неверник е всеки европеец или американец, щом не изповядва мохамеданс-ката религия. М. Марчевски, ОТ, 28. — Когато раят е затворен за турците, евреите и другите неверници, то техните души, без съмнение, може да отиват изключително в джендема, пита някой измежду овчерите.
3. Стоянов, ЗБВ I, 28. Но лош ден настанал: неверници люти / земя ни сторили я плен и пожар. Ив. Вазов, Съч. XXVIII, 117. // Човек, който не изповядва ортодоксална-та вяра, а принадлежи към някаква ерес, секта (от гледна точка на говорещия). Ревностните християни край черквата се чув-ствуваха все по-изоставени в еретическа Писаница. Те виждаха задружния живот на Богомиловите неверници и това вгорчава-ше дните им. М. Смилова, ДСВ, 102.
3. Човек, който не вярва в нещо, в осъществяването на нещо; безверник, неверен. — Виж какво, не зная дали всичко туй е вярно — промълви някак плахо и съвсем тихо събеседникът. — Ами я ако парите ми отидат на вятъра, после?.. — Голям неверник си ти — въздъхна с досада пушачът. Св. Минков, БФ, 33. — Много сте се разприказвали. Още нищо няма, а вече и двореца подредихте.. — Ти открай време си неверник, Драго. М. Смилова, ДСВ, 60. Най-сетне и тия закоравели неверници, жена му и дъщерите му, повярваха, че усилията му дават плод, че утре, когато мелницата тръгне, ще се умилквйт около него като просяци. Л. Стоянов, П, 447.
О Неверник Тома. Книж. Неверен (Неверни) Тома. Ще увеличим добивите двойно. Ориз и памук ще сеем по нашите места... Ала дядо Ангел е неверник Тома. Кр. Григоров, ОНУ, 182.
НЕВЕРНИЦА ж. 1. Жена, която не вярва в съществуването на Бог; безбожница, атеистка.
2. Жена, която изповядва чужда вяра, религия (от гледище на говорещия). Видяхте ли забулена жена в конака? Аз не видях и не успях да различа правоверната от неверницата. А. Дончев, ВР, 46-47. Неподатливостта и упоритостта на тая неверница [гяур-ката] го [бея] дразнеха. Д. Спространов, ОП, 135.
3. Жена, която не вярва някому за нещо или в осъществяването на нещо. — Мари дружки неверници, / що ми вяра не фатате, / че си найдох добри ора, / добри ора, зла свекърва: / везден дене вода носа, /а тя ми я се разлива. Нар. пес. СбНУ Х1ЛУ, 50-51. Мари мале, невернице, / и ти ли ме не веруеш? Нар. пес., СбНУ ХЬ, 406.
4. Невярна жена. А Кънчу капе яд на сърцето от тия думи и така се усилва ненавистта му против тая неверница Николина, щото да му падне пред очите, кой знае какво би я направил. Т. Влайков, Мис. 1896, кн. 3-4, 251. Неверница двойно зловеща, / в полунощ, до шатъра царски / куманката изверга среща / със пламък във погледа звярски. Ив. Вазов, Съч. XXVIII, 31.
