Page:RBE Tom10.djvu/658

От Читалие
Версия от 16:44, 4 юни 2014 на Ботьо (беседа | приноси) (Некоригирана)
(разл) ← По-стара версия | Текуща версия (разл) | По-нова версия → (разл)
Направо към: навигация, търсене
Страницата не е проверена


3. Прен. Удрям силно, набивам някого; на-тупвам, напердашвам, опухвам, нашибвам. Он [човекът] ошел, та окастрил йедна суровица, върнал се при мечката и я забрал: плюс! плюс! та я начешал добре. СбНУ VII, 135. начесвам се, начеша се. I. Страд. от начесвам. II. Възвр. от начесвам в 1 знач. След като не можа да достигне с пръсти улейчето между плещите си, той току пъхна крайчеца на тоягата си във врата и хубаво се начеса. Ст. Даскалов, СЛ, 484. — Спрял се да си почеше врата. В това време пъргавото ми мравче се покатерило по гърба му. Като се начесал хубаво, биволът тръгнал и го отнесъл. А. Карал ий-чев, МИ, 6-7.

О Начесвам / начеша гърба на някого <с букова (дрянова) пръчка>. Диал. Набивам, натупвам някого. Начесвам / начеша някаква краста; начесвам / начеша крастата си.

Разг. Задоволявам, удовлетворявам някакво силно желание или типична за мене страст. Тъй като знаех, че Елин Пелин е страстен ловец, подхвърлих му не би ли могъл там да излиза и на лов. Не, там не може, каза той. Но имам голямо желание понякога да начеша тая стара краста. Г. Караславов, Избр. съч. IV, 353. Начесах арнаутската си краста и си тръгнах с радост на душата, че майсторското име не посрамчх. Н. Хайтов, ДР, 170. Старата ловджийска страст на Пинтата се разгоря, той приготви патрони, нагласи двуцевката и се накани да излезе за зайци, та хем да начеше крастата си, .., хем да донесе нещо за похапване. Г. Караславов, ОХ II, 87. Начесвам / начеша някого <там>, където (дето) го сне го> сърби. Разг. Разкритикувам остро някого за грешките му, засягам слабостите, уязвимите му места. Имахме намерение да напишем остър фейлетон срещу онези стопанства в района на София, които са подгънали крак и изостават с пролетните работи .. Много искахме да ги начешем там, където ги сърби. ВН, 1961, бр. 3033, 4. „Какво, казва, направихте с парите за малката механизация?“ .. Дявол човек! Знае къде ме сърби и ме начеса! ВН, 1960, бр. 2651, 4. Начесвам си / начеша си езика. Разг. Говоря до насита, обикн. безсъдържателни неща. Когато позатихна словесната буря .., взе да подклажда и да духа огъня и жена му, която го слушаше отстрани и дебнеше момента да си начеше езика. Б. Обретенов, С, 48-49. Начесвам си / начеша си ръцете. Разг. Набивам, натупвам, напердашвам някого. — И аз си начесах ръцете, и още как! каза Ан-дон, като срещна Костадин край общината и го поведе към къщата, дето бяха офицерите. Бих един, че се попика. Ем. Станев, ИК III, 241.

НАЧЕСВАМ2, -аш, несв.\ начеша, -еш, мин. св. начесах и начешах, -аш, св., прех. Диал. 1. Вчесвам, сресвам някого или нещо (коса, косми). Идем нейде на хоро, аз съм начесал крътмите, нагиздил съм се. М. Кънчев, В, 108. И Русанка й отпита, / отори пъстри сандъци, / извади най-баш премяна; /.., / че са булчанско забради, /руса си коса начеса. Нар. пес., СбНУ XXII-XXIII, 65. Седни ми, сину, на скута / да ти чумбаса начеша. Нар. пес., СбНУ XLVII,

111. Начесаха перчените, накривиха фесовете, / разетнаха шаловете, / разерчиха атовете, / отидаха на хорото. Нар. пес., СбГЯ, 181.

2. Чепкам, разчепквам всичко или известно количество от нещо (вълна, коноп и под.); начепквам. начесвам се, начеша се страд.

НАЧЕСВАНЕ1 ср. Разг. Отгл. същ. от начесвам1 и от начесвам се.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.

НАЧЕСВАНЕ2 ср. Диал. Отгл. същ. от начесвам2 и от начесвам се; вчесване, сресване.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.

НАЧЕСТЙТОК нареч. Диал. За да изкажа поздравление, за да честитя по някакъв случай; на честито. Отидохме му начес-титок. Н. Геров, РБЯ III, 247.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.

НАЧЕСТО нареч. 1. На малки интервали; често. Противоп. рядко, нарядко. Колкото и да бързахме да стигнем по-скоро, бяхме принудени да почиваме твърде начес-то, понеже не оставаше вече сила. 3. Стоянов, ЗБВ I, 198. Засвири ни, стар гайдарю, виното подай, невесто, / нека е живот и здраве, да се сбираме начесто. М. Недялков, Л, 29. Един до друг те легнаха в земята —/ и на сърцето Ралици. Злочеста, / една за двама остана да жали, /.. / Начесто / западаше й мисъл за Стоичка; / западаше й „Божичко, нима?!“ / и морници побиваха я хладни. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 98. Честолюбието ходи у глупци / по-начесто нежели у мъдреци. Ст. Михайловски, Мис., 1894, кн. 1,8.

2. На малко разстояние един от друг, едно от друго; нагъсто. Противоп. рядко, нарядко. Снежинките падаха почти отвесно и толкова начесто, че шейната, .. вече не се виждаше чувахме само бистрото по-дрънкване на звънчетата. А. Гуляшки, ЗР, 241. Някъде дърветата бяха начесто, някъде се раздалечаваха и по дткритите места стърчаха сухи пръти. И. Йовков, ЧКГ, 102. Като излязоха вън, беше вече тъмно. Светеха начесто улични фенери. Д. Талев, ПК, 848.

— Друга(остар. книж.)форма: начасто.

НАЧЕТ м. Финанс. 1. При финансова ревизия — установяване на неоправдан с документи разход или липса на известна сума в касата или счетоводството на предприятие, магазин и под.; начитане3, надчитане1, надчет. По-късно научихме, че Масларски е бил уволнен след начет. Заловил гр някой

Грешка при създаване на миникартинка: Липсващ файл