старите спасатели, има смелост в един уводен член да заплаши загинването на цяла Европа. СПл, 1876, бр. 14, 54.
НАХРАПВАМ СЕ, -аш се, несв.; нахра-пам се, -аш се, св., непрех. Остар. и диал. Заучавам, усвоявам нещо набързо, как да е, обикн. без да съм го осмислил достатъчно добре; налапвам се. Нахрапал се малко гръцки. Н. Геров, РБЯ III, 244.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАХРАПВАНЕ, мн. няма, ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от нахрапвам се; налапва-не.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАХРАЧА. Вж. нахрачвам. НАХРАЧВАМ, -аш, несв.; нахрача, -иш, мин. св. -их, св., прех. Покривам, нацап-вам, омърсявам нещо с храчки, нахрачвам се, нахрача се страд.
НАХРАЧВАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от нахрачвам и от нахрачвам се.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАХРУПАМ СЕ. Вж. нахрупвам се. НАХРУПВАМ СЕ, -аш се, несв.; нахру-пам се, -аш се, св., непрех. Разг. Хрупам до насита, наяждам се, нахранвам се с хрупане. Конят се нахрупа с люцерна.
НАХРЯСКАМ. Вж. нахрясквам. НАХРЯСКВАМ, -аш, несв. ; нахряскам, -аш, св., прех. Остар. и диал. Набивам, на-тупвам, наблъсквам. нахрясквам се, нахряскам се страд., възвр. и взаим. НАХРЯСКВАМ СЕ несв.; нахряскам се св., непрех. Остар. и диал. 1. Хряскам, удрям много, до насита, насищам се да удрям, да хряскам.
2. Прен. Напивам се; натрясквам се, накър-квам се, насмуквам се, налянквам се, на-плюсквам се, налюсквам се, нахлюсквам се, нальохвам се, нацицвам се. Ала се е нахряс-кал! А. Дювернуа, СБЯ, 1369.
НАХРЯСКВАНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от нахрясквам и от нахрясквам се; напиване, натряскване, накъркване, на-смукване, налянкване, наплюскване, на-люскване, нахлюскване, нальохване, нациц-ване.
НАХТАМА ж. Диал. Анатема.
— От Т. Панчеи, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
НАХТАР м. Диал. Ключ. Предадохме на дюлгерите парите, колкото им дължахме, и приехме нахтарите на училището. М. Кънчев, В, 215.
— От тур. iknahtar. Друга форма: а н а х т й р.
НАХТАРЧЕ, мн. -та, ср. Диал. У мал. от нахтар; ключе. Когато .. ме избраха за библиотекар, никой предшественик не дойде да ми предаде нещо... Сичкото, което ми се връчи, бяха две нахтарчета, които приех от читалищния слуга. Ч, 1875, бр. 4, 160.
— Друга форма: анахтарче.
НАХУКАМ1. Вж. нахуквам1.
НАХУКАМ2. Вж. н а х у к в а м2.
НАХУКВАМ1, -аш, несв.; нахукам, -аш, св., прех. Остар. и диал. Нахоквам. На руското консулато, мустакатият гавазин .. скръцна със зъби насреща ми,..: а на българската община ма нахукаха като говедо. 3. Стоянов, ЗБВ I, 60. Цяло лято, ведно с трима калфи му работих,.., пет пари не ни е дал. Колчем пъти съм му поисквал хака си, като куче ма е нахуквал. Ил. Блъсков, ПБ, 126. Дошел в Русе оа са оплаче на митрополита и да поиска помощ, но дядо владика, освен че не послушал молбите му, но още го и нахукал. НБ, 1876, бр. 23, 91-92. нахуквам се, нахукам се страд. и взаим.
НАХУКВАМ2, -аш, несв.; нахукам, -аш, св., прех. Диал. Хукам, духам, дъхам топла струя въздух достатъчно, колкото трябва. Симо, като видя как едно врабче тупна на снега от едно дърво, се затича през отворената врата, грабна го,.., нахука топъл дъх в перушината му и врабчето бавно зао-тваря белезникавата кожица на очите си. Кр. Григоров, Н, 10. нахуквам се, нахукам се страд.
НАХУКВАНЕ1 ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от нахуквам1 и от нахуквам се; нахокване.
НАХУКВАНЕ2 ср, Диал. Отгл. същ. от нахуквам2 и от нахуквам се.
НАХУЛВАМ1, -аш, несв.; нахуля, -иш, мин. св. -их, св., прех. Хуля много; наруга-вам1. нахулвам се, нахуля се страд.
— От Речник на съвременния български книжовен език, 1957.
НАХУЛВАМ2, -аш, несв.; нахуля, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Надявам, нахлузвам; нахулям2. Противоп. изхулвам. — Лянката погледна в коминя, откачи една голяма трикрака пиростия и я хвърли в огъня. — Нека се нажежи, па като я нахуля на шията ти ще кажеш парите не, ами хоро ще играеш. И. Йовков, жС, 108. Тя успя доста бързо и сръчно да нахули юздата на главата му, оправи грцвата .. и внимателно закопча ремъка. Й. Йовков, ЧКГ, 7. Така заложникът, държащ в една ръка петла, а в друга си .. бъклица, нахулена на ръка, от-хожда да съдружи притъкмените веке младоженци. Г. С. Раковски, П I, 119. нахулвам се, нахуля се страд.
НАХУЛВАНЕ1 ср. Отгл. същ. от нахулвам1 и от нахулвам се; наругаване1.
— От Речник на съвременния български книжовен език, 1957.
НАХУЛВАНЕ2 ср. Диал. Отгл. същ. от нахулвам2 и от нахулвам се; надяване, нахлузване, нахуляне2.
НАХУЛЯ1. Вж. нахулвам1 и нахулям1.
