През време на турското владичество Кра-йщето било нахия под Кюстендилската кааза. СбНУ XXXII, 13. Дорде си ерген походих / по врачанската нахия, / по това равно Загоре, / хубави дрехи поносих. Ив. Хаджийски, БДНН I, 101. // Остар. Област (Л. Андрейчин и др., БТР). Това княжество [Сърбия] е разделено на 13 нахии или области. Ив. Богоров, КГ, 176.
— От араб, нрез тур. паЫуе.
НАХЛАСКАМ. Вж. нахласквам.
НАХЛАСКВАМ, -аш, несв.\ нахласкам,
-аш, св., прех. Рядко. Наблъсквам. Сега детето не ся смята като един съд, в който учителят може да нахласка каквото тря-ба и каквото не. Ч, 1870, кн. 7, 152.
НАХЛЁНЧА СЕ. Вж. нахленчвам
се.
НАХЛЕНЧВАМ СЕ, -аш се, несв.\ на-хлёнча се, -иш се, св., непрех. Разг. Хленча много, до насита, насищам се да хленча. И ти, Пено, не се ли нахленчи, / вкоченясахме тук на снега — /не обичам такива превзем-ка: / та за плач ли е време сега? Н. Маран-гозов, НПС, 36.
Н АХЛЁТАМ СЕ. Вж. н а х л е т в а м с е.
НАХЛЁТВАМ СЕ, -аш се, несв.\ нахлё-там се, -аш се, св., непрех. Диал. Напръсквам се с кал при ходене; накалвам се, на-плесквам се.
— От Т. Панчен, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
НАХЛЙПАМ СЕ. Вж. нахл ипвам се.
НАХЛЙПВАМ СЕ, -аш се, несв.\ нахлй-пам се, -аш се, св., непрех. Разг. Хлипам много, до насита, насищам се да хлипам.
НАХЛОПАМ СЕ. Вж. нахлопвамее.
НАХЛОПВАМ СЕ, -аш се, несв. \ нахло-пам се, -аш се, св., непрех. Разг. Хлопам много, до насита, насищам се да хлопам. Не нахлопа ли се по чужди врати?
НАХЛУВ м. Индив. Нахлуване. Сюлей-ман-паша правеше ужасните си юрюши въз св. Николекия връх и всеки час се очакваше нахлувът на ордите му в Северна България. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 66. Уморен съм не от пътуването, а от многото получени впечатления в Плевен и тук, при нахлу вът на историческите спомени. Ив. Вазов, Съч. XVII, 156. ^
НАХЛУВАМ1, -аш, несв.\ нахлуя, -уеш, мин. св. нахлух, св., непрех. 1. За вода, въздух, звук, мирис, светлина и под. — влизам, навлизам някъде, обикновено в голямо количество или стремително, изведнъж; на-хълтвам. Водата съвсем ненадейно нахлу в тясната малка пещера. П. Вежинов, БГ, 201. Отведнъжиго обзе яд и кръв нахлу в главата му. И. Йовков, ВАХ, 84. Струваше й се, че е задушно в малката стаичка, макар от отвореното прозорче да нахлуваше пресен и чист въздух. Кр. Григоров, И, 104. През отворения прозорец нахлува гъста миризма на узрели жита. К. Калчев, ДНГ, 113. Шумът и врявата, които нахлуваха отвън през широко отворените прозорци, започнаха да стихват. Д. Талев, И, 520. Във варосаната стая през двата големи, сводести прозореца .. нахлуваше на големи снопове светлината на месечината. Ем. Станев, ЯГ, 108.
2. Влизам, вмъквам се стремително, буйно или влизаме мнозина, много на брой; на-хълтвам. Все тъй шумно и весело шествието нахлу в селото. Й. Йовков, Ж, 131. Подозрителният гост насилствено нахлуваше в спалнята й. Ив. Вазов, Съч. XII, 82. По това време .. из селата нахлуват татарите, които .. се настаняват в Добруджа. Ив. Унджиев, ВЛ, 65. Стада от диви зайци нахлуват към зеленчуковите градини около селищата. П. Вежинов, НС, 126. • Обр. Вие свихте в юмрук свойте шепи / и нахлухте със щурм във историята. Ел. Багряна, ПЗ,
73.
3. Прен. Навлизам, установявам се някъде бързо, стремително. Класовото разслоение обаче се задълбочава след Кримската война,.., когато чуждестранният капитал нахлува в страната. Ив. Унджиев, ВЛ, 16. Листата на дърветата се развиваха, нов живот нахлуваше навсякъде. Г. Караславов, ОХ, 447. Задържана дълго от закъснелия мартенски сняг, пролетта нахлу изведнъж. Б. Обретенов, С, 97. В Пловдив нахлува бързо цивилизацията. К. Странджев, ЖБ, 88.
4. Прен. За мисли, спомени, чувства и под. — възниквам, появявам се внезапно, изведнъж и с голяма сила и обхващам, завладявам някого или нещо. Цял рояк спомени от минали млади години нахлу в Станчовата глава. Елин Пелин, Съч. II, 23-24. Потръпвах при стращната мисъл, която нахлуваше в ума ми. Й. Йовков, Разк. II, 144. Мислите й по Евгени също я измъчваха страш-но. В сърцето й нахлуваше непоносимо тежка мъка, непоносимо тежка жал. Д. Ангелов, ЖС, 321. Мислех си за тукашните легенди и поверия, за джиновете и самодивите. Страишата и дива красота надхвърли реалното и в съзнанието нахлуват образи от митичния свят. Н. Стефанова, РП, 95.
НАХЛУВАМ2, -аш, несв.\ нахлуя, -уеш, мин. св. нахлух, прич. мин. страд. нахлут, св., прех. Остар. и диал. Нахлузвам. Мъжът научил глупците как да нахлуват потури. Те го дарили богато. Ран Босилек, ВП, 41. Христина беше нахлула големи чехли, които шляпаха по дървените стъпала. Ем. Станев, ИК I и II, 82-83. Съблякох се и нахлух нощницата. Бл. Димитрова, ПКС, 308. Ян Бибиян навлече широката дреха и цял потъна в нея. Нахлу и кожената шапка. Елин Пелин, ЯБЛ, 23. Примката, напра-
