рия. Ив. Вазов, Съч. XXII, 163. Часосло-вът, или наустницата, съдържа служби и молитви, наредени според черковните часове. Б. Ангелов, ЛC, 134. Той минаваше с биещо сърце край школото,.. През отворените прозорци пролет и лете се чуваше как децата високо четат наустницата. Вл. Свинтила, Худ. С I (превод), 29. — Hue учим други книги,.., а вашите наустници и псалтири ги четат поповете. 3. Стоянов, ЗБВ I, 87.
НАУ СТНИЦ А2 ж. Диал. Клеветница; клепачка, клопачка.
— От Н. Геро", Речник на блъгарский язик, 1899.
НАУСТЯ. Вж. науствам.
НАУСТЯ. Вж. наустявам.
НАУСТЯВАМ, -аш, несв.\ наустя, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Остар. и диал. Уча, научавам нещо наизуст; наизустявам. — Ролите си съм изучавал съобразно съдържанието и духа на драматургията. Науопявал съм ги, а след това съм ги изпълнявал на сцената. Отеч., 1978, кн. 2, 32. Без бащи са / без майки, / гледат плахо, миловито. / „Ей, другарю, / хляб, чорбица!“/— наустили са едвам. В. Марковски, Избр. пр II, 58. наустявам се, наустя се страд.
НАУСТЯВАНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от наустявам и от наустявам се; наизустяване.
НАУТИЛУС м. Зоол. Род четирихрилни главоноги мекотели със спирално навита многокамерна раковина, обитаващи Индийския океан и западната част на Тихия океан. Nautilus.
— От гр. vcumXot; 'моряк'.
ч ч____
НАУТРЕ нареч. Остар. и диал. На другия, на следващия ден. Август, като ся решава да го накаже, призовавал за наутре приятелите си на събрание. П. Р. Славейков, ПИ, 41-42. Наутре надвечер австрийците хванали да ся теглят. БКн, 1859, кн. 11, 210. За наутре готвяха служба. Е. Му-тева, РБК (превод), 70.
НАУТРО нареч. Остар. п диал. Сутрин, сутринта. Тая дзвезда не била Денницата, шчо угревят наутро, мало пред разденвене-то, а друга, шчо угреват, тукуреЧи, ушче от вечер. СбКШ, 11.
НАУЧА. Вж. научавам, научам и нау чвам.
НАУЧАВАМ, -аш, несв.\ науча, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. С учене усвоявам или от четене, слушане запомням, запаметявам, закрепвам нещо в ума си; заучавам. Всеки път,.., след като научех уроците си, тичах при дядо Мирю с надежда, че той се готви да върви на лов. Ем. Станев, ЯГ, 33. Ходеше .. с наведени очи, приказваше тихо, с глух глас и бе научил няколко нашенски думи. Д. Талев, И, 385. Тия любовни песни .. аз ги научих наизуст още като юноша. Ив.
Вазов, Съч. X, 174. Научил е сам .. четири езика и постоянно чете чужди книги. Св. Минков, РТК, 100. Там е мойта родна къща, / там е тоя кът свещен, / дето родна реч научих, / дето видях първи ден! Елин Пелин, ПБ, 124.
2. Усвоявам определени умения и навици, придобивам способност да върша, да работя нещо; научавам се. Научил Михал обущар-ството и работил до Освобождението. Ив. Вазов, Съч. X, 145. Настаниле го в някаква печатница: хубаво място било това и добър занаят щял да научи там. Т. Влай-ков, Съч. I, 1925, 175. Той научи да подражава гласа на зверовете и птиците така сполучливо, че можеше да повика вълка и заяка. Елин Пелин, ПМЛ, 84. Заю Баю във леса пристигна / и голяма олелия вдигна: / — Три години, братя, аз се учих У и какви не майсторства научих. СбХ, 157.
3. Със следв. подч. изр. Разбирам, проумявам, осъзнавам нещо чрез опита си; научавам се. Какво научих от цялата тази работа? Научих, че ние сме оръдия на Бога, но оръдия за доброто. Ст. Чилингиров, ХНН,
49. Части от оредялата вече фашистка СС дивизия с яростна настървеност се мъчеха да спрат настъплението. От малкия опит бойците бяха научили, че с тях бе най-трудно да се разправят. П. Вежинов, НС, 55. От тази война човечеството научи едно: / всеки народ излиза победител от войната. Хр. Смирненски, Съч. III, 22. Обичам песните на Ботев / и Базовия ведър стих, /.. / от тях научих цял живот / да тача нашия народ. Н. Фурнаджиев, СП, 7.
4. Прех. и непрех. С предл. за или със следв. изр. със съюз че. Добивам, получавам сведение, информация за нещо или за някого; узнавам, научавам се. За болестта на Ботьо Петков и за мизерията, в която живеело семейството му, научаваме от едно писмо. Н. Ферманджиев, РХ, 191. През втората половина на септември докъм средата на октомври той [В. Левски] обикаля Средногорието. Тук някъде той научава за обира на хазната при Арабаконак. Ив. Ун-джиев, ВЛ, 298. Сега научих, чух с ушите си, знаеш ли какво? Те се любили с Борислава! Ив. Вазов, Съч. XX, 14. Всички научиха, че сме дошли. А. Каралийчев, С, 217. От английския вестник светът узна най-напред за окончателното дело на конгреса: от него и българският народ научи страш-ната вест за своето разпокъсване. С. Радев, ССБ II, 24.
5. Със следв. подч. изр. или с предл. на. Предавам някому определени знания, правя някой да усвои определени умения, да разбере или усвои нещо. Искам да науча войниците да пеят. Ив. Вазов, Съч. XIII, 8. Не се узна кой донесе това писмо.. Лазар го научи как да предаде писмото. Д. Талев, ПК, 511. Ама да видиш какви кенета ме научи мама
