който се натурва за главеник! — клъцна девойката. А. Страшимиров, ЕД, 129.
НАТУРВАНЕ1 ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от натурвам1 и от натурвам се; наслагване, натуряне1, натургване.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАТУРВАНЕ2 ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от натурвам2 и от натурвам се; налагане, натрапване, натуряне2.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАТУРГАМ. Вж. натургвам и на-тургу вам.
НАТУРГВАМ, -аш, несв. ; натургам,
-аш, св., прех. Остар. и диал. Натурям1; натурвам1, натургувам. Навсякъде обясняваше по най-възторжен начин ползата от брезентовите навеси, Разказа как по другите градове народът си е натургал поголовно навеси и това е хубаво. Отеч., 1978, кн. 19, 37. Калигула, за да сближи .. религията на евреите с язичеството,.., със сила накара да натургат неговите статуи във всичките им синагоги. ПСп, 1876, кн. 11 и 12, 56. натургвам се, натургам се страд.
НАТУРГВАНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от натургвам и от натургвам се; натуряне1, натурване1, натургуване.
НАТУРГУВАМ, -аш, несв.\ натургам, -аш, св., прех. Остар. и диал. Натурям1; натурвам1, натургвам. натургувам се, натургам се страд. Кога сичките [червейчета] са собудят.., натургуват са отгоре им по малко пресен лист. 3. Княжески, ПРШ (превод), 71. ^
НАТУРГУВАНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от натургувам и от натургувам се; натуряне1, натурване1, натургване.
НАТУРЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Изк. Който се отнася до натура (в 3 знач.). Филипов все още търси реализация на масовите сцени с тяхната натурна сила и непосредствена емоционална експресивност. Л. Тенев, Съвр., 1975, кн. 2, 164. В този смисъл биха могли положително да бъдат оценени .. както вмъкването на натурни снимки в телевизионния спектакъл .. на пиесата „Вампир“ от А. Страшимиров, така и използуването на живия разказ на свидетели. НК, 1970, бр. 52, 7.
НАТУРИЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. Спец. Хигиенна система за оздравяване на тялото и духа чрез максимално приближаване на човека до природата, включващо къпане, занимаване със спорт и др. на открито и без облекло.
— От фр. naturisme.
НАТУРИИ мн., ед. (рядко) натурйя ж. Диал. Домашни потреби или други вещи, които са прибрани, натрупани в килер, мазе и под. Окачваха в тая стая свиела с грозде,.. И билки по стените: стая за натурии. К. Колев, ТЕ, 112. Ровихме из разни долапи, по лавици и полици, преобръщахме всевъзможни натурии, но дъски и гвоздеи .. не можахме да съберем. Д. Бозаков, ДС, 51. Баба Со-фийка постла одъра и приготви пружинен креват в голямата стая,.., дето се помещаваха и подръчните натурии: бакърникът, стомникът. Д. Вълев, 3, 107.
НАТУРЙСТ м. Човек, който практикува натуризъм, занимава се с натуризъм.
НАТУРНИК, мн. -ци, м. Остар. и диал. Натрапник; натуран, наметник. Търново е срещало такива гости не един път: то е приемало тържествено и вашите византийски натурници и после ги е изгонвало с ри-таници в гърба. Ив. Вазов, Съч. XIV, 63. На много общини учителят е като натурник
— всякой го гляда с криво око. И. Груев, КН. 4 (превод), 4.
НАТУРНИЦА ж. 1. Остар. и диал. Натрапница; натурана, наметница (Н. Геров, РБЯ).
2. Диал. Мома, която е пристанала някому против волята му, която му се е натрапила за жена; наметница, пристануша. Наметни-це, натурнице, / сама си се наметнала, / наметнала, натурила. Нар. пес., Н. Геров, РБЯ III, 235.
НАТУРНИЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. и диал. Който е присъщ на натурник.
— От Or. Младенов, Етимологически и правописен речник..., 1941.
НАТУРНИЧЕСТВО, мн. -а, ср. Остар. и диал. Качество или поведение, постъпка на натурник; натрапничество.
— От Сг. Младенов, Етимологически и правописен речник..., 1941.
НАТУРФИЛОСОФ м. Привърженик на натурфилософията. Последният светъл лъч в историята на философията е древният римски поет и натурфилософ Лукреций Кар. Б. Илиева, КХСН, 16.
НАТУРФИЛОСОФИЯ, мн. няма, ж. Филос. Исторически първата форма на философията, умозрително философско учение за природата и нейната цялост, чието разбиране, обяснение често има фантастичен характер. Маркс завършил университетското си образование с учената титла доктор по философия за своя труд върху натурфилософията на Демокрит и Епи-кур. Ист. X кл, 1951, 62.
НАТУРФИЛОСОФСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до натурфилософия. По време на преподаването се обсъждали много въпроси, които били свързани не само с натурфилософското разбиране на времето, но и с някои биологични проблеми. К. Тулешков, НЗ, 22. Натурфилософски проблеми. Натурфилософски трудове.
НАТУРЯ1. Вж. натурвам1 и натурям1.
