за извършване на нещо; поощрение. Младе-новите думи дойдоха като насърчение за Петра. Облекчиха го с простата си истина. К. Петканов, БД, 197. Насърчението, което получава от по-близките и по-дове-рени приятели, не може да отмахне тоя негов душевен смут. Т. Влайков, Съч. III, 244.
2. Подкрепа, подтик, подпомагане на проявата, развитието, осъществяването на нещо; поощрение. Вашата борба е благородна и похвална, каза Мацини, тя заслужава насърчение. Ст. Дичев, ЗС II, 369. — Ида от Министерството на просветата. Най-после мина и тоя правилник за насърчения на литературните произведения. Н. Лилиев, Съч. III, 20.
3. Нещо (думи, пари, подарък и под., обикн. във вид на награда), което насърчава, чрез което се насърчава. От всички страни се сипеха насърчения, наставления и съвети. И. Йовков, Разк. I, 173. За романа „Под игото“ ще бъдат раздадени по една премия от 100 000 лв... и три насърчения по 10 000 лв. РД, 1950, бр. 90, 3.
— Друга(осгар.)форма: насърцч&ние.
НАСЪРЧЙТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Книж. Лице, което насърчава. Нека кажа кому дължа тоя първи благотворен тласък, нека назова кои бяха първите ми великодушни насърчители. Ив. Вазов, ПЮ, 34. Той беше за своите духовни чада грижлив отец, мъдър съветник и искрен насърчител. Ив. Шишманов, СбЦГМГ, d9. Неговото възмущение достига най-резки тонове, когато той вижда раболепието у някогашни борци или когато непризвани, лишени от морал-но право и достойнство лица вземат ролята на благодетели, покровители и насърчители. Б. Ангелов, ЛС, 237.
— Друга (остар.) форма: н а с ъ р д ч й т е л.
НАСЪРЧИТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Който насърчава, в който се съдържа насърчение; насърчаващ, поощрителен. Тя не беше чула от нея [майката] добра и насърчителна дума — майчина ласка и сърдечна милувка.. Не, само побоища и хули. Л. Стоянов, Избр. съч. III, 404. Тонът му бе мек и успокоителен, а на устните му се появи насърчителна усмивка. Д. Ангелов, ЖС,и 149. Че действително той [пробният брой] се е правел, това се вижда най-ясно от насърчителните писма, които Фоти-нов почна да получава от всички краища на България още тутакси след разпръсването му из no-главните градове. Ив. Шишманов, СбНУ XI, 669. Насърчителен поглед. Насърчителен пример. Насърчителна награда. Насърчителна премия. Насърчителни резултати.
НАСЪРЧИТЕЛНО. Нареч. от насърчителен; насърчаващо. Всичко ще бъде наред — каза му той насърчително. Т. Влайков, Съч. III, 202. Стигнал до Малък Боро-ван, той се усмихна едва забележимо и му прошепна сериозно и насърчително: — Браво, мойто момче! Д. Ангелов, ЖС, 402. — Докато е време да си се задомя, че... — Трябва, трябва — кимна насърчително Кръстю. Г. Караславов, ОХ I, 414.
НАСЪСКАМ. Вж. насъсквам.
НАСЪСКВАМ, -аш, несв.\ насъскам, -аш, св., прех. 1. Със съскане или с викове и движения карам куче да се нахвърли върху някого или нещо. Като разправи, че бил ходил по църковни работи .., оплака се от селяните: децата насъскали кучетата, а жените го заплашили с кобилици. Ст. Загор-чинов, ДП, 232-233. Тулеха се и току насъс-кваха тихо, през зъби кучетата. Й. Вълчев, СКН, 30. Шумът на реката й се стори като гласове на ловци, които насъскват кучета подир млада кошута. К. Петканов, В, 231-232.
2. Прен. Настройвам враждебно някого срещу някой друг, карам, подучвам някого да направи някому зло; подбуждам, подстрекавам. — Аз да съм на ваше място, ще грабна тояга и ни един няма да оставя от погро-маджиите. — А, Нейко, не насъсквай хората! — обади се Илия. К. Петканов, МЗК, 280. — Моите убеждения не се харесват на баща ти и до голяма степен са причина за нашите недоразумения. Баща ти ги използува, за да те насъсква против мен. Ем. Станев, ИК I и II, 178. Той отново се срещна с войводите и сполучи да ги насъска срещу противниците си. К. Петканов, П, 115. насъсквам се, насъскам се страд. Вие знайте моите убеждения и трябва моето дете да не се насъсква против баща си толкова рано. Ив. Кирилов, Ж, 63.
— Други (остар. и диал.) форми: насъквам, на-сюквам.
НАСЪСКВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от насъсквам и от насъсквам се.
— Кое наричаш безпорядък? — Насъсква-нето на тълпите. К. Петканов, В, 204. Яв-ното незачитане основния закон, избиването десетки невинни граждани,.., явните на-съсквания в правителствения в. „Народни права“,.. — всичко това иде да ни убеди, че в цялата тая хайка против народа има известен план. Г. Кирков, Избр. пр I, 80.
— Други (остар. и диал.) форми: насъкване, насюкванс.
НАСЪСКВАЧ. м. Рядко. Лице, което насъсква. Народняците той смята за на-съсквачи срещу всичко светло и прогресивно в нашия обществен живот. Г. Караславов, Избр. съч. IV, 86. Три излетели от клетката птици. / Кряскат по тях насъск-вачите: — Дръж! Бл. Димитрова, Л, 140-141.
— Друга (остар. и диал.) форма: насъквач.
НАСЪЩЕН, -щна, -щно, мн. -щни, прил. Книж. 1. Изключително, жизнено важен, безусловно необходим или неотменим. Сега вестникът стана храна, по-насъщна
