папгелни и отбранителни боеве? К. Калчев, ЖП, 380. Войната се затегна и от настъпателна премина в позиционна. П. Незнако-мов, ЖВ, 42. Настъпателни акции.
2. Който се характеризира със склонност, желание за настъпление, за нападение; агресивен, нападателен. Той [Курт] беше по дух най-настъпателния от командирите и тъкмо това негово качество беше предопределило мястото му наляво. А. Гуляшки, ЗВ, 223. Поетът е бил обичан от всички свои приятели .. Липсата на настъпателна амбициозност, на желание за хаплив отговор на хапливата реплика ги е обезоръжавала. Е. Каранфилов, Б III, 149. — А за неоправданото неявяване на работа те уволнявам. Ясно ли е? — Не, не е ясно! — Иван повиши глас. Той реши да бъде смел, настъпателен. М. Марчевски, П, 235.
3. Който се характеризира с готовност, възможности за борба, настъпление; атакуващ, борбен. В тая област,.., съществуваше също така многохиляден индустриален пролетариат с бойко и настъпателно профсъ-юзно движение. Ц. Драгойчева, ПД, 230. Всички пожелаха списанието на стане по-популярно по език и форма,.., да стане то по-настъпателен и войнствуващ орган на нашата .. историография. ВН, 1960, бр. 2707, 2.
НАСТЪПАТЕЛНО. Нареч. от прил. настъпателен. Те прекрачиха плахо прага и последователно се ръкуваха с всички. Разговорът започна настъпателно от тяхна-та страна. — Е, докога смятате така да се криете и да ни излагате на риск? — запита Борис. Сл. Трънски, Н, 211-212. Съби Марков (Обидено): —Другари, не забравяйте, че аз съм директор,., и съвсем не е необходимо да познавам производството. (Настъпателно): Аз трябва да знам .. да знам да управлявам, а вие да знаете да работите! Н. Каралиева, Н, 65.
НАСТЪПАТЕЛНОСТ, -тта, мн. няма,
ж. Отвл. същ. от настъпателен. Бешков усеща догматизма,.., като духовен мраз, като антихуманизъм. И воюва с него злъчно и остроумно. Тук се откроява неговата изострена наблюдателност, бойка настъ-пателност и морална чистота. Е. Каранфилов, Б III, 108. Еснафщината живее със своята войнствена настъпателност и тъмна сила у Костадин. Лит. XI, 331.
НАСТЪПАЮЩ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Настъпващ. След контрапре-врата те [Тодоров и Губиделников] снишиха глава пред настъпающата буря, станаха хрисими, заличиха се. С. Радев, ССБ II, 271. А копринените знамена със сърмени лъвове, които ревеха,.., съставляваха декора на настъпающата борба. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 87. В министерството на просвещението днес заседава комисия по изработване гимназиалната програма за настъпаю-щата учебна година. БД, 1909, бр. 21, 3.
— Друга форма: настуиаю щ.
НАСТЪПВАМ1, -аш, несв.\ настъпя, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Стъпвам върху нещо и го натискам, затискам с ходило; застъпвам2. Нашата група тръгва да заеме места по десния бряг на Суха река .. Изка-терваме се по скалния път, краката ни настъпват сочните стръкове на планинската чубрица, във въздуха се носи нейният омаен мирис. ЛР, 1979, кн. 2, 24. Движех се тихо, като се пазех да не настъпя някой гнил клон и да не ровя с краката си шумата. Ем. Станев, ЯГ, 109. Действително Гольо беше настъпил изпуснатото билет-че. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 201. След него пъргаво маршируваше възпълничка курсистка с набрана селска фуста и често го настъпваше по петите. Ст. Марков, ДБ,
343.
2. Прен. Разг. Причинявам огорчение, неприятност на някого с постъпките си или с думите си; засягам. — Вие, писателите, сте много чувствителни. — Това упрек ли е? — Да. Защото вашата чувствителност е особено остра, когато критиката ви настъпи. М. Марчевски, ТС, 85-86. „Внимавай, братко, да не ме настъпиш. Настъпиш ли ме, мисли му!“ Д. Кисьов, Щ, 69. — Каква усойница съм аз!" Само да ме настъпи някой, изядам го. Й. Йовков, Б, 118. настъпвам се, настъпя се страд. и взаим.
◇ Вардя се да не настъпя мравята. Диал.; Не настъпвам / настъпя мравка (мравучка). Разг. Много съм кротък; добродушен, благ, незлоблив и отстъпчив съм. Настъпвам / настъпя опашката на котката; настъпвам / настъпя котката (котето) по (за) опашката. Разг. Засягам неприятен за някого въпрос.
— Ненко-о, жи внимаваш какво приказваш
— да не настъпиш котето за опашката! Тарас, СГ, 72. Гатьо млъкна. Той не очакваше, че името на сина му ще предизвика такъв обрат в разговора им. Той и не подозираше, че беше настъпил опашката на котката. К. Калчев, СТ, 127. Настъпвам / настъпя по мазола; настъпвам / настъпя на болното място някого. Разг. Засягам някого по най-болезнен за него въпрос с думите или постъпките си. — Ей, да не ми обиждаш старостта,.. — Слушай, тресина с треси-на — ядоса се Чиренчето, защото го бяха настъпили по мазола. П. Ангелов, Ж, 139.
— Твоите другари отдавна вече са полковници, а и генерали. Настъпила го беше на най-болното място. Как да не избухне! М. Грубешлиева, ПП, 23. Настъпвам / настъпя змията на (по) опашката. Диал. Скарвам се с някого, раздразвам някого, който може да ми навреди. Подобно на пророк, с острото и непогрешимо чувство на народа за правда, дядо Белич беше предрекъл: „Неутралитет ли? Настъпихме ние змията по опашката“. Ц. Драгойчева, ПД, 51. Настъпих си езика. Разг. Много бързах, тичах. Слон
