Page:RBE Tom10.djvu/505

Само мн. и 3 л. ед. Скокваме всички или мнозина; наскачвам¹. — Аз тогава минувах през Никопол, току-що бяха наскокнали власята. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 192. Сите наскокнаа да видат и наистина видеа земя. СбНУ XIX, 40. Викна той [сиромахът] на другарите и тие наскокнаа на часот ко вълци. СбНУ XIX, 58.

HACKOKBAM^{<a name="footnote1"></a><a href="#bookmark0">1</a>}, -аш, несв/, наскокна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Остар. и диал. С предл. на. Наскачвам^{<a name="footnote2"></a><a href="#bookmark1">2</a>}. Зидарите, кога копали кладенец, наскокнали на херкулан-ский театър. Лет., 1874, 120. Еднаж, кога ся разхождаше по пясъка край Фикенвил, наскоква на едно .. животно, което лежало край морето. И. Груев, СП (превод), 90.

НАСКОКВАНЕ¹ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от наскоквам¹; наскачване¹.

НАСКОКВАНЕ² ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от наскоквам²; наскачване³.

— СИ' Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.

НАСКОКНА¹. Вж. наскоквам¹.

НАСКОКНА². Вж. наскоквам².

НАСКОРО нареч. 1. Преди не много време; неотдавна. Стените под широката стряха бяха наскоро варосани. Д. Талев, ГЧ, 357. Селяните засяваха пролетниците или пък бяха наскоро засели. Вл. Свинтила, СЗЗ, 313. Оплакваше мъжа си, загинал нас-есента на фронта. Ил. Волен, от едно наскорошно време, от около шест хиляди години. Ив. Богоров, КП, 1874, кн. 3, 30. Но наскорошно то стопанство на из-чезналий безкраен имот беше им оставило един трън в сърцето им. БО, 1846, бр. 1,3.

коро през

— Друга форма: наскорошсн.

НАСКОЧА¹. Вж. наскачвам¹.

НАСКОЧА². Вж. наскачвам³.

НАСКРЕЖА СЕ. Вж. наскрежавам

се.

НАСКРЕЖАВАМ СЕ, -аш се, несв/, наскрежа се, -йш се, мин. св. -йх се, св., непрех. Диал. Наежвам се, настръхвам. Конят се наскрежи, затрепера, очите му загоряха, изпор клепачите му се показаха кървави ципи. Й. Йовков, Разк. II, 375. Щом взеха да се вият соколите над плевника, щърковете си извадиха главите и погледнаха нагоре. С погледването те разбраха, че соколите се вият за тях и се наскрежиха. Ц. Гинчев, ГК, 226.

НАСКРЕЖАВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от наскрежавам се.

НАСКРИБУЦАМ СЕ. Вж. наскри бу цвам се.

НАСКРИБУЦВАМ СЕ, -аш се, несв.; наскрибуцам се, -аш се, св., непрех. Разг. Скрибуцам до насита.

— Друга (диал.) форма: наскрипуцвамсе.

НАСКРИБУЦВАНЕ ср. Разг. Отгл. същ. от наскрибуцвам се.

НАСКУБАМ Вж. наскубвам.

НАСКУБВАМ, -аш, несв.', наскубя, -еш, мин. св. -ах, и (диал.) наскубам, -аш, св., прех. Скубя, оскубвам известно количество или много, обикн. стръкове, трева, пера на птици и под. — Излязох в гората, наскубах разни билки, сварих ги, налях в устите на овцете от тая вода и това си беше — престанаха да умират. К. Петканов, П, 152. И сутрин рано,.., сънени [Вельо и Вълко] още, свличат снопето, кладат го на купни, на-скубват въже за през целия ден и го затрупват под дивата круша да се не къса. Ил. Волен, ДД, 55-56. Наскуба лук от лехата, наля масло в опушеното тиганче. Г. Мишев, ЕП, 51. наскубвам се, наскубя се страд.

НАСКУБВАМ СЕ, -аш се, несв/, наскубя се, -еш се, мин. св. -ах се, св., непрех. Разг. Скубя, ограбвам до удовлетворяване на желанието си, до насита. Търгашите и крадците никога няма да се наскубят.

НАСКУБВАНЕ¹ ср. Отгл. същ. от наскубвам и от наскубвам се.

НАСКУБВАНЕ² ср. Разг. Отгл. същ. от наскубвам се.

НАСКУБЯ. Вж. наскубвам и наску-бям.

НАСКУБЯМ, -яш, несв. (диал.); наску

бя, -еш, мин. св. -ах, св., прех. Наскубвам.

<a name="bookmark0">^{<a href="#footnote1">1</a>}</a>

След не много време.— Какво ще ти се случи? Може да срещнеш наскоро някого, когото много отдавна не си виждала. А. Каменова, ХГ, 206-207. Той изтъкна вярна-та служба и безукоризнената честност на покойника и съобщи, че наскоро щял да бъде повишен. Хр. Смирненски, Съч, III, 142. У Ралица ходиха китни свати. / И чу се вест низ село, че наскоро / ще е и сватба. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 91. // С предл. след. Не много време след нещо, което е станало. Наскоро след това дядо Недко се разболя. И. Йовков, Ж, 1945, 148. Наскоро след построяването на Калояновата църква и едновременно с изписването й бил наново изписан и старият храм. Ст. Михайлов, БС, 193.

<a name="bookmark1">^{<a href="#footnote2">2</a>}</a>

Остар. и диал. Набързо. Върху наскоро сглобени чамови скамейки,., столичните граждани бяха дошли да чуят какво става в общинския съвет. А. Каралийчев, НЧ, 50. Шукри паша беше фърлил на въздуха моста над Марица, та трябваше да влезем в града по наскоро построения понтонен мост. Ив. Вазов, Съч. XIII, 42. Опростете ми, дето писмото е малко замарано; пиша го много наскоро и при това съм болен. АНГ 1,597.

— Друга (диал.) форма: наскоро.

НАСКОРОШЕН, -шна, -шно, мн. -шни, прил. Остар. и диал. Неотдавнашен, скорошен. Сетнешното съсипване [на земята].. е