други поминъчни прегради, без нарочита духовна връзка. Р, 1926, бр. 219, 1.
НАРОЧЙТО нареч. Остар. и диал. Нарочно. Нъ тая благородна ревност за вярата и за цръквата стана причина да бъдат там верозаконните гонения най-страшни и да настане нарочито у Испания инквизиция. Лет., 1874, 109. Във предела ви прекрасен / ида днес обезоръжен. / Лъка си дома оставих/и на мщеньето кинжала, / нарочито там забравих / злобний бич на Ювенала. Ив. Вазов, Съч. IV, 105.
НАРОЧНО нареч. 1. За изпълнение на предварително замислена и точно определена цел или намерение; специално, умишлено. — За първи път идвам във вашето село. Името ми е Найден. Утре е свети Костадин и нарочно съм дошъл да видя как нестинарките играят в огъня. К. Петка-нов, ОБ, 195. Дунава прекосиха по нарочно сглобения мост от каици, откъдето ден и нощ течеше аскерът. В. Мутафчиева, ЛСВ
1. 404. Някой път, когато Войка виждаше Депо да идва през гората или да минава мостчето, тя нарочно влизаше във воденицата и се скриваше. Елин Пелин, Съч. I, 91. Вареное нарочно се мъчи да говори неестествено тежко и басово, видр се, за да скрие някак, че е много млад. И. Йовков, Разк. I, 65.
2. Обикн. в съчет. с предл. за. Конкретно за някого, нещо или за някакъв случай; специално. Къньо дотърча и сложи на масата отпреде му шиш§нце ракия, нарочно изстудена за него. Й. Йовков, Ж 1945, 159. Пиро-нев беше облечен с нов костюм от евтин плат, очевидно беше го правил нарочно за този велик и тържествен ден. Г. 1Сарасла-вов, ОХ II, 654. Кучето беше облечено в нарочно за него ушит мъжки костюм, а на главата му прикрепена малка, смешна шапчица. Г. Райчев, Йзбр. съч. II, 175-176.
3. Разг. По предварителен замисъл, намерение; специално. — А ако ти кажа, че той нарочно ми заръча да те заведа?... Сега ще дойдеш ли? Ем. Манов, ДСР, 373. Неочаквано един ден, без да бъде нарочно поканен на обяд, той .. дойде у Надкини към дванайсет. Д. Калфов, Избр. разк., 387. — Аз имах ниет в София нарочно да те потърся. Т. Влайков, Съч. III, 18.
НАРОЯ СЕ. Вж. н а р о я в а м с е.
НАРОЯВАМ СЕ, -аш се, несв.\ нароя се, -ОЙШ се, мин. св. -ойх се, св., непрех. Само мн. и 3 л. ед. 1. Рядко. Обикн. за кошер — роя се напълно, докрай. През последните дни кошерът се нарои.
2. Обикн. за род — увеличавам броя, числеността на потомството си.
3. Прен. Роя се, появявам се в голямо количество, много. Че като се нарои един народ! Олеле си мале! Народът като се юрне, не можеш да го спреш. Н. Хайтов, ДР, 39. Много звезди бяха се нароили... Н. Антонов,
ВОМ, 17. Такива родители нито за миг не си дават сметка какви мисли ще се нароят в детските глави, какво отношение към живота ще се утаи в съзнанието им. ЖД, 1968, кн. 3, 15.
НАРОЯВАНЕ ср. Отгл. същ. от на-роявам се.
НАРТА ж. Дълга тясна шейна в северните страни, която се тегли от кучета или елени. Веднъж годишно в тоя залив [Тикси] са се срещали ловците и еленовъдите от тундрата, като са карали в кучешките си нарти скъпи кожи и еленово месо. Й. Радичков, НД, 109. Всред тундрата виждахме нарти с багаж, пристегнат с бяло платно, които седяха по цели месеци, оставени от техните собственици. С. Ставрев, ТСП, 14.
— От фин. пиг!о през рус. нарта.
НАРТЕКС м. Църк. Нартика. По пода на двата нартекса на църквата лъчите пръскаха с багри мраморните плочи и обливаха със злато цветната глеч по кръстосани плинти. Н. Райнов, КЦ, 48.
— От гр. у&рАт)£ през нем. ЫаЛЬех или фр. паг1ех.
НАРТИКА ж. Църк. Преддверие на храм; нартекс. В нартиката на черквата Свети Петър и Павел, в едно огромно ..корито са събрани костите на незнайни мъртъвци от Царевец, Трапезица и рухналите храмове на Асенова махала. А. Каралийчев, В, 101. Ала в лаврата бяха узнали за нашето пътешествие и ни наложиха епитимия
— да окачим на краката си звънци и с тях да ходим цял месец. Отец Лука да стои на колене в нартиката през време на утренни-те и литургиите. Ем. Станев, А, 82-83. Хора на тълпи, на тълпи се береха,.., гълчаха и се трупаха на едно място пред западната нартика на черквата. Ив. Вазов, Съч. X,
— От гр. уарйтгё. vdp^3^lк<Ч•
НАРУБЯ, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Насека определено количество (дърва), много или всичко, нарубя се страд.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАРУВАМ, -аш, несв., непрех. Диал.
1. За животно — рева силно и продължително. — Инат добиче, ей! —.. — Аз му туря капистрата, то я сваля! Ще му се да на-рува нощем! Ст. Даскалов, СД, 491.
2. За човек — издавам силни и продължителни викове, подобни на животински рев. Като попреминеше пладне.., достойните ергени отвеждаха свирците под селото, при върбите. Дълго време те сами виеха хората, провикваха се, наруваха като бикове и попогледваха към баира. Ил. Волен, МДС,
9.
НАРУВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от нарувам. Пред големците той държи главата си малко настрана и ръцете си кръстосва на повесът, а пред сиромасите повдига главата си твърде високо, маха с ръ
