Page:RBE Tom10.djvu/471

От Читалие
Версия от 16:38, 4 юни 2014 на Ботьо (беседа | приноси) (Некоригирана)
(разл) ← По-стара версия | Текуща версия (разл) | По-нова версия → (разл)
Направо към: навигация, търсене
Страницата не е проверена


рия" е една от книгите, високо ценени от народовед като Иван Хаджийски. С. Радев, ССБ I, 13.

НАРОДОВЕДЕЦ, мн. -дци, м. О стар. Книж. Народовед, етнолог. Като предходници на бележитите филолози и народо-ведци Ион Майер и Ханс Науман,.., Арнаудов изтъква двамата бележити музикални народоведци Лилиёнкрон и Таперт. БНТ, 1941, бр. 215-216, 2.

НАРОДОВЕДСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Който се отнася до народовед, народовед ец и до народоведство; народоведчески, етноложки. При тия пътувания Стра-шимиров обхожда нашата земя, наблюдава многостранния живот на народа, поминъка му, миналото, легендите, приказките, езика, за да използува тия материали както за художествени творби, така и за .. наро-доведските си трудове. СбАСЕП, 105. С народоведското си проникновение [Яворов] е откривал у чирпанеца некрасиви тракийски черти. М. Кремен, РЯ, 514. Народовед-ска дейност. Народоведски материали.

НАРОДОВЕДСТВО, мн. няма, ср. Книж. Изучаване, изследване на бита, нравите, материалната и духовната култура на даден народ, народност; етнология. Разнообразен в своите изживявания, той [Стра-шимиров] се изявява ту в разказ, ту в повест,.., историография, народоведство. СбАСЕП, 108. Влайков отива в Пирдоп да събира материал за своята книга "Преживяното ", една хубава книга в нашата художествена литература, наситена с поезия и народоведство. СбЦГМГ, 417.

НАРОДОВЕДЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Остар. Народоведски. Залагах упорито над книгите и мечтаех за широка олклорна и народоведческа дейност. Е. гнянова, НШ, 11.

НАРОДОВЛАСТИЕ, мн. няма, ср. Книж. Демокрация, обикн. в противовес на монархия. Оборище стана символ на народ-ната свяст, на воля за борба, на народовластие. П. Делирадев, БГХ, 16. Политическият идеал на Русо бил демократична република, при която да бъде установено народовластие. Според него властта трябва да принадлежи на народа, а законите трябва да бъдат израз на общонародната воля. Ист. VIII кл, 43. Лозунгите за мир, хляб и народовластие се посрещали навсякъде от народа с ентусиазъм. А. Станоев, П, 52.

НАРОДОВЛАСТНИК, мн. -ци, м. Остар. Книж. Демократ. — Вие сте антиди-настик. Какви доказателства имате за това? Знам. Аз съм народовластник. Ал. Стамболийски, ДС, 56.

НАРОДОВЛАСТНИЧЕСКИ, -а, -о, мн.

-и, прил. Остар. Книж. Който се отнася до народовластие и народовластник; демократичен. Народовластническо управление.

Народовластнически похват.

НАРОДОВЛАСТНИЧЕСКИ. Остар. Книж. Нареч. от прил. народовластнически; демократично, демократически. Всяко племе [у славяните] е една въоръжена демокрация, която урежда сама свободно и народовластнически вътрешните си работи. Ив. Хаджийски, БДНН I, 13.

НАРОДОВЛАСТНИЧЕСТВО, мн. няма, ср. Остар. Книж. Движение за даване властта в ръцете на народа.

— От Л. Андрейчин и др., Български тълковен речник, 1973.

НАРОДОВОЛЕЦ, мн. -лци, м. Истор. Член на тайната политическа организация „Народна воля“, съществувала в Русия през 80-те години на XIX в.; народноволец. Много скоро в тайната канцелария на Княза достигнаха сведения, че в мотивировката към законопроекта на Каравелов има аргументи, на които биха могли да завидят и руските народоволци. В. Геновска, СГ, 254. 1881 г. Русия е разтърсена. Група народоволци организира убийството на Александър II. ЖД, 1967, кн. 10, 15. Чрез вестници, книги и хората ние знаехме почти толкова добре, колкото и героите на нашето Възраждане, фигурите на руските „будители“

народоволците и революционерите Херцен, Чернишевски, Добролюбов, Некрасов. К. Константинов, ППГ, 207.

— Рус. народоволец.

НАРОДОДЪРЖАВИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Демокрация (в 1 знач.); народовластие. Некой места ся управляват само от един цар и ся називат царства; ..; а пак некой ся управляват самички, и ся називат демократии (народодръжавия). Г. Икономов, КЗ, 2. Коя може да бъде тая съща цел, към която трябва всичките славянски племена да ся стремят? Тя е развитието .. в същата природа на славянството, което има естествено за основа наро-додържавието демокрацията. ДЗ, 1868, бр. 19, 73.

— Друга форма: народодержавие.

НАРОДОДЪРЖАВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Който се отнася до народодър-жавие; демократичен. В старите народо-държавни правления, дето най-големите интереси се разгледвали в народни събрания, страстните или трогателните (патетически) изражения често се употребявали от народните оратори, от словото на които е зависела народната воля. Д. Во-йников, PC, 240.

— Друга форма: народ о державен.

НАРОДОЛЮБЕЦ, мн. -бци, м. Остар. Книж. Родолюбец. — Ако би mue училища или mue читалища имале по-големи доходи и ако би касата им била в твоите ръце, то аз сам би ти казал да бъдеш народолюбец. Л. Каравелов, Съч. IV, 145-146.

Грешка при създаване на миникартинка: Липсващ файл