та дано забравиш годеницата си. М. Сми-лова, ДСВ, 228.
3. Остар. и диал. С предл. за или със следв. изр. със съюз че. Измислям повод, претекст, за да отида някъде или да направя нещо. — Трябваше да поискате през лятото, когато можех да се нарека, че отивам при някои познати. Ем. Станев, ИК III, 20. Той [Калуди] се нарече, че има уж някоя работа в салона,.., без да го забележат заптиите, попита ма нямам ли от нещо нужда. 3. Стоянов, ЗБВ III, 229. Тя диреше, наистина Донка — .. Ала само се наричаше, че дири Донка, а то другиго тя диреше. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 32. Аз и се чудих и маех, / за какво да се нарека/ край Драганкини да мина / да видя мома Драганка. Нар. пес., СбВСТ, 726.
4. Диал. Със следв. изр. със съюз че. По определен начин (с действие, проява и под.) създавам впечатление пред други или се оправдавам пред себе си, че върша някаква работа. — Обтегнала е този гергеф, колкото да се нарече, че прави нещо. П. Тодоров, Събрчпр II, 403.
НАРИЧАМ СИ несв.\ нарека си и (диал.) нареча си св" непрех. Разг. 1. Давам си дума за нещо, определям, намислям да направя нещо; заричам се. — Утре не ще отида на свети Пантелей, Найдо. Тъй съм си нарекла. Веднъж искам да проявя воля. А. Каменова, ХГ, 104. — Сторила мерак на една тантела и по цял ден не излиза от къщи. Снощи дохожда Найда да я вика за хорото. Пращам я. Не ще. Имала да си доплита, колкото си била нарекла. А. Каменова, ХГ, 39-40.
2. Врачувам си, гадая си; гледам си. — Вчера на ливадата Василка си наричала за тебе, за женитба. Боя се да не ти направи магия. М. Смилова, ДСВ, 229.
О Наречено е. Остар. Предопределено е от съдбата; писано е. Ако е наречено да изчезне сега полумесецът от Балканския полуостров, тогава турците нека обвиняват Англия. НБ, 1876, бр. 13, 51.
НАРИЧАНЕ1 ср. Отгл. същ. от наричам1 и от наричам се.
НАРИЧАНЕ2, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от наричам2, наричам се и от наричам си. Кръстникът са вече надигва: той става и сяда сред двора —.. — насреща му са изправят срамежливо младоженците и той ги праща — прощава и благословява с чудни и дивни наричания. Ил. Блъсков, ПБ I, 54.
НАРИЯ. Вж. н а р и в а м.
НАРКО-. Първа съставна част на сложни думи със значение: Който е свързан с наркотици, или с наркотични вещества, отнася се до наркотици, или до наркотични вещества напр.: наркотрафик, наркотър-говия, нарколепсия, наркотерапияи др.
знес, търговия с наркотици. Наркобизнесът е под официален митнически контрол.
НАРКОДИЛЪР м. Нов. Човек, който продава, пласира незаконно наркотици; нар-копласьор. Наркодилъри арестувани в Благоевград. Трима пласьори на наркотици са били задържани в ареста в Благоевград. ДТ, 1998, бр. 20, 32. Наркодилър зарибява митничар.. Сред тях [наркоманите] бил и 26-годишен митничар. С, 1998, бр. 1936,4.
НАРКОЗА ж. Мед. 1. Само, ед. Изкуствено приспиване на болен обикн. при операция, с помощта на определени фармацевтични, наркотични средства, при което се постига пълно или частично загубване на съзнанието и усещането за болка; упойка. Намирам се под наркоза. Операция под наркоза. Събуждам се след наркоза. II Сънно състояние, предизвикано по този начин. Болният е в наркоза.
2. Фармацевтично средство, с което се постига това състояние; упойка. Слагам наркоза. • Обр. По жилите ми рукна наркозата на тютюневия мирис, извиращ от тънките й, потръпващи ноздри. Бл. Димитрова, ПКС, 83.
— От гр. уарксоак; 'вцепененост'.
НАРКОЗЕН, -зна, -зно, мн. -зни, прил. Мед. Който се отнася до наркоза, свързан е с наркоза. Наркозен апарат. Наркозно състояние.
НАРКОЛЕПСИЯ, мн. няма, ж. Мед. Прекалена сънливост, която се проявява внезапно на пристъпи много пъти през деня извън нормалното време за спане. Описан е експериментът на Робърт Хийд, създал действуващ образец на вътрешностимула-ционна система, чрез която негов пациент, болен от нарколепсия (прекалена сънливост), успял да преодолее болестното си състояние. Съвр., 1975, кн. 2, 419.
— От гр. уаркош 'вцепенявам се' + Ал\\|/ц.'хващане'.
НАРКОЛОГ, мн. -зи, м. Мед. Лекар специалист по наркология.
НАРКОЛОГИЯ, мн. няма, ж. Мед. Дял от медицината, който се занимава с изучаване на последствията от употреба на наркотични вещества и с лечението на болни от наркомания.
НАРКОМАН м. Лице, което страда от наркомания. От 667 тестувания на венозните наркомани няма нито един положителен резултат [за болни от спин]. Диалог, 1989, бр. 48, 6. Луис бе виждал и други наркомани, които в момент на кризи като нейните все пак запазваха човешкия си облик, не викаха и не оскърбяваха така. Д. Димов, ОД, 36.
НАРКОМАНИЯ, мн. няма, ж. Болестно пристрастяване към употреба на наркотични вещества, предизвикващо разрушаване на организма, нервни разстройства, деградация на личността и др.
НАРКОБЙЗНЕС, мн. няма, м. Нов. Би-
