рени четири цифри. Т. Влайков, Пр I, 1. Тя [котката] е сива, $ черни напречни резки като на тигрица. Й. Йовков, АМГ, 203. Той знаеше, че по такива кладенци,.., обикновено укрепяват стените им с дъски,.., а въз дъските се приковават напречни дървета на разстояние един метър едно от друго. Ив. Вазов, Съч. X, 131. Найден също започна да разглежда плана. Освен самото разпределение на къщата тук бяха нарисувани фасадата, стълбището, стаите и салоните в напречен разрез. В. Геновска, СГ, 82. Родопите водят главний си клон и съста-вяват продължение от Рилските върхове,.. Среднята им широчина е приблизително равна с 45 часа в напречна посока. Ст. Шиш-ков, ЖБ, 5-6. Силата на електричния ток се измерва с количеството електричество, което минава през напречното сечение на даден проводник за една секунда. Ст. Кара-михов и др., Физ. VIII кл, 1965,43.
2. За местност, река и под. — който е разположен напряко, перпендикулярно спрямо протежението, посоката на нещо. Проти-воп, успореден. Някои от тях [грамадите] са успоредни с леглото [на р. Струма], а други — напречни. П. Делирадев, В, 35. От гребена на рътлинката се откриваше те-расовидният дунавски бряг, прорязан от многобройни напречни деренца. Ст. Марков, ДБ, 94. Слънцето бе вече доста наклонило .. Тук-там през напречните открити долове, откъм запад, слънчевите лъчи стигаха до реката и вещаеха последния час на умиращия ден. Н. Попфилипов, РЛ, 105. Вървяхме още няколко часа през гората, прехвърлихме десетки напречни хребети и долини. Сл. Трънски, Н, 34. Напречни поточета. // За улица, път, пътека и под. — който пресича напряко, обикн. перпендикулярно друга улица, пространство и др.; пресечен, пряк. Противоп. успореден. Двамата младежи започнаха да отстъпват, като изстрелваха последните патрони в револверите си, после се втурнаха да бягат, единият — на едната страна, другият — на другата по напречната улица. Д. Талев, ГЧ, 415. Разговорът им бе неочаквано прекъснат от Филипа, който се показа от една напречна пътека. В. Геновска, СГ, 240. Зад един малък хълм, пътът неочаквано се оживи: .. Наблизо, друго напречно шосе водеше към градеца, чиито къщи белееха в дрезгавината на километър-два оттука. К. Константинов, СЧЗ, 108.
3. Като същ. напречна ж. Разг. Улица, която пресича пряко друга улица, площад и под.; пресечна, пресечка, пряка. Като стигна до третата напречна, той кривна към касапниците. Д. Спространов, ОП, 314. Малката напречна, в която нахълтват, е почти пуста. Др. Асенов, ТКНП, 102-103.
, НАПРЕЧНИК, мн. -ци, след числ. -ка, м. 1. Нещо, което е разположено, намира се, стои перпендикулярно на височината или дължината на друго. Пред фурната беше триножникът само на един от продавачите .. — Хайде, хайде, не се заплесвай, ами поемай! .. Па, като видя, че момчето беше сложило таблата на главата си, подпъхна-ло ръка в напречниците на триножника, благослови: „На добър час!“ Ст. Чилинги-ров, ЖП, 122.
2. Спец. Дебела къса линийка, закрепена под прав ъгъл към дългата част на линеал. Хоризонтални линии се чертаят с помощта на линеал. Напречникът на линеала се долепва до левия ръб на чертожната дъска и по горния ръб на линията му се изтегля хоризонталната линия. Маш. IX кл, 41.
НАПРЕЧНО. Нареч. от напречен; напряко, напреки, напреко. Наредиха [работниците] ги [дъските] върху тревата,.. Напречно положиха втори и трети ред. Бл. Димитрова, ПКС, 292. Камчия със своите две долини (..) разсича източната част на Балкана не напречно от север на юг или от юг на север, а надлъжно. Ст. Михайлов, БС,
151. Един господин с къси, подстригани му стачки и със златен ланец, напречно по копринената му жилетка — .. — влезе в кантората и прекъсна разговора на госпожа Матеева и стажанта. Д. Калфов, Избр. разк., 366. Вътрешното филе, след като се почисти от ципите, се нарязва напречно на порционни парчета, и от дебелата към тънката част. Н. Сотиров, СК, 64.
НАПРЕШ нареч. Диал. Напред, преди; напреде. Нека първом мине бурята, както казва командирът. Сетне все ще е по-добре от по-напреш. Ив. Хаджимарчев, ОК, "5. Щом зело да притъмнява, той стигнал до някоя ближна кръчма на пътя; тук той влиза и най-напреш попитал за вечеря и да пренощува. У, 1870, бр. 2, 30.
— Друга форма: н а п р & ж.
НАПРЕШЕН, -шна, -шно, мн. -шни, прил. Остар. и диал. 1. Предишен; напре-ден. — Ох, че каква станала рожбичката ми хубавичка, пълничка,.., като че не е то напрешното ми сухо дете. МС, 1883, кн. 4,
53. Парявата машина, както казахме в по-напрешните си разговори, съществовала е у бизантийците по време на Палеологовци. Ив. Богоров, КП, 1874, кн. 3, 23. Седях цели часове на прозореца, който гледаше у една галерия,, а оттатък виждах .. прозореца на напрешната ми тъмница. Др. Цанков, ТМ (превод), 22. В неделя сутринта се събират калесаните напрешния ден госте. СбНУ IX,
49.
2. Който се намира отпред; преден. Три са гемии, майно ле, / най-напрешната гемия / нея си Стоян караше. Нар. пес., СбНУ XXXIX, 118. ' \
— Друга форма: ^апр^жен.
НАПРИГОТВЯ. Вж. наприготвям.
НАПРИГОТВЯМ, -яш, несв.\ напригот-
вя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Рядко. Разг.
