Напрашване на мебели. Напрашвапе на дрехи.
2. Сел.-стоп. Покриване на растенията с тънък слой от някакъв препарат с цел да се унищожат насекомите.
НАПРАЩАМ, -аш, несв.\ напратя, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Разг. Пращам мнозина или всички, много неща или всичко; наизпращам. Напратиха ни по селата да помогнем при събирането на царевицата. А Напращахме писма на роднините.
2. Диал. Отпращам, натирвам. Спря се, зави повода на коня около шията му, плесна го по гърба и го папрати към чифлика. К. Петканов, ЗлЗ, 45. напращам се, напратя се страд.
НАПРАЩАНЕ ср. Разг. Отгл. същ. от напращам и от напращам се.
НАПРАЩЯ. Вж. напращявам.
НАПРАЩЯВАМ, -аш, несв.\ напращя, -йш, мин. св. -ях, прич. мин. св. деят. напращял, -а, -о, мн. напращели, св., непрех. 1. За виме на животно или гърди на жена — напълвам се с мляко, до силно издуване и втърдяване. Първо затисна опашката й под коляното, след това изми ръцете си, но не. почна да дой, а леко разтри вкораве-ното, напращяло от мляко виме, изми го и тогава подложи празната кофа. Н. Нинов, ЕШО, 56. Врещеше ли козата, значи виметата й са напращели от мляко. Ст. Загор-чинов, Избр. пр III, 419. Гърдите на сестра ми бяха напращели от млякото и я боляха денонощно. Н Обикн. зд гърди на жена, момиче — наедрявам, издувам се.
2. Прен. С предл. от и същ. Напълвам се в много голяма степен, до пръскане с нещо, което се назовава от следв. същ. Рухнаха хамбарите, напращели от зърно, изчезна писаната хвърковата кола, заглъхнаха медните камбанки на конете. А. Гуляшки, МТС, 180. Чушките червенеят вече, напращели от сладост и сок. ,Г. Караславов, Избр. съч. VIII, 324. Припича и все по-труд-но е да се превиващ берачите до сухата земя, над която е провиснало напраьцяло от сок грозде. ВН, 1959, бр. 2544, 4. Пръчките на младите ракити, напращели от мъзга, стърчаха стремително нагоре. Т. Харман-джиев, КЕД, 30.
— Друга (остар. и диал.) форма: напръщявам.
НАПРАЩЯВАНЕ ср. Отгл. същ. от напращявам.
— Друга (остар. и диал.) форма: н а н р ъ щ А в а н е.
НАПРАЩЯЛ, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. св. деят. от напращя като прил. Разг. Пълен, издут. Баба пягулица тръгна след нея [кравата], гледаше едрото й напращяло виме и се усмихваше. Ст. Марков, ДБ, 65.
— Предеш ли? — Преда! — отвърна Ивана и по бузите й, млади и напращели, се появиха две трапчинки. П. Стъпов, ЖСН, 187. Как смееше да се тика при душманите?
Захватна булка, напращяла една, че и пременена. Току-виж, хвърлили й око читаците. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 287.
НАПРЕГНА. Вж. напрягам.
НАПРЕГНАТ, а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от напрегна като прил. 1. Който изисква много голямо напрежение. През тези дни той отслабна и почерня — от пролетното слънце, от безсънните нощи и напрегнатия труд. Ем. Манов, ДСР, 322. — Въпросът ми се състои в това, — .. -— че службата ми в статистиката напоследък стана една такава напрегната, че просто да не ти дава Господ. П. Незнакомов, БЧ,
100. — Какво ьцяхме да направим само с Мермеров при този напрегнат план. Д. Кисьов, Щ, 449.
2. Който е свързан, изпълнен с много голямо напрежение, предизвикано от бързо сменящи се събития или от силни преживявания, вълнения. Отминаха още няколко напрегнати дни и нощи, докато най-после лекарят радостно си отдъхна — двамата болни бяха спасени. Сп. Кралевски, ВО, 102. Ние наистина мислим твърде маЛко за нервите си и за нервите на хората. А живеем в напрегнато време. Л. Дилов, ПБД, 121. Кръстников стана моят най-добър помощник в ротата, заедно с него преживяхме още много напрегнати събития на фронта. П. Вежинов, НС, 51. Лете, когато се топят ледниците, през най-напрегнатия сезон за земеделците, реката почва да бушува, руши бреговете, отнася язовете. Л. Мелнишки, ПП, 49-50.
3. В който се съдържа силно вътрешно напрежение. Колката подскочи внезапно и една звучна плесница изплющя в напрегнатата тишина. Сашо се хвана за пламналата буза и глухо изръмжа: — Защо ме биеш?
С. Чернишев, ВМ, 128. Настъпва напрегнатои странно мълчание, като че изпълнено с тежкото, непрекъснато дишане на безсилие и умора. Й. Йовков, Разк. II, 166. Залата е притихнала в напрегнато очакване. Зрителите от задните редове са наставали от местата си. К, 1963, кн. 3, 38. Рада с напрегнато внимание следеше за отговорите им и техните случайни запинания се отзоваваха болезнено върху чертите на лицето й. Ив. Вазов, Съч. XXII, 67.
4. Който е под въздействието, влиянието на силно физическо или психическо напрежение. А тук е мъчителната неизвестност, напрегнатите до скъсванев нерви и,.., куршумите и гранатите. Й. Йовков, Разк. II,
152-153. С напрегнато око и разтреперано сърце наблюдението са пак захвана. Д. Витанов, НС (превод), 124. Напрегнати мускули. И Който изразява силно вътрешно или физическо напрежение. Той слушаше с напрегнато лице, събрал вежди, замръзнал сякаш в мокрите си дрехи на креслото. М. Грубешлиева, ЛФ, 1957, бр. 30, 3. От позата, от крайно напрегнатия израз на лице
