3. Прех. и (рядко) непрех. С вида си, с някакво действие, постъпка и др. създавам впечатление в съзнанието на някого за прилика, подобие с някой друг, с нещо друго; наподобявам, приличам. Пръв излиза напред, за да приеме кръщението, един висок фламандец с мустакато лице, чието мършаво тяло напомня поразително легендарната фигура на Дон Кихот. Св. Минков, ДА, 45. Щом Кондарев излезе, Янков обърна към него рошавата си глава и недоволно го изгледа,.. Тоя поглед тъй много напомняше погледа на младия Джупун, че Кондарев без да ще, се усмихна. Той все забравяше, че двамата са първи братовчеди. Ем. Станев, ИК I и II,
116. Тия каменни стени, които се изправят стръмно над гористите поли на хълмовете, чудно напомнят на крепости. 3. Среб-ров, Избр. разк., 184. Цялото поле се изпъстря с тия бели и черни ивици,и които напомнят шарките на зебра. И. Йовков, Разк., 139.
4. Прех. Остар. Книж. Спомням си; припомням си, напомням си. Облечен с черна дълга дреха, набулен с черно священно було,.., той тихо се разхожда изпод дебелите сенки, напомня миналите си години. Ил. Блъс-ков, ЗК, 90 напомням се, напомня се страд. от напомням, напомня се, нопомпн се безл. Еснафът решава еди-кой да бъде епитроп на черквата, еди-кой касиер,.., на непокорливия му се напомня еднажд-дважд, най-сетне се изпроважда чаушина да му закрий тезгяха (..), за да не смей да работи. ВЦ, 1888, кн. 20, 22-23.
НАПОМНЯМ СИ несв.\ напомня си св., непрех. Остар. Книж. Спомням си; припомням си, напомням, вспомням си, вспоминам си, напомвам си, напомнювам си. „Аз си напомням, думаше понякога Иванчо на Марийка, когато бях много малък, че ний бяхме на друго едно място, дето имаше много къщя и много человеци. “ П. Р. Славейков, ИМ, 11. Онова бедно сираче, онова просто сираче, когато стане гражданин и познае голямата полза на знанието да чете и пише, с признателност ще си напомня за доброволните учители,.., които са му дали тази светлина. У, 1871, бр. 8, 115. Потърпи сега да ти разкажа нещо по тя тетрадка и как се случи, и как се срещнах с братчето ти, за което сега добре си напомням. Ил. Блъс-ков, ДБ, 29. Завиждам ви, деца, напомням си и аз, / кога съм радости изпитвал, като вас. Ив. Вазов, Съч. II, 63.
НАПОМНЯНЕ, мн. -ия, ср. Само ед. Отгл. същ. от напомням, напомням се и от напомням си; припомняне, спомняне. Тия хора му досаждаха не само с присъствието си, но и с мълчаливото и настойчиво напомняне, че в този момент той трябва да вземе важно решение. В. Геновска, СГ, 367. Мидхад се изпъна. Всяко напомняне за Али караше сърцето му да тръпне. Ст. Дичев, ЗС II, 672. Фабрикантът скъпеше своите франкове,., и въпреки напомнянията на работниците не пожела да уреди редовното почистване на фабриката си. Т. Генов, Избр. пр, 232. Във времето на нейното представление [на трагедията] зрителите не могли да са въздържат от плач и поетът бил осъден да заплати глоба 1000 драхми за .. напомняне на туй печално събитие. Н. Михайловски, РВИ (превод), 109.
НАПОМНЯНИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Напомняне; напомнюване, напомню-вание. Благото и мирно напомняние много повече ползува, отколкото псуванието и недоброто обхождание. Ступ., 1875, 7-8, 55.
НАПОМПАМ. Вж. напомпвам.
НАПОМПВАМ, -ащ, несв.; напомпя, -иш, мин. св. -их и (диал.) напомпам, -аш, св., прех. 1. Помпя нещо докрай или колкото е необходимо. Предната лява гума на 'Зила " беше спаднала. Иванчев ми заповяда да я напомпя. К. Калчев, ДЙГ, 44. С какво тия нещастни колоездачи ще напомнят залепените си гуми, щом не си носят помпите? Хр. Пелйтев, ХО, 126. Ванко напомпи примуса и сложи да свари картофи. М. Гру-бешлиева, ПИУ, 227. Днес след училище той не се сдържа, напомпа топката, изхвръкна из къщи, свирна на Милен и двамата припнаха до парка „да потренират“. Б. Болгар, Б, 231.
2. Прен. Разг. Настройвам силно, във висока степен някого с някакво чувство, понякога срещу друг или срещу нещо; надъхвам2, под-сторвам. Още на другия ден Тошка долови промяната у Ивана и сърцето ù се сви. — Напомнила е и него!— проплака тя. Г. Ка-раславов, Тат., 55.
3. Изпомпвам нещо, някакво количество от нещо. Напомних един варел бензин, напомпвам се, напоМпя се, напомпам се страд. Въздухът за въздушната завеса и възглавницата се всмуква и напомпва от два вентилатора през отвора. НТМ, 1961, кн. 3, 3. напомпвам си, напомпя си, напомпам си възвр. от напомпвам в 3 знач. НАПОМПВАМ СЕ несв.; напомпя се и (диал.) напомпам се св., непрех. Разг. Настройвам се във висока степен с готовност за нещо, да извърша нещо или с някакво чувство, понякога срещу някого, нещо; зареждам се, навивам се. Беше се напомпал да й крещи още дълго, но видя, че се приближават до някаква планета. В. Цонев, НВЛ, 55. — За да изразиш напълно ролята, да се вживееш в нея, ти просто се напомпваш със съответните чувства. ВЖ, 1998, бр. 23, 16.
НАПОМПВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от напомпвам и от напомпвам се. Напомпване на гума.
НАПОМПЯ. Вж. напомпвам.
НАПОПУВАМ СЕ, -аш се, св., непрех. Попувам дълго, до пресищане, омръзва ми да попувам.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
