Page:RBE Tom10.djvu/342

От Читалие
Версия от 16:34, 4 юни 2014 на Ботьо (беседа | приноси) (Некоригирана)
(разл) ← По-стара версия | Текуща версия (разл) | По-нова версия → (разл)
Направо към: навигация, търсене
Страницата не е проверена


СбНУКШ, ч. III, 83. Сестро ле, Гане, сестро ле! /Да идеш дома, да кажеш, / да кажеш нани и тати, / нека са нана премени, / и да са mama обрини. Нар. пес., СбНУ XI, 14.

3. Стрина, стринка. На моста чакаше и нана Петкана с дъщеричката си Златка.., чакаха навярно някой да им разкаже за последните дни на чичо Трифон. К. Момчилов, ЗК, 12.

НАНА2 м. Диал. По-стар брат; бате, батко, батьо, нане1. Райка вода налива, / .. / А лудо я разлива, / па му Райка говоре: / Не разливай водата / ти, бре луда гидийо, / че е нана ка стои, / на мене с глава завърта, на тебе сабля показва. Нар. пес., СбНУ XXIX, 30. —Драгинко! Цафара свири в усо-йе, / като свиреше думаше: / — Ожени ли се нана ти? / Узе ли добра невеста? Нар. пес., СбНУ XIV, 24. Он не сакал ни да чуйе, това, що го поучавал нана му .. и казувал: „А бре нйне, без лажа, без кривина не може“. Нар. прик., СбНУ III, 159.

НАНА3 ж. Диал. Нане.

О Дива (Каинска) нана. Диал. Диво (Каин-ско) нане.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.

НАНАВЪН нареч. Диал. Навън; нана-вънка. Противоп. нанавътре. От дядови Добреви веселбата се изнася нанавън и заглъхва сам-там из нощта. П. Тодоров, И I,

111. Явно беше, че неговата мисъл, вглъбена и устремена навътре в душата му, с мъка се откъсваше нанавън. И. Йовков, ПК,

199. Събуждам се: на ранно утро здрача —/ и бяла пролет лъха нанавън... Хр. Ясенов, Събр. пр, 87. Стани! Ей слънцето изгрея; / излез, погледай нанавън. П. Р. Славейков, ЧВО, 67. Стоян си нищо не рече, / най си нанавън излезе, / че си на двори поседна. Нар. пес., СбНУ XXVII, 209.

НАНАВЪНКА нареч. Диал. Нанавън.

НАНАВЪТРЕ нареч. Диал. Навътре. Противоп. навън, нанавън, нанавънка. Кога влезе чловек в някоя гъста гора, па ся задъни нанавътре, той има да срещне някъде си черна, мягка" и пръхка пръст, дето нозете му тънат. Й. Груев, Лет. 1872, 231.

НАНАГОРЕ нареч. Диал. Нагоре. Противоп. надолу, нанадолу. От най-напред вървежът ми се показа доста лек нанагоре и аз не правех почти криволичения по урвата. Ив. Вазов, Съч. XVII, 111. Питам, разпитвам някои излезнали вече рибари. Минал, като че ли минал нанагоре един... Д. Калфов, Избр. разк., 221. Все из р. Рила нанагоре към изток 1/2 час на раздалеч от Манастира се нахожда черковата на Св. Лука. БО, 1846, бр. 1, 7. Никола вели говори: / Леле конче, врано конче! / Дигни глава нанагоре, / да изскубеш остро копе, / да стигнеш мойта дружина, / да стигнеш и да преминеш, / да ойдеш у моя дома. Нар. пес., СбНУ XLV, 353.

НАНАГОРЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. 1. Който е с наклон нагоре, към по-високо; нагорен. Противоп. надолен, нанадолен. Шосето от Разлог за Банско е право, малко нанагорно. Г. Караславов, Избр. съч. IV, 335. Влакът минава бае но по тоя завой, защото и мястото е нанагорно. А. Гуляш-ки, ЗР, 132. Какви хълмове, какви долини и дерета трябваше да се минат,..! А отдалече всичко изглеждаше нанагорно, но гладко, а планината се издигаше като стена. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 342.

2. Като същ. нанагорно <то> ср. Място или път с наклон нагоре, към по-високо; нана-горнище, нагорнище. Противоп. нанадолно <то>. Пак ще препускаш, казва ми коларо-железарят, из нашите пътища и много нанадолно има, където ти дойде нанадолно, ще препускаш. "Па по нанагорното ще караш по-бавно. Й. Радичков, ББ, 22.

НАНАГОРНИЧКО нареч. С гл. съм Умал. от нанагорно; малко нанагорно. — Къде живее този твой Философ? Хей в онази колиба в планината .. Един час път. Малко ще се поизпотим, нанагорничко е. Й. Гешев, ВТ, 113.

НАНАГОРНИЩЕ, мн. -а, ср. Място или път с наклон нагоре, към по-високо; нагорнище, нанагорно. Противоп. нанадолнище, надолнище, надолно. Камионът изви, мушна се между два хълма и започна да се изкачва по нанагорнището. Б. Балевски, СП,

8. Слязох от влака, който спря да си почине на малката гаричка, преди да запуфка по нанагорнището. Н. Тихолов, ДКД, 12. Спускахме се по стръмни пътеки,.. После отново поемахме, и вече по нанагорнища, и да си призная девойката се катереше по-пър-гаво от мене. А. Гуляшки, ЗР, 126. Като възлизах сам нанагорнището на Ебели по обработените стени,.., съгледах на страпището един вид голям храст (трън), който ма спъна. Лет., 1876, 129.

О Идва ми (иде ми) нанагорнище. Рядко. Разг. Трудно ми е (става), мъчно ми е (става), чувствам се затруднен (да се справя с нещо). — Неговият план за действие му идва нанагорнище. Не става така, както го е замислил.

НАНАГОРНО нареч. С гл. съм. 1. Означава, че някъде е стръмно, има наклон нагоре, към по-високо. Противоп. нанадолно, надолно. — И като забави ход колата на бея, преди [Щъркът] да мине моста, нели е нанагорно малко, ти ще застанеш пред конете му. Д. Талев, И, 31.

2. Прен. Обикн. с гл. съм, вижда ми се, става и под. Означава, че някъде се изпитва затруднение, че някому е трудно; трудно, мъчно, затруднително. Кога един циганин се засели некъде, требе да му се помогне, щото е нанагорно човек да се бръкне и да купи фабрична наковалня. Й. Радичков, СР, 134. Веднъж ли, дваж ли нещо ти е мъгляво, чо-

Грешка при създаване на миникартинка: Липсващ файл