НАМИРУВАМ СЕ, -аш се, несв. и се., непрех. Мирувам много дълго, докато ми омръзне; накротувам се.
От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАМЙРКА ж. Остар. Книж. Находка, откритие. Една археологическа намирка. Селяни от ближното село Бояна донесли и продали в столицата части от стар наниз, намерен в селото им при разкопки. Бълг., 1902, бр. 451, 4. От завчера насам не са били направени арести, но затова следствените власти са направили една нова много ценна намирка. Бълг., 1902, бр. 449, 3.
НАМЙСАМ, -аш, несв. (остар. и диал.); намеся, -иш, мин. св. -их, св., прех. Намесвам1; намисвам. — Казват, някога дядо ми от всички чарбаджии с най-много ракия и стоки бил заобиколен тука. Неговата чест чак до Цариград се носела .. Петко:
— Ти какво намисаш дяда си? П. Тодоров, Събр. пр. II, 379. намисам се, намеся се страд.
НАМЙСАМ СЕ несв.(остар. и диал.); намеся се св., непрех. Намесвам се; намисвам се.
— Те [децата] трябва да те имат за баща, а не за майка. Баща, който рядко се намиса, но като се намеси, отрязва с една дума. Ст. Чилингиров, ХНН, 18/. — Моля, не е позволено да се карате... не позволява конституцията — намиса се един стражар. Хр. Смирненски, Съч. III, 210. И така, ето първата причина, според която светската власт както в езическия мир, така и в християнския се е намисала в религията или в черковните работи. ПСп., 1876, кн. 11 и 12, 59.
НАМЙСАНЕ, мн. -ия, ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от намисам и от намисам се; намесване1, намеса, намисание, намисва-не. Рано или късно Европа ще види, че и без чуждо намисане в нашите работи се ще са развява златния български лев по сички краища на окървавената с невинна кръв днес България. НБ, 1876, бр. 21, 81. Това намисане на въоружената сила укроти и самите арнаути. Св. Миларов, СЦТ,
130.
НАМЙСАНИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Намесване1; намисане, намисване. Така в някои случаи вселенската черковна власт не допуща намисанието на гражданската власт. ПСп, 1873, кн. 7 и 8, 70-71. Па и в двата тези случаи заради честото намисание от страна на Русия или на Франца щяло да произлезе голяма опасност. Г. Бе-нев, БК (превод), 30. Тези предпазителни мерки ни карат да са надеяме, че има да стане едно нечакано намисание от западните сили във вътрешните работи на Турция. НБ, 1876, бр. 8, 16.
НАМИСВАМ, -аш, несв. (остар. и диал.); намеся, -иш, св., прех. Намесвам1; намисам.
НАМЙСВАМ СЕ несв. (остар. и диал.); намеся се св., непрех. Намесвам се; намисам се. Селяни от околните села идеха на пазар .. Някъде се плесваха ръце и се започваше дълъг и опънат пазарлък. Често се намис-ваха и други отстрани. Ст. Чилингиров, ПЖ, 8-9. Й боляревци досега няколко пъти се вече бяха опитвали насила да обсебят чифлика,.. Но при всяки опит .. полицията се намисваше. А. Страшимиров, ЕД, 75.
НАМЙСВАНЕ, мн. -ия, ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от намисвам и от намисвам се; намесване1, намисане.
НАМЙСЛЮВАМ, -аш, "есе. (остар. и диал.); намисля, -иш, мин. св. -их, св., прех. Намислям; намишлявам. — Най-после нами-слюваме с жената пак да си минем в нашата Тракия. Ив. Вазов, Съч. IX, 45. Той не беше намислил нещо, нямаше какво да на-мислюва, а не беше и в състояние да мисЛи. А. Страшимиров, Съч. I, 230. Когато'.. Со-лунский митрополит искаше да натрапи на Кукушката епархия пак Гръцки владика, някои от кукушаните намислюваха за уния. К. Шапкарев, МЖБМ, 56. намислю-вам се, намисля се страд.
НАМЙСЛЮВАНЕ, мн. -ия, ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от намислювам и от на-мислювам се; намисляне, намишляване.
НАМЙСЛЯ. Вж. намислям, намислювам и намишлявам.
НАМЙСЛЯМ, -яш, несв.; намисля, -иш, мин. св. -их, св. 1. Прех. и непрех. Обикн. с подч. изр. със съюз д а. Решавам да направя нещо след обмисляне; замислям2, наумявам, проектирам. Вдадени в мечти за лично щастие и наука, .., — двамата .. приятели намислили да продължат образованието си в славянските земи, единият в Чешко, другият в Русия. М. Арнаудов, БКД, 55-56. — Бате, намислил съм да си направя и аз отделна къща! К. Петканов, БД, 40. — Намислил съм, каже, .., намислил съм да се годя. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 42. Сам си Косера остана / и той си мисли, намисли /млад бо-жек да са преправи: / йоблече дрехи просеш-ки, / нарами кривак божешки. Нар. пес., СбНУ ХБУ1, 120. • Нар.-поет. Мисъл намисля. „Мисъл си, Радо, намислих, Радо ле, / да продам, Радо, децата, Радо ле, / борчове да си изплатя.“ Нар. пес., СбНУ ХЬУ1,
134. Та си мисъл намислиха: / тайно на сватба да идат, / да не ги някой познае. Нар. пес., СбВСт, 124-125.
2. С мислене достигам до някаква идея, оформям в ума си някаква тема, проблем, мисъл; съчинявам, измислям. Морозов не можа да намисли повече въпроси и след като разпита за своите домашни, погледна малката шарена торбичка, която висеше на рамото на момчето. К. Ламбрев, СП, 47. Но той сам през деня намисляше разни благовидни теми за разговор. И щом оставаше насаме с Николина — подлавяше я. Г. Рай-
