НАКАПВАМ3, -аш, несв.; накапя, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Само мн. и 3 л. ед. За листа, плодове и др. — опадваме, изпад-ваме известно количество, много или изцяло; окапвам. Подавам им от сливите.. — Няма много накапали. Т. Влайков, Пр I, 137-138. По земята бяха накапали пожълтели листа.
НАКАПВАНЕ1 ср. Отгл. същ. от накапвам1 и от накапвам се; покапване, из-капване.
НАКАПВАНЕ2 ср. Отгл. същ. от накапвам2 и от накапвам се.
НАКАПВАНЕ3 ср. Отгл. същ. от накапвам3; окапване.
НАКАПЯ1. Вж. накапвам1.
НАКАПЯ2. вж. накапвам2.
НАКАПЯ3. Вж. накапвам3.
НАКАРАМ1. Вж. накарвам1.
НАКАРАМ2. Вж. накарвам2
НАКАРАМ СЕ. Вж. накарвам се.
НАКАРВАМ1, ^аш, несв.; накарам, -аш, се., прех. 1. Обикн. със следв. изр. със съюз да. Карам някого непременно да извърши, да направи нещо, за което се съобщава в следващото изречение; заставям3, принуждавам. — Сега отивам при Великова и го накарвам да изпълни заповедта без ■. възражение. Д. Немиров; Д № 9, 156. Дядо Либен накарвал момчетата да пушкат за здравето на домакина и на. домакинята. Л. Кара-велов, Съч. II, 39. При тия думи, той така изглежда едного от чужденците, щото го накара да се закашля и да мине в другото купе. Ал. Константинов, БГ, 23-24. Миналата година зажених дъщеря.., отивам при чорбаджията да му кажа; дигна ръка — не бива!.. Накара ме силом да дам момичето си на другиго. П. Тодоров, Събр. пр II, 368.
2. Правя, предизвиквам някого да извърши нещо, причинявам, предизвиквам някакво действие или явление. Това заглъхнало село правеше приятно впечатление с уреда си, и неволно накарваше странника да се попита в българско село ли е. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 44. На тия монаси се дължи значително превратът, който се извършва у До-ситея Обрадовича и го накарва да напусне калугерството. Б. Пенев, НБВ, 43. Не зная какво ме накара, но по едно време се обърнах: до могцлата се беше спотаил един ес-кадрон. Й. Йовков, Разк. I, 146. — Още едно нещо, отче!.. — произнесе Фани умолително и вълнението на гласа й накара иропианата усмивка върху лицето на монаха да изчезне. Д. Димов, ОД, 148. За да са заловя у тая трудна й неблагодарна работа, накара ма моето горещо желание да бъда полезен народу си. НБ, 1877, бр. 74, 285! накарвам се, накарам се страд. Като са накарат децата да пишат и тези знакове,., тогава вече тряба да пристъпи към писанието на буквите. Р. Каролев, РЗМ, 38. о Кой дявол ме накара. Разг. Със следв. изр. със съюз д а. Възклицание за изразяване на съжаление, разкаяние, обикн. когато съм извършил нещо, от което съм пострадал. Кой дявол ме накара да се кача в този претъпкан тролей, ето и чорапите ми скъсаха. Накарали котката (кучето, лисицата) на работа, а тя (то) опашката си. Разг.; Накарам Въля, а той Миля. Диал. Употребява се, когато някой трябва да свърши някаква работа, а той я прехвърля на другиго. Нака-али царската дъщеря на работа. Разг. По-игр. Употребява се, когато някой, като върши нещо, се нарани или причини някаква повреда с неловкостта си. — Убодох се, като си шиех полата. — Накарали царската дъщеря на работа. Накарвам / накарам в шише да пикае някого. Диал. Вулг. Наказвам, изтормозвам някого.
НАКАРВАМ2, -аш, несв.; накарам, -аш, св., прех. 1. Докарвам голямо количество от нещо или много неща; надокарвам. Накарахме дърва за цялата зима.
2. Диал. Вкарвам много на брой или всички; навкарвам. Накарай говедата в кошарата.
Н. Геров, РБЯ III, 165. накарвам се, накарам се страд. накарвам си, накарам си възвр. от накарвам2 в 1 знач.
НАКАРВАМ СЕ, -аш се, несв.', накарам се, -аш се, се., непрех. Карам се много, до насита на някого или с някого. След като се навика и накара с жените, Дочка се прибра вкъщи и не излезе до обяд. К. Петканов, МЗК, 173. Мама зела та й се накарала. „Па ще и да плачещ, кучко недна“. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 513. Тъй му рекъл Раденко и му се накарал хубавичко на нивата, пред всички. Б. Обретенов, С, 175. Вали, вали дъжд, да се наспи мъж, да се накара жена. Погов., П. Р. Славейков, БП I, 62.
НАКАРВАНЕ ср. Отгл. същ. от накарвам се.
НАКАРЪЧА СЕ. Вж. накаръчвам
се.
НАКАРЪЧВАМ СЕ, -аш се, несв.', на-каръча се, -иш се, мин. св. -их се, св., прех. Диал. Пременявам се; нагиздвам се, натру-фям се.
— Or Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
НАКАСТРЮВАМ, -аш, несв. (остар. и диал.); накастря, -иш, мин. св. -их, мин. св. -их, св., прех. Накастрям. накастрювам се, накастря се страд. накастрювам си, накастря си възвр.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАКАСТРЮВАНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от накастрювам и от накастрювам се; накастряне.
НАКАСТРЯ. Вж. накастрям и накастрювам.
НАКАСТРЯМ, -яш, несв.', накастря,
