Page:RBE Tom10.djvu/229
време, колкото се означава от предходното същ.); по-късно. Панаирът,.., по причина на закъсняванието на цариградските търговци, остана няколко дни назад и ся отвори сега. Дун., 1866, бр. 76, 1.
9. Като междум. За изразяване на заповед, решителен призив за движение в обратна посока или за спиране на място; върни се, спри се, отдръпни се! — Назад! Връщайте се, господа, или ще ви поваля! Ив. Вазов, Съч. XXIII, 156. — Назад, Станке, оттеглете ся, не влазяйте — извика Петър и женска дебела ръка отхвъркна настрана от татаркинята. Ил. Блъсков, ИС, 86. В предсмъртен стон старикът белобрад, / оплискан в кръв, повдига се едвам. / Съзрял хусарите през дим и плам, / крещи издъхвайки : „Назад! Назад!“ Хр. Смирненски, Съч. I, 66.
о Вземам си (взимам си) / взема си думите назад. Разг. Отказвам се от това, което съм казал (при несправедлива или неточна преценка, обида, критика към някого и др.). — Вие живеете при животните.. — Вземи си думите назад, аз живея при държавната печатница. Ив. Вазов, Съч. XI, 74. Връщам / върна колелото на историята назад. Книж. Спирам естествения развой на събитията, преча на прогреса. Един тегли напред, а друг <дърпа> назад. Разг. За несговорни хора в някаква обща работа. Но как ще вървиш, когато един тегли напред, а друг дърпа назад? М. Марчевски, П, 246. Назад върви, напред не върви. Диал. За човек — много твърдоглав, който не скланя, не се съгласява да направи нещо. Назад-напред; нап-ред-назад; назад и напред. Разг. В различни, противоположни посоки по продължението на нещо, по отношение на нещо. Раковски нервно отказа и закрачи напред-назад из преддверието на кантората. Ст. Дичев, ЗС I, 420-421. Той тръгна,.., назад и напред под сянката на акациитеь на всеки две-три крачки се спираше. Й. Йовков, ПК, 128. Баба скача назад-напред, а работата върви се по своя ред. Погов., П. Р. Славейков, БП I, 34. Напред е дълбоко, назад е бързей. Диал. За много лошо, безизходно положение. Напред пропаст, назад вълци; напред ст-ръмно, назад яма. За много лошо, безизходно положение. Не оставам / остана <по-> назад от някого. Разг. Не допускам да бъда надминат от някого в някакво отношение, като се старая да имам същите успехи, придобивки или да правя всичко, което той прави. Те си купиха един много зъл булдог, затвориха го в банята и направиха това място недостъпно за нас. Добре, ама ние не останахме по-назад и се снабдихме с един брой сиамска коза, която вързахме на балкона. ВН, 1960, бр. 4727, 4. — И вашето село,.., дало един комита, колкото да не остане назад от другите. 3. Стоянов, ЗБВ III, 221. Не се обръщам (поглеждам) назад. Разг. Не ме интересува това, което вече е минало за мене. Не си вземам (взимам) / взема сбора назад. Диал. Устоявам на това, което съм обещал или твърдял, не се отказвам от това, което съм обещал. Оставам / остана <по-> назад. Разг. Неодобр. Допускам да бъда надминат от някого в някакво отношение. — Аз няма да ида. Кръстевица се наежи. — Може ли! — избухна тя. — Да останеш по-назад от батя си!.. Срамота е, Стано! Г. Караславов, ОХ II, 445-446. Рит-ва ми / ритне ми назад. Диал. Положението ми, работите ми се объркват, влошават; търпя неуспехи. — Срам и позор! Наддал съм цяло кило за два дена. Пълна дегенерация. Ритне ми назад и докъде ще стигне, един Господ знае. Г. Краев, СТ, 9. Тръгвам / тръгна назад. За работа, развитие — обърквам се, влошавам се, търпя неуспехи. Удрям / ударя назад. Остар. 1. За работа, дело и под. — обърквам се, влошавам се, търпя неуспехи. В последните години копринарс-ката търговия във Франция е ударила малко назад по причина на болестите, които ся появиха по свилените буби. Знан., 1875, бр. 20-21, 325. Но колкото и да речем, няма сумнение, че животът на народите,.., може да са развива, може да бъде и възпрян при развиванието си, та да удари и назад. У, 1871, бр. 15, 231. 2. Нещо. Влошавам, обърквам, затруднявам нещо. А трети пък, като знаят какво ги очаква от тая дружествена любов, която ще удари утре назад и здравието, па и работите им и други такива, измъкват ся на таен начин еще в началото. Лет., 1869, 123.
НАЗАДВАМ, -аш, несв.; назадна, -еш, мин, св. -ах, св., непрех. Остар. Изоставам (в 3 знач.). Противоп. напредвам. Напредъкът е вечен,. Зато всякой оня, бил народ или честен чловек, който не крачи със същите крачки, той назадва! Лет., 1871, 152. В тъмнина са влача, / от гато изпаднах / и назад назаднах / с бедни сироти. НБ, 1876, бр. 55, 214.
НАЗАДВАНЕ ср. Остар. 1. Отгл. същ. от назадвам; изоставане.
2. Състояние на застой; изостаналост, назад-ничавост. Помощ, коя англичани на своя войска в Индия готовят, голяма е, но е и далеч. Засега они са по-слаби и в назадване. БДн, 1857, бр. 4, 14.
Н АЗ А ДЕ нареч. Диал. Назад. Озъртат се хора назаде со страх: / дочуват те някакъв писък отчаен / по урвите нейде, далеко зад тях. К. Христов, ХЗ, 1939, 134. Тодора била глупава, / че излезе навън,.., / размела равни дворове, /../ па се назаде повърна. Нар. пес., СбВСтТ, 656.
— Други (диал.) форми: назйдииназадя.
НАЗАДЕЧКИ нареч. Диал. Заднешком, заднешката.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАЗАДНА. Вж. назадвам.
