вам си, нажъна си възвр.
НАЖЪНВАМ СЕ несв.\ нажъна се св., неп-рех. Жъна много, до насита, насищам се да жъна. — Тъй ми се иска да жъна на хубаво жито, да жъна едрокласа пшеница, че да не се нажъна. Б. Обретеновв, С, 193.
НАЖЪНВАНЕ ср. Отгл. същ. от на-жънвам и от нажънвам се; наженване.
НАЖЪНУВАМ, -аш, несв. (остар. и ди-ал.); нажъна, -еш, мин. св. -ах, св., прех. Нажънвам; наженвам. нажънувам се, нажъна се страд. нажънувам си, нажъна си възвр.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАЖЪНУВАНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от нажънувам; нажънване, наженване.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАЗАД нареч. 1. В посока противопо-ложна, обратна на посоката на първоначал-ното движение, зад погледа или зад лицевата страна на някого, нещо. Противоп. напред. Първото нещо, което видяхме, това беше безбройна, разбъркана маса, кипящ мравуняк от хора, които, дошли почти дио самото село, лудо бягаха сега назад. Й. Йовков, Разк. II, 154. Той сграбчи разкошния букет, изтръгна го от ръката му и с все сила го запокити на циментената площадка. После отстъпи назад и затръшна вратата. А. Гуляшки, ДМС, 76. Учителят се наведе предпазливо, ослуша се, огледа се бързо на всички страни и все така бавно и безшумно се издърпа назад. Г. Караславов, Избр. съч. I, 409. Една след друга малките вълни / прегръщат ласкаво брега под мене / и свличат се с въздишка уморено / назад, към хладните дълбочини. Д. Методиев, ШТ, 43.
2. За положение на части на човешко или животинско тяло — в посока към гърба. Противоп. напред. Трети удари, та му врата на две прекърши, а срещу него се хвърлиха другите трима, та извиха назад ръцете му. А. Дончев, ВР, 195. В кюшето до тезгяха пък,., отхвърлил глава назад тъщ че бялата му брадаистърчеше.. във въздуха, дремеше Калмука. Й. Йовков, ВАХ, 6. Ушите му стърчеха назад, постоянно нащрек. Елин Пелин, Съч. II, 100. Косата му беше грижливо вчесана назад, а външността му издаваше известно кокетство — може би кокетството на младостта. Д. Димов, Т, 217. В посока към задната страна на нещо, обикн. на част от тялото, в посока към гърба. Противоп. напред. Беше рус, хубавеляк, калпакът му блъснат назад и перчанът му разбъркан. Й. Йовков, ВАХ, 131. Тя беше се препасала със синя престилка,.., зелената кърпа на главата й тикната назад и красивото й лице щедро напудрено с брашно. Йв. Вазов, Съч. XXIII, 17.
3. На място зад някого или нещо; отзад. Тия, които стояха назад, се мъчеха да изместят по-предните и така възникваха нови спречквания. Д. Димов, ОД, 314. Напред един неприятел, назад — друг, много по-ко-варен; между тях е гладът. Л. Стоянов, X, 23. Насреща между къщите и оградите, вън от селото се показа стадо двайсетина овце, след тях — овчарчето с островърх калпак и голяма тдрба през рамо, а по-назад — кучетата. Й. Йовков, ЖС, 203. Над главите им прелитаха снаряди, но оръдията биеха по-назад — към резервните позиции на немците. П. Вежинов, НС, 39-40.
4. Рядко. На предишното място, там, където или у когото е било нещо; обратно. Ту крадеше от житото, ту го връщаше назад. И. Йовков, СЛ, 23. — Молим почитаемата публика да извини и назад от касата да си парите получи. Ив. Вазой, Съч. IX, 25. — Кандилите сурови. Дай ми парите назад. Пет кандиля пб пет пари — двайсет и пет пари. Ст. Чилингиров, ПЖ, 6-7.
5. Прен. В състояние на изостаналост, на липса на развитие, усъвършенствуване, прогрес. Противоп. напред. Промишлеността в България се намира много назад. Причина на това е било досегашното лошо управление на страната. К. Смирнов, 3, 77. Народът, на когото жените са неучени, той е останал много назад в просвещението. У, 1871, бр. 5, 74. В образованието, науките и изкуствата — ний сме много назад. С. Боб-чев, ПОС (превод), 55.
6. Обикн. с гл. връщам се, обръщам се, гледам. В миналото или в посока към миналото, към определен отминал период, време. Противоп. напред. Младен я доведе от полските села и още тогава те научиха цялото й родословие. И сега се връщаха назад, казваха какъв бил баща й. Ст. Даскалов, БМ, 38. В тая чиста вечер той искаше да се откъсне от света и да се върне години назад, за да разбере сърцето си. К. Пет-канов, В, 13. Но преди да се отделим от ветхата година и да влезем в новата, нека се обърнем назад и да видим как я ние минахме. НБ, 1876, бр. 57, 221. Неприятностите бяха вече назад. Н Рядко. След същ. за период от време (година, ден, час) преди момента на говоренето (с толкова време, колкото се означава от предходното същ.); преди това. Шествуваше бавно Теодосий по нанагорнището на оня рид, откъдето много години назад той зърна за пръв път Па-рорийската обител. Ст. Загорчинов, ДП, 498.
7. За показание на часовник — по-рано от реалното време. Противоп. напред. Часовникът ми остава назад на ден пб 14 секунди. К. Кърджиев, А, 190. Часовникът ми е назад с ГО минути: II С гл ■ връщам. По-рано от времето, което часовникът отчита в момента. Връщам часовника си с един час назад.
8. Остар. и диал. След определено време, след определения ден, момент (с толкова
