те бани се предлагат специални електрова-ни парафинови нагревки, масажни отделения,.. и др. ВН, 1958, бр. 2234, 2.
НАГРЯТ, -а, -о, мн. нагрети. Прич. мин. страд, от нагрея като прил. Който е топъл, които има висока температура. Някъде дълбоко в мене бавно се събужда едно вече позабравено удоволствие от чисто физическото съществуване — от мъжествената походка,., от сладникавия аромат на бензин и нагрят асфалт. Др. Асенов, СВ, 53. Все по-силно припича слънцето. От влаж-ната разорана земя заедно с нагретия въздух на люлеещи се струйки се повдига парата. Бтн V и VI кл, 26. Разпространението на топлината в течностите и газовете е свързано с преместването на нагретите маси. Физ. X кл, 70.
НАГРЯТОСТ, нагретостта, мн. няма, ж. Книж. Състояние на нагрят. Степента на нагрятоспг на тялото се нарича температура на това тяло. Физ. VII кл, 44. Растенията на Марс .. поглъщат топлите инфрачервени лъчи. Това обяснява и по-голямата нагрятост на моретата в сравнение с марсианските пустини. Д. Пеев, ЖДП, 52.
НАГУГРЯ Вж. нагугрям.
НАГУГРЯМ, -яш, несв.; нагугря, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Смачквам, из-мачквам, набръчквам нещо, обикн. дреха, плат. нагугрям се, нагугря се страд. НАГУГРЯМ СЕ несв.; нагугря се св., непрех. За дреха, плат и под. — смачквам се. измачквам се, набръчквам се. Не сядай на дрехата си, че я виж как се е нагугрила. Т. Панчев, РБЯд, 218.
— От Т. Панчев, Дот"лнснис на бп>лгарскии речник от Н. Геров, 1908.
НАГУГРЯНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от нагугрям и от нагугрям се; смачкване, из-мачкване, набръчкване.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
НАГУГУКАМ СЕ. Вж. нагугуквам
се.
НАГУГУКВАМ СЕ, -аш се, несв.; нагу-гукам се, -аш се, св., непрех. Нагуквам се.
Н АГУДЯ. Вж. н а г у ж д а м.
НАГУЖДАМ, -аш, несв.; нагудя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Наслагвам, натурям1, натурвам1.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАГУКАМ СЕ. Вж. нагуквамее.
НАГУКВАМ СЕ, -аш се, несв.; нагукам се, -аш се, св., непрех. Гукам много, до насита, нагугуквам се. Гълъбите май спряха да гукат, нагукаха се вече.
НАГУЛЯВАМ СЕ, -аш се, несв.; нагулян се, -яеш се, мин. св. нагулях се, св., непрех. Гуляя много, до насита. — Уверявам те, чичо, ще успея! — Дай Боже! Дано съм жив да дочакам тоя ден! Как ще се нагуляем двамата! М. Грубешлиева, ПИУ, 24. Те [моряците] се здрависаха с мен и ударихме на пиене. .. Като се нагуляхме, уловихме се по трима алабраце и през турския караул .. влязохме в парахода. Ив. Докторов, ЗД, 135.
НАГУЛЯЯ СЕ. Вж. нагулявамее.
НАГУРБЕТУВАМ СЕ, -аш се, св., непрех. Диал. Гурбетувам много, до насита.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАГУРКАМ. Вж. нагурквам. НАГУРКВАМ, -аш, несв.; нагуркам,
-аш, св., прех. Само мн. и 3 л. ед. Диал. Нагъвам (в 3 знач.); налягам1, натискам, насви-вам, награчвам, награквам. Нагуркаха ме и аз, какво да чиня, направих го. Н. Геров, РБЯ III, 139. нагурквам се, нагуркам се страд.
НА1УТКВАМ СЕ несв.; нагуркам се св., непрех. Само мн. и 3 л. ед. Диал. 1. Влизаме, напъхваме се някъде мнозина или всички. С тия чародейски думи хитрият старец ни поведе към брега, при ладията си.. Ние се нагуркахме в нея, старецът седна на носа да гребе. Ив. Вазов, Съч. XVI, 180. //Влизаме, напъхваме се във вода, водоем.
2. Събираме се, обикн. за да извършим, да направим нещо. Да се нагуркаме да си изградим църква. Н. Геров, РБЯ, 139.
НАГУРКВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от нагурквам и от нагурквам се.
НАГУША СЕ. Вж. нагу швам се. НАГУШВАМ СЕ, -аш се, несв.; нагуша се, -иш се, мин. се. -их се, св., непрех. 1. Разг. Неодобр. Награбвам се. Нагушиха се с държавните пари и набързо станаха милионери.
2. Диал. Сгушвам се. — В такъв случай... утре по същото време ела там — подаде му ръка Бърдаров,.. нахлупи каскета, вдигна яката на балтона, нагуши се и закрачи полунаведен по кривата напречна уличка. Т. Харманджиев, КВ, 220. Децата се нагушиха около майка си. Л. Андрейчин и др., БТР, 1973,488.
НАГУШВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от нагушвам се.
НАГУШКАМ.Вж. нагушквам.
НАГУШКВАМ, -аш, несв.; нагушкам, -аш, св., прех. Разг. Гушкам1 много, до насита.
НАГУШКВАМ СЕ несв.; нагушкам се св., непрех. Разг. Гушкам се много, до насита.
НАГЪБВАМ, -аш, несв.; нагъбна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Диал. Подпухвам, кръвясвам от удар с нещо тъпо; нагъбну-вам.
— От Н. Гсроп, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАГЪБВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от нагъбвам; нагъбнуване.
— O r Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
