Той живее в колибите, нагоре в планината. Л. Александрова, ИЕЩ, 35. // На, към по-горен етаж на сграда. Ние живеем по-нагоре, на 7 етаж.
3. Разг. В горната част на нещо; горе. Про-тивоп. долу, надолу. Титлите са били нагоре и надолу но със завити малко и дебели краища като на запетаи. РН, 1911, кн. 5-6, 130, — Пирамиди са четириъглени каменни сгради с широко дъно и нагоре свити. ВИ,
5. Обувките и панталоните ти са хубави, но нагоре си лошо облечен. // След членув. същ. с предл. от. В или към определена част от нещо (уточнено от съществителното), която се намира по-горе, над друга част. Противоп. надолу. Анку си сключи пръстите на белите ръце .. и белината им надми-нуваше бялото цариградско .. платно, през което прозираше цялото й тяло от пояса нагоре. Ц. Гинчев, ГК, 19. Дребен е, брадат и от носа нагоре прилича на Мохамед Втори, Завоевателят. А. Дончев, ВР, 119. От втория етаж нагоре къщата е повредена от земетресението.
4. С предл. си следв. членув. същ. В положение, различно от естественото (при което нещо е било надолу); обратно, наопаки. Чумата взела бръмбара от зетя си, обърнала го нагоре с корема. Н. Райнов, КЧ, 75. Вратата бе залостена от масата, която обърната нагоре с краката, с другия си край опираше в срещната стена. Елин Пелин, Съч. IV, 144. На самия връх на тая пещ е зелепена паница нагоре с дъното за украшение. Л. Каравелов, Съч. II, 82. Дърва наопако не клават на огън, т.е. с върха надолу и с дебелината нагоре. С6НУКН1 ч. III, 27.
5. На, към място, пространство, разположено обратно на течението на река, по посока срещу течението. От мястото, дето Черна и Бяла Места тихичко се сливат,., потегляхме нагоре по дерето. Хр. Смирненски, Съч. III, 153. По реката нагоре има път, който води за общинската гора. Чудомир, Избр. пр, 5. Параходът забухтя и заграби нагоре. Т. Влайков, Съч. II, 54.
6. Обикн. в сравн. степен. Преди текста, който се чете; преди това. Противоп. надолу. По-нагоре изложихме основните аргументи за това предложение.
7. Обикн. след същ. за количество, мярка, степен. В по-голямо, към по-голямо количество, в по-голяма, към по-голяма степен, цена и др. от посочените от съществителното; повече. Противоп. надолу. Големият кулокран раздробиха на парчета (всяко парче тежеше от два-три тона нагоре). А. Гуляшки, ДМС, 315. В скоро време [ваксината] стигна от 90 до 120 лева, а навярно ще скочи още нагоре. Г. Караславов, Избр. съч. II, 413. — Всеки от вас държи няколкостотин къщи в ръце .. — Чорбаджи Пет-ковите може и да са и от хилядо нагоре. П. Тодоров, Събр. пр II, 350. Гледам — един мегдан пълен с хора .. Имаше от сто душ нагоре. Т. Влайков, Съч. II, 144. • Обр. Речеше ли се още, че той капка вино, ракия не гужда в устата си .. неговата чест излизаше няколко градуса по-нагоре. Ил. Блъсков, ДБ, 9. // След числ. и същ. за възраст. Повече, на по-голяма възраст, след посочената от числителното. — Аз сто шейсет и наго-е години дето живея и го не знаех, а това ребосъче виж какво измислило! Н. Хайтов, Л, 81. Обичаше Манол като свой син, от една година нагоре го беше гледал. А. Дончев, В, 29. За ученици се приемат младежи от 16 год[ишна] възраст нагоре. Бълг., 1902, бр. 528, 4. Гъсеничетата до пет дни са като ситни червейчета, от девет дни нагоре заприличат на гъсенички. КН, 1873, кн. 6, 17. // Със същ. за клас, за курс, образование в учебно заведение. В следващите класове, курсове или степен на образование след посочените от съществителното. Когато завърши отделенията искаше да учи по-нагоре, но пуста сиромашия... Сл. Кра-левски, ВО, 15. Унгарците тук си имат самоуправление, свои училища, университет. Румънският език се изучава като задължителен предмет от четвърти клас нагоре. Г. Белев, КР, 49.
8. Прен. Разг. На по-високо равнище, стъпало в някаква служебна, организационна или друга йерархия (власт, социално положение, богатство и под.). Противоп. надолу. Ако ротният не беше се загрижил, здраво щяхме да загазиме, но той ходи нагоре — чак до командира на девизията, който му е познат, и работата се потуши. П. Вежинов, ВР, 164. В общината и в околийското управление ще му повярват — знаят кой е Тодор Юрталанов. Но ако работата иде нагоре, там какво ще прави? Г. Караславов, С, 61. — Хората изхвръкнаха, отидоха нагоре, разбраха от живот, а ние тук се борим с тебе като с глигани! Ст. Даскалов, СЛ, 87. Оплакване аз ще направя / до всички велможи, / а може / и още нагоре дори да отида / за тази нечувана, кръвна обида! Хр. Радевски, Б, 6.
9. Прен. В посока към по-добро, към духов-но, материално иЛи обществено развитие, прогрес; напред. Противоп. надолу. — Аз да държа двама аргати, да го чувам от работа като от огън, само и само да се учи и да върви нагоре, а той да ми лепне такъв срам на лицето! Г. Караславов, С, 148-149. Човешкият живот / ще бъде един безконечен възход /— нагоре! Нагоре! Гео Милев, С, 47.
10. Разг. В посока от центъра към периферията, както и обратно, или по-нататък, по-далеч от някого, нещо като изходна точка; надолу, нататък. Ния се поприбра набързо и излезе на улицата,.. През една порта по-нагоре беше къщата на Василица. Д. Талев, ПК, 351. И продължи пътя си нагоре въз мегдана. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 35. Продъл
