рата го задави, та преглътна три пъти чорбаджията и като че сълзи навириха очите му. Кр. Григоров, Н, 84. Мори стани си, върви, юначе, / тук нема твоя прилика / като два стръка иглика. / Мори на юнак си са нажали, / та черни очи навири, / та бистри солдзи зарони. Нар. пес., СбНУ II, 39.
НАВЙРВЛМ СЕ несв/, навиря се св., не-прех. Диал. 1. Навирявам се; навирям се. „Ето, сега ние живеем в пълен мрак, гладни и премръзнали, а по стените сълзи вода и под нас се е навирила мътна и студена локва. “ М. Марчевски, МП, 202.
2. За очи — напълвам се (със сълзи). Тутакси очите Радини ся навирили със сълзи и тя заплакала безутешно. А. Хаджоглу, ББ, 82.
НАВЙРВАНЕ1 ср. Отгл. същ. от на-вирвам1 и от навирвам се; изправяне, щрък-ване.
НАВЙРВАНЕ2 ср. Диал. Отгл. същ. от навирвам2 и от навирвам се; навирява-не, навиряне2.
НАВИРЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд, от навиря1 и от навиря се като прил. За нещо остро — който стърчи, издига се нагоре; щръкнал, изправен. — Вие сега си мислите: какъв селендур! Същински бай Ганьо с навирени мустаци и без дисаги. А. Каралийчев, ПГ, 69. Бедната юничка изрева колкото сила имаше и с навирена опашка се хвърли към вратното перде на гра-динчетб. Н. Попфилипов, БД, 15. Мисер Бертолдол бил малообразен,.., носът му крив и навирен нагоре, с широки дупки. ВУХБ (превод), 5.
О Навирен нос (глава). Разг. 1. Гордост, надменност. Забравя, че изисква високият му пост / висока принципност, / а не навирен нос. Хр. Радевски, СбСт, 13. 2. В съчет. с гл. имам, съм и предл. с. Надувам се, големея се, важнича. С навирени рога. Рядко. Разг. Бойко, с готовност за защита. Бива ли да чака със скръстени ръце бедата.., нека и пушката да бъде под ръка, пък каквото дойде — ще дойде и по-добре с навирени рога да го посрещнеш. Д. Талев, И, 344. Дошел си с проповед ти между своя род / и на кадърния за робство сал народ / все хубави слова за волност и свобода / вестиш — и зяпа те захласнато народа / с навирени рога. П. П. Славейков, Мис., 1901, кн. 2, 95.
НАВЙРЯ1. Вж. навирвам1.
НАВИРЯ2. Вж. навирвам2, навиря-ваминавирям2.
НАВИРЯВАМ, -аш, несв/, навиря, -иш, мин. св. -их, св., прех. Пълня, напълвам обикн. с вода; завирявам, навирвам2, навирям2. навирявам се, навиря се страд. НАВИРЯВАМ СЕ несв/, навйря се св., не-прех. 1. За вода — насъбирам се и правя локва, вир. Отведнъж прокапа целият таван. Водата се навиряваше по пода и партизаните непрекъснато я изхвърляха със съдинките. М. Яворски, ХП, 249.
2. За място — пълня се, напълвам се с вода или друга течност; навирвам2, навирвам се, навирям се.
НАВИРЯВАНЕ ср. Отгл. същ. от навирявам и от навирявам се.
НАВЙРЯМ1, -яш, "есе. (рядко); навйря, -иш, мин. св. -их, св., прех. Навирвам1 (в 1 знач.). навирям се, навиря се страд. НАВЙРЯМ СЕ несв. (рядко); навйря се св., непрех. Навирвам се.
НАВЙРЯМ2, -яш, несв. (рядко); навйря, -иш, мин. св. -их, св., прех. Навирявам, навирвам2. навирям се, навиря се страд. НАВЙРЯМ СЕ несв. (рядко); навйря се св., непрех. Навирявам се; навирвам се.
НАВЙРЯНЕ1 ср. Рядко Отгл. същ. от навирям1 и от навирям се; навирване1. Старата жена, напротив, трепереше да не направи нещо в облеклото си, което да я отличи от другите, защото това щеше да се тълкува като „навиряне ризата на прът“. Ив. Хаджийски, БДННI, 155-156.
НАВЙРЯНЕ2 ср. Рядко. Отгл. същ. от навирям2 и от навирям се; навиряване, навирване2.
НАВЙСВАМ1, -аш, несв/, навйсна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. 1. Обикн. мн. и 3 л. ед. Висим, стоим увиснали много, голямо количество от нещо; навесвам се. Високо блестят електрически жици, по които са нависнали,.., електрически крушки. 3. Сре-бров, Избр. разк., 226. В това змийско царство, отделено от публиката с ров и с ниска стена, растат големи дървета, по чиито клони са нависнали безброй питони и кобри. Св. Минков, ДА, 80. Дойде зимата. Сняг застла земята, навйсна по дърветата. П. Бобев, ГЮМ, 41. Свеси се чер облак на Минкини равни двори. Опустя китна градина, занемя къща, навйсна прах по греди, лавици — вредом... Ц. Церковски, Разк., 88. • Обр. Звездите сякаш едри узрели червени плодове, така ниско и гъсто бяха нависнали, че струваше ми се, да протегна ръка, и ще ги откъсна. П. Михайлов, МП, 17.
2. Стоя издаден, прострян ниско, непосредствено над нещо; надвисвам1, надвесвам, надвесвам се. Най-сетне мъглата се разсея съвсем, небето се изчисти. Върховете като че ли приближиха и нависнаха над гората. П. Бобев, ГЕ, 6. Руската войска задрънка в щитове и тръгна подир него въз планините, които са нависнали над Доростол. Е. Мутева, РБК (превод), 161. // За клони и под. — навеждам се, спускам се ниско обикн. поради тежестта на плодове, сняг и под.; надвисвам1. // За човек, хора — заставам облегнат, наведен или отпуснат някъде, издаден частично над нещо; надвесвам се. Нависнали са и по прозорците откъм от-
