НАБОКЛУЧЙВЯМ, -яш, несв.', набок-лучивя, -иш, мин. св. -их, св., прех. и непрех. Диал. Набоклучвам.— Брей, да не си минал оттук да ми набоклучивиш, че знаеш ли! Хе, оттам ще минеш! — И му посочи стопанския двор нататък. Ст. Марков, ДБ, 457. набоклучивям се, набоклучивя се страд.
НАБОКЛУЧЙВЯМ СЕ несв. \ набоклучивя
се св., непрех. Набоклучвам се. Топката се бие в пода, пляска по стените, звънти по стъклата, а те тичат целите унесени. Стаята се задими от прах, сламениците се набоклучивиха, но те нищо не виждаха. Ст. Даскалов, ПЯ, 135.
НАБОКЛУЧЙВЯНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от набоклучивям и от набоклучивям се; набоклучване.
НАБОЛВАМ, -аш, несв., непрех. Разг. Наболявам.
НАБОЛВА МЕ несв., непрех. Разг. Наболя-ва ме. Раната го наболваше при ходене.
НАБОЛВАНЕ ср. Разг. Отгл. същ. от наболвам и от наболва ме; наболяване.
НАБОЛЕДУВАМ СЕ, -аш се, св., непрех. Боледувам много, втръсва ми да боледувам.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАБОЛЕЯ. Вж. наболявам2. НАБОЛЯВАМ1, -аш, несв., непрех. Рядко. За орган или част от тяло — боля (в 1 знач.) слабо, от време на време; наболвам. Кракът ще наболява и след сваляне на гипса.
НАБОЛЯВА МЕ несв., непрех. За част от тялото — боли ме (в 1 знач.) слабо, от време на време. Кекавмен ускори хода си, въпреки, че ставите на коленете му, пък и кръстът го наболяваха и затова той се подпираше на тръстикова патерица. А. Дончев, СВС I, 27. Кузман вървеше нататък, но .. без да куца, с мъжествена походка, макар че десният крак го наболяваше. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 369.
НАБОЛЯВАМ2, -аш, несв.\ наболёя, -ёеш, мин. св. наболях, прич. мин. св. деят. наболял, -а, -о, мн. наболели, св., непрех. За въпрос и под. — ставам много актуален и изисквам бързо, неотложно разрешение. Въпросът вече много наболя и не можем повече да отлагаме обсъждането му.
О Наболяло ми е <на сърцето> нещо. Разг. Тежко ми е, измъчвам се за нещо. — Глас да имах, заплакал бих дори, да чуеш какво ми е наболяло на сърце. П. Ю. Тодоров, Събр. пр II, 13. Чичо Стайко мълчеше .. Познаваше се, че много нящо му се върти из устата да го изкаже, че много нящо още му се ще да поизлезе от това, което е наболяло на сърцето му. Т. Влайков, Съч. II,
НАБОЛЯВАНЕ ср. Отгл. същ. от наболявам1 и от наболява ме. Но наболявани-ята не минаха, а взеха да се засилват и аз вече понакуцвах. Ст. Даскалов, ЕС, 292.
НАБОЛЯЛ, -а, -о, мн. нaбoлèли. Прич. мин. св. деят. от наболея като прил. 1. Пълен с мъка; измъчен, изтерзан. Той я изглежда с наболяло сърце от глава до пети. П. Ю. Тодоров, Събр. пр II, 307. Трайко сега, пред своя близък другар, изливаше огорчението на своята наболяла душа. Т. Влайков, Съч. III, 232. Плавна и звучна се носеше поемата. Тя падаше върху наболелите и измъчени души на слушателите като утрин-на роса. Д. Спространов, ОП, 222.
2. За въпрос и под. — който е назрял, актуален и изисква бързо резрешение. Съветът имаше да разглежда много наболели въпроси.
НАБОР1 м. 1. Набиране1 (в 3 и 4 знач.). Отклониха и отложиха наборът да стане по-късно, почти посред зима: преобличани-ето на новобранците,., стана ненавремно. П. Р. Славейков, ПХС, 75. Д Набор на съмишленици. Набор на средства за сираци.
2. Сбор, сума от неща. Обикновената песен на авлигата представлява набор от невисоки скърцащи и чуруликащи звуци, които се чуват само отблизо. Вл. Помаков, ПДП (превод), 68. Тези играчи А и Б ще ни интересуват само по отношение на възможностите си за действие, т. е. ще си мислим, че всеки от тях разполага с даден набор от действия, които напълно определят неговото поведение. Матем., 1965, кн. 2, 17. Голямо предимство е възможността да се изрази концепцията математически и в отделни случаи да се представи с число или с набор от числа. НТМ, 1966, кн. 215, 9. // Комплект от неща. Всяка клетка носи в себе си пълен набор зачатъци за признаците на бъдещото растение. И при сливането на двете полови клетки в новата клетка ще се окажат по двойка заложби за всеки признак. Хр. Одисеев, ТН, 20. Келнерът (пристъпва и поставя пакета върху масата): За вас! Инж. Григоров; Какво е това? Келнерът; Набор от десетина бутилки най-редки европейски вина! Др. Асенов, ГНА, 87-88.
3. Печат. Набиране1, подреждане на печатарски букви и знаци за печат. Така преработената пиеска отнесох пак на редактора.. До този момент не ми се е обаждал. Вероятно е дал вече пиеската за набор. СбСт, 216. Държавната печатница гори. Това ог-ромно предприятие, в което държавата беше хвърлила стотици милиона лева,.., което имаше прекрасни машини за набор на ноти, гореше като борина. Г. Караславов, Избр. съч. IV, 279.
4. Печат. Печатарски букви и знаци, подредени за печат. — Пак си експедирал инкриминирани броеве — крещеше полицейският следовател Златанов. — Но как е възмож-
