предприятията, да се набележат временни коменданти, да се организира наблюдение над предприятията. Ем. Манов, ДСР, 457. Кога са курдисат перви път, всякои две парчета са забележуват с номери или наря-зани резчици и като са набележат с такива знакове сичките части на скелята,., скелята са разглобява на парчета. 3. Княжески, ПРШ (превод), 68-69. Необходимо е по-конкретно да се набележат бъдещите задачи и средствата за тяхното изпълнение, набелязвам си, набележа си възвр. Набелязах си приемните часове на лекаря.
НАБЕЛЯЗВАНЕ ср. Отгл. същ. от набелязвам и от набелязвам се. Пристъпиха към набелязване на нови мерки за засилване на организацията, за подготовка на привлечените към заговора сили. Г. Дръндаров, ВЗ, 40. Правилното набелязване на предстоящите задачи осигурява успешна работа.
НАБЕЛЯЗУВАМ, -аш, несв. (остар. и диал.); набележа, -иш, мин. св. набелязах и набележих, прич. мин. св. деят. набелязал и набележил, прич. мин. страд. набелязан и набележен, св., прех. Набелязвам. Диаманти, смарагди, сапфири, / и сред тях не един / набелязува в бездните диви, / тъмно кървав рубин. К. Христов, С 1939, 125. набеля-зувам се, набележа се страд.
НАБЕЛЯЗУВАНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от набелязувам и от набелязу-вам се; набелязване.
НАБЕЛЯМ1, -яш, несв.; набеля, -иш, мин. св. -их, св., прех. Набелвам1. набелям се, набеля се страд. и възвр.
НАБЕЛЯМ2, -яш, несв.; набеля, -иш, мин. св. -их, св., прех. Набелвам2. набелям се, набеля се страд.
НАБЕЛЯНЕ1 ср. Отгл. същ. от набелям1 и от набелям се; набелване1.
НАБЕЛЯНЕ2 ср. Отгл. същ. от набелям2 и от набелям се; набелване^.
НАБЕРА1. Вж. набирам1.
НАБЕРА2. Вж. набирам2.
НАБЕРА3. Вж. набирам3.
НАБЕС м. Диал. Обикн. в клетва. Нещо зло, проклето, дяволско. След вечеря синът й стана да върви в оборите. — И тая нощ ли? — сбърчи вежди баба Неделя. — И тая... — .. — Ще... ловя теленце,.. Наднормено ще получа за него. — Да ви опустее и норменото, и наврага, и набеса! Ил. Волен, МДС, 172.
НАБЕСВАМ, -аш, несв.; набеся, -иш, мин. св. -их, св., прех. Беся, обесвам много или всички; наобесвам. набесвам се, набеся се страд.
НАБЕСНЕЯ СЕ. Вж. набеснявам се и набеснувам се.
НАБЕСНУВАМ СЕ, -аш се, несв. (остар. и диал.); набеснея се, -ееш се, мин. св. -ях се, прич. мин. св. деят. набеснял се, -а се, -о се, мн. набеснели се, св., непрех. Набеснявам се, набесувам се.
НАБЕСНУВАНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от набеснувам се; набесняване, набесуване.
НАБЕСНЯВАМ СЕ, -аш се, несв.; набеснея се, -ееш се, мин. св. -ях се, прич. мин. св. деят. набеснял се, -а се, -о се, мн. набеснели се, св., непрех. Беснея много, до насита; набесувам се. Децата най-накрая де на-бесняха и кротко седнаха край баба си.
НАБЕСНЯВАНЕ ср. Отгл. същ. от набеснявам се; набесуване.
НАБЕСУВАМ СЕ, -аш се, несв. и св., непрех. Разг. Бесувам много, до насита; набеснявам се. — Вреждат се либералските кучета! — Вратът му почервеня, ноздрите му се разшириха и мустаците му се приповдигнаха леко. — Накрадоха се, набесуваха се... Г. Караславов, Избр. съч. VI, 105.
НАБЕСУВАНЕ ср. Разг. Отгл. същ. от набесувам се; набесняване. Какъв шум! Няма набесуване за тези деца!
НАБЕСЯ. Вж. набесвам.
НАБИВАЛКА ж. Диал. Бъчварски уред, с който се набиват обръчи. Кимна към качето и се залови отново да набива обръчите с точни и еднакви удари на чука върху набивалката.Ъ. Обретенов, С, 185.
НАБИВАМ1, -аш, несв.; набия, -йеш, мин. св. -йх, прич. мин. страд. набйт, св., прех. 1. Бия докрай, колкото е необходимо; натупвам, напердашвам. Като се върнеше вкъщи, имаше или нямаше причина, той я набиваше хубрво, най-вече защото била бездетна. И. Йовков, ПК, 35. Станчо, вторият му син, не щя да земе това момиче, за което искаше баща му да го ожени и дядо Хаджия го наби, и изпъди. Т. Влайков, Съч.
1. 1941, 118. В участъка стражарите го набиха хубаво, загдето ги събуди посред нощ, изритаха го навън и му казаха да си върви. Елин Пелин, Съч. IV, 249. Още на втория ден след пристигането си, той [Камберов] наби жестоко с тежкия ди бастун насред улицата житарския търговец Павел Мана-сиев за това, че пред него бе дръпнал за ухото едно малчуганче. А. Гуляшки, Л, 8.
2. Разг. Побеждавам някого при борба, война, състезания и под.; надвивам.
3. Разг. Обикн. при лов — убивам с огнестрелно оръжие определено количество или много (дивеч); наизбивам. Ловците набиха много дИвеч. набивам се, набия се I. Страд. от набивам1. II. Възвр. и взаим. от набивам1 в 1 знач.
НАБИВАМ2, -аш, несв.; набйя, -йеш, мин. св. -йх, прич. мин. страд. набйт, св., прех. 1. С удари вкарвам остър предмет (гвоздей, клечки и под.) дълбоко навътре в нещо; зачуквам2, забивам2. От един желе
