много или всички, набаням се, набаня се
страд.
НАБАНЯМ СЕ несв. и св.; набаня се св., непрех. Диал. 1. Свършвам да се къпя; изкъпвам се.
2. Къпя се много, до насита.
НАБАРАБАНЯ СЕ. Вж. набараба-нявам се.
НАБАРАБАНЯВАМ СЕ, -аш се, несв. ; набарабаня се, -йш се, мин. св. -йх се, св., непрех. Барабаня дълго, до насита. Лекарят — .. — след като се набарабани до насита върху ребрата ми, кимна глава: —Да... върхът на левия дроб пострадал. Хр. Смир-ненски, Съч. III, 157.
Н АБ АР АМ. Вж. набарвам.
НАБАРВАМ, -аш, несв. ; набарам, -аш, св., прех. 1. Разг. Откривам, установявам нещо, достигам до нещо чрез пипане, докосване, без да го виждам; напипвам, набутвам. Той набара нещо на кръста му под шаяче-вото сетре и измъкна един револвер. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 16. Тя с мъка разкопча палтото си, мушна ръка под ризата и набара малката дупчица, която беше направил куршумът. Д. Ангелов, ЖС, 437. Той набара някаква дрипа, разбра, че това е парче от чувал. Г. Караславов, ОХ II, 146. Мира се прекръсти, затвори вратата, изгаси кандила и легна до мъжа си. И двамата лежаха на гръб, и гледаха в тъмния таван. Мира набара ръката му и леко я погали. К. Петканов, П, 57. // Намирам нещо, което търся, чрез пипане, без да го виждам; напипвам. Усетили миризма на хляб, момчетата протегнаха ръце към мустакатия селянин в първата каруца. — Хляб, чичко! Той бръкна под чувала, набара голяма черна пита и я даде на Ради. Ст. Мокрев, ЗИ, 23. Със затаен дъх, с измръзнали ръце набара сандъчето си в тъмното. К. Петканов, X, 111. От време на време някой от тия юнаци се повдига с полузатворени очи, прекрачва през труповете, набарва с ръце стомната и жадно гаси алкохолния огън. Ал. Константинов, БГ, 115. Набарвам до вратата електрическия ключ и го завъртам. От по тона блясва с десетките си стъкълца старинен кристален полилей. Б. Райнов, НН, 258.
2. Прен. Разг. Намирам, установявам обикн. неочаквано, случайно нещо скрито или неизвестно, което ми е било необходимо, подходящо и от което се възползвам; напипвам, попадам. — Там винаги свети. — Свети, но няма никой. Свети за такива като вас... които биха си помислили, че са набарали едно оставено на произвола помещение. Б. Райнов, НН, 446. И отново бръкна в овеса. Той извади оттам още три такива пушки една след друга.. — Тука не бива да стоят дълго. Влажно е, а може някой от калфите да ги набара. Д. Талев, ПК, 518-519.
3. Жарг. Намирам, откривам някого, който ми е нужен или когото търся с някаква цел, обикн. неочаквано, изненадващо за него; напипвам, спипвам. Бях пристигнал във Венеция съвсем рано тая сутрин, именно за да набарам господин Антонио Тоци, преди да е излязъл от дома си. Б. Райнов, НН, 238. Пък ми се дума, та не мога място да си намеря. А няма с кого.. Оня ден набарах един запасен полковник. Н. Хайтов, ДР, 62. — Хей, кой си, стой там! — извика тихичко часовоят.. „Славе, я иди да видиш какво става! Има си хас да ни е набарал врагът.“ Сл. Трънски, Н, 650-651. // Намирам обикн. неочаквано някого, с когото влизам в интимни отношения. :—Сирак, кой ти запали главата с това пусто Одринско? Хей, да не си набарал някоя ханъмка из чифлишките конаци? К. Петканов, ЗлЗ, 17.
4. Прен. Разг. Разкривам* става ми известно нещо тайно, прикрито, потулено, от което се възползвам; напипвам, надушвам. — Какво става, казвай! — А бе, някакви документи е набар'ал, против тебе! Ст. Даскалов, СЛ, 466. Набарал пак някоя нередност и бърза да съобщи.
5. Прен. Разг. Успявам да достигна до някаква мисъл, идея, да се сетя За нещо, търсено от мен; откривам, намирам, напипвам. Понякога, когато Тодораки поискаше само да я ядоса,.., той тъпичко й подвиква: — Кам-фер! .. Тая дума Тодораки случайно набарал. Д. Немиров, Б, 13. Набарах интересна тема, за да му отвлека вниманието от разговора. набарвам се, набарам се страд.
НАБАРВАНЕ ср. Разг. Отгл. същ. от набарвам и от набарвам се; напипване.
НАБАСКАМ. Вж. наоасква.м.
НАБАСКВАМ, -аш, несв.; набаскам, -аш, св., прех. Диал. Нарязвам, насичам, накъсвам много неща или нещо на много места. Като дошли да орат един ден и видели, че е кораво, окачили ралата на дребницата круша на долния край и си отишли. Той ги свалил след тях, набаскал ги с големия си нож на мвери. Чудомир, Избр. пр, 23. Мари дъще, я кажи ми: / Кой ти цветето набас-ка, / кой ти бузата одраска, /..? / Едно би-волче, най-мало, / .. / ни зарита и затласка/ и с опашка ме забръсна, / та ми цветето разкъсна. Ив. Вазов, Съч. II, 96-97. набаск-вам се, набаскам се страд.
НАБАСКВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от набасквам и от набасквам се; нарязване, насичане, накъсване.
НАБАТ м. Книж. 1. Сигнал за тревога при някакво бедствие чрез биене на камбани. Тя [песента] не е клепало, а камбана, що бий набат. П. П. Славейков, Мис., 1899, кн. 2, 158. Кой в процесията е Методий? Кой е Климент? Трудно е да ги познаем. Но през вековете даже можем да почувствуваме как отеква в тях гръмола на тържественото шествие като тревожен набат: маловръс-тна е още осиротялата писменост. Н. Дра-
