В момента тази страница е в процес на корекция.
Моля, не я редактирайте, докато този шаблон не бъде премахнат! Прегледайте историята на страницата, ако искате да видите кой е поставил този шаблон, за да се свържете с него. Ако прецените, че е изминало много време, през което няма промени по страницата, за която се отнася, моля премахнете шаблона!
— Тия пари аз съм вардил толкоз години не за да се красят моите деца, дъще! — каза той ниско. Г. Караславов, ОХ II, 523. — Седни, Тинке, защо не седнеш на столовете. Не са нови. На Драгия баща му ги донесе от Масър .. Аз все ги пазех .. Но сега, като си дойде Драгия — какво ще ги пазя. Нали за него ги вардя? А. Каменова, ХГ, 66-67. Той много си варди дрехите и те са винаги като нови. △ Вардя здравето си. △ Вардя зрението си.
6. Внимавам, следя някого да не извърши нещо нежелателно или да не се случи нещо недобро. — Мамо, да вардиш Тинка да не разплете пак тантелата. А. Каменова, ХГ, 93. — Пък чистник, чистник — биля и мене ме е срам, като гледам как варди прашинка да не падне. Г. Караславов, Избр. съч. II, 454. Той действуваше предпазливо и вардеше да не идват работите до явен разрив. П. Р. Славейков, ГУ, 56. Кога се пече или вари нещо на огъня, варди` да не си простреш никога ногата над него. Р. Попович, X, 127.
7. Остар. Изпълнявам, поддържам нещо установено, прието, уговорено (обикн. закон, правило и др.); спазвам, съблюдавам. В язика вардих само едно правило: да ма разбират и най-простите, що искам да кажа. 3. Стоянов, ЗБВ I, 17. Но ти не си стоиш на думата, каза му Август, не вардиш условието ни. П. Р. Славейков, ПИ, 45. Яж, пий и говори с мярка, варди` във всичко умереността и отбягвай във всичко чрезмерността. Ат. Начев, ПЖЧ (превод), 5. Сичките устави и закони на манастиря вардете; от това зависи благосъстоянието на сяко общество, духовно и гражданско. У, 1871, бр. 1, 335. // Придържам се към някакви традиции; тача. Дядо Начо вардеше неделята. Нищо не похващаше. Понякога .. отиваше на гости у дъщерите си. Ив. Хаджийски, БДНН, II, 170. Нали те са христиени? / Ходят в черква, вардят пости? Ив. Вазов, Съч. II, 156. вардя се/ I. Страд. от вардя. Тоя хавуз се вардеше и дене, и ноще от полицията и никой не смееше да отиде да пере или да мие нещо в него. Знан., 1875, бр. 5, 71. Фарисеите разваляха закона, като учеха, че някои от заповедите бяха маловажни и че не трябваше да се вардят строго. КТЕМ, 61. В предишни времена годеникът имаше срам .. и никак не преспиваше там .. Тоя обичай се варди още до нейде в селата. С. Бобчев, Н, 1883, кн. 2, 183. II. Възвр. от вардя (във 2 знач.). Тя потропала още по-силно с тояжката си и я размахала тъй, както старите хора се вардят от кучетата. А. Каралийчев, ТР, 133. — Не! Не! — завъртя той глава, като че се вардеше от оса. Г. Караславов, ОХ I,243.
ВА`РДЯ СЕ несв., непрех. Разг. Обикн. с предл. от или със следв. изр. със съюз да. Въздържам се от някакво действие, възпирам се да не правя нещо. — Майка му се успокои и пред хората се варди да не плаче, а ти, щом спомене някой името му, и заревеш. А. Каменова, ХГ, 132-133. Епитропът се вардеше да говори повече от обикновените си поздравителни слова. Ив. Вазов, Съч. VIII, 136.
— От ит. guardare през схр. ва́рдати, ва́рда́м.
ВА`РДИ МИ СЕ несв., непрех. Диал. Струва ми се. Ней й се вардеше отвратителен тоя живот вече, за който изворът на любовта и щастието безвъзвратно беше пресушен. Ив. Вазов, СбНУ II, 157.
ВА`РЕ. Частица. Диал. Обикн. в съчет. с леле, оле, олеле при обръщение — за усилване, обикн. при изразяване на болка, страдание, оплакване. Леле варе, първо либе, / що ма е дремка прибило, / я си опни краката — /на скути да ти полегна! Нар. пес., СбНУ XLIV, 510. Горска дива йотговаря: / Леле варе, Кара Добре, / снощи вечер яз поминах / край твоето равно дворе, / дворето ти йоградено, / йоградено, пометено. Нар. пес., СбВСт., 12. Олеле, варе, до Бога, ,*/ ох, тежко, Боже, ох, жално / за наши дребни дечица. Л. Каравелов, Съч. I, 34. Викнала муха да плаче: / Оле, варе, бре варе, /от тези пусти комаре. Нар. пес., Христом. ВВ II, 249. Бо`рил се петльо с петлите, / изкълвали му очите. / Жално се петльо провикна: / Олеле, варе, бре варе, / не видите ли, другаре, / каква е бела станало / и каква има да стане? П. Р. Славейков, Избр. пр I, 176.
ВАРЕ`Л м. 1. Голям метален цилиндричен съд с две дъна, който е предназначен за бензин, растителни масла и др. Най-после съвсем загубих пътя и колата хлътна в един задънен ъгъл сред купища варели и ръждиви железа. Б. Райнов, ЧЪ, 129. Две талиги, натоварени със сребърни варели, карат газ за вършачките в Николаево. А. Каралийчев, НЗ, 197. Една нощ неизвестни лица влезли в склада на рафинерията на Замфир Петров и бяха пробили голям брой варели, пълни с растителни масла. Д. Ангелов, ЖС, 263. Напълни един варел с бензин.
2. Количеството течност, която се вмества, съдържа в такъв съд. Изразходва варел бензин. △ Цял варел с олио се разля.
3. Диал. Бъчва, буре. С кад купиш гроздето, дорде се стъпче и да влезе у варела, наполовина вода зема. Ил. Блъсков, ПБ, 79. Тръгнал е Стоян да иде, .. / да купи вино, ракия, / варели да си допълни. Нар. пес., СбВСт, 448.
4. Диал. Количеството течност, която се вмества, съдържа в такъв съд. Изпиха един варел вино. △ Варел ракия щеше да е достатъчно за празника.
— От ит. barella през гр. βαρέλι.
ВАРЕ`ЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни и -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до варел. Отоплението в помещенията се поддържа с големи варелни печки. ВН, 1958, бр. 1998, 2.
