Page:RBE Tom1.djvu/1068
можем. Къновски плувна за миг в скрито блаженство. Той се видя депутат. Ст. Даскалов, ДС, 228. Раздадеш бюлетини — българина зема и мълчи, па си туря своя бюлетинка в урната. Ал. Константинов, Съч. I, 116. — Ти, каже, имаш избирателно право. И тоя синковец ти мушне някоя бюлетинка в ръка. Елин Пелин, Съч. П, 76.
БЮЛЮ`К, мн. -ци, след числ. -ка, м. Остар., сега простонар. Билюк. Ами какво препатиха котленци през тази седмица! По три пъти на ден Божил разпращаше бюлюци мъже към Развойна или прохода, после ги прибираше и после — извеждаше наново. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 642. Биволите ми като се вмесят в бюлюка и не мога да ги позная и затова им връзвам лопка. М. Яворски, ХСП, 125.
БЮЛЮ`КБАШИЯ, -йята, мн. -ии, м. Истор. Билюкбашия. Напрежението растеше. — Къде е бюлюкбашията? — закрещя Риза бей. — Доведете ми кърсердарина. А. Христофоров, А, 33. Тогава Назър ага току-що беше станал бюлюкбашия и се престараваше, правеше хайки, за да лови хайдути, както се прави хайка при голям авджилък. Д. Мантов, ХК, 74.
БЮ`РГЕР1 м. 1. Истор. Свободен и пълноправен жител (занаятчия или търговец) на средновековните градове в Западна Европа.
. Рядко. Пренебр. Човек с ограничени интереси и светоглед; еснаф. Той беше бюргер, потопен в бюргерска атмосфера, и на служба при богати благородници. СпК, 1970, кн. 7, 38.
— Нем. Bürger.
БЮ`РГЕР2 м. Разг. Болест на Бюргер, Бюргерова болест.
— От собств.
БЮ`РГЕРОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Само в съчет.: Бюргерова болест. Мед. Заболяване на кръвоносните съдове, предимно на долните крайници, характеризиращо се със запушване на просвета на каналите и последваща гангрена на засегнатите места; болест на Бюргер.
БЮ`РГЕРСКИ, -а, -о, мн. -и. Истор., сега книж. пренебр. Прил от бюргер1.
БЮ`РГЕРСТВО, мн. няма, ср. 1. Истор. Средният слой на градското население на западноевропейските средновековни градове, който обхваща главно занаятчии и дребни търговци и се формира в процеса на борбата срещу феодалите-сеньори за освобождаване от феодалната експлоатация. 2. Книж. Пренебр. Еснафщина.
БЮРЕ`К, мн. -ци, след числ. -ка, м. Вид мазна баница с тънки кори и с плънка от сирене, месо и др. Софрата не се поддавала на описание: .. Следвали бюреци с месо, сирене, спанак, риба .. Хр. Бръзицов, НЦ, 302. Блюдата бяха пълни с готвени заяци, яребици, гълъбе .. и отгоре млинки (бюреци). Ч, 1871, бр. 7, 211. Купих двеста грама бюрек.
— Тур. börek.
БЮРЕКЧИ`ЙКА ж. Жена, която прави или продава бюреци.
БЮРЕКЧИ`ЙНИЦА ж. Заведение, където се прави и продава бюрек.
БЮРЕКЧИ`ЙСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до бюрекчия.
БЮРЕКЧИ`ЙСТВО, мн. няма, ср. Производство или продажба на бюрек.
БЮРЕКЧИ`Я, -йята, мн. -йи, м. Човек, който прави или продава бюреци. Запомнил съм Русе от това време с островърхите минарета на неговите джамии, ..; ..запомнил съм го с празното, потънало в бурени място, .., в северозападния ъгъл на което стърчеше дървената барака на прочутия арменец бюрекчия. Д. Казасов, ВП, 70.
— От тур. börekçi.
БЮРЕТА ж. Спец. Градуирана стъклена тръба, снабдена с приспособление за затваряне в единия край, която се използва за измерване обеми на течности, разтвори и газове. При неутрализационния обемен анализ са необходими различни прибори: мерителна колба..; бюрети (..), чрез които се изкапва определен обем. Хим. IX кл, 1965, 114. Един прибор за измерване на газови обеми (.., градуирана епруветка или бюре-та), напълнен с вода., се свързва посредством капилярка с друг съд. Ст. Христов и др., РЛУ, 26.
— От фр. burette.
БЮРЕ`ЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от бюрек.
БЮРО`, мн. -а, ср. 1. Пйсмена маса с чекмеджета и с отделения за книжа; писалище. Дако влезе запъхтян в стаята, кимна на двамата си колеги и се тръсна на стола, пред отрупаното с преписки бюро. Г. Райчев, ЗК, 38. Зад малко, остъргано бюро, отрупано безредно с книжа и писмени принадлежности, седеше полицейският пристав. Г. Караславов, ОХ III, 91. Един ден дойде заповед за освобождаване на един каторжник. Куриерът я донесе късно. Управителят вече беше излязъл, затова я остави на бюрото в канцеларията. П. Бобев, К, 78.
2. Работно помещение на търговски служители, предприемачи, адвокати и под.; кантора, офис. Намери посочения номер, но оказа се, че машината се намирала сега в някакво адвокатско бюро нейде на края на улица „Пиротска“. М. Грубешлиева, ПИУ, 224. Ицо Бабулов сам намери тоя път бюрата и складовете на фабриките и сам вършеше сделките си, дори по-износно — без посредник. Д. Талев, ПК, 136.
3. Предприятие, учреждение, служба, която се занимава обикн. с определена техническа дейност или извършва различни услуги на
