Page:RBE Tom1.djvu/922
2. Бодил. Ето я Таса селската .. Тя се набелила, начервила, направила се на маймуна, но затова пък косата й е фризирана .., прилича като да е овча опашка, налепена с чичок или боцки. Ст. Даскалов, СД, 295-296.
БО`ЦКАМ, -аш, несв., прех. и непрех. Бода леко с нещо островърхо или с грапавата си повърхност. Дясната му ръка, върху която беше лежал, тръпнеше, .. сякаш я боцкаха с невидими карфички. Цв. Ангелов, ЧД, 47. Осилът започна веднага да ни боцка по кожата като с игли. Сл. Трънски, Н, 289. Подът на тази изба беше прашен и мръсен, под босите му крака шумоляха разни хартии, празни тютюневи кутии, боцкаха го [Ленко] парчета от керемиди, буци пръст, дребни тресчици. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 331. Когато дойде някое от внучетата му .., стрико Даме го гъделичка и боцка с мустаките си под гушката. Д. Талев, И, 225. Вълнената блуза много боцка. боцкам се страд., възвр. и взаим.
БО`ЦКАНЕ мн. -ия, ср. Отгл. същ. от боцкам и от боцкам се; бодване.
БО`ЦМАН м. Мор. Лице от младшия команден състав на кораб с чин старшина, който е непосредствен началник и инструктор на моряците и се грижи за реда и чистотата на кораба. Той се качи на палубата и видя боцмана Вельо Измирски, с омазнена работни дрехи от док. Н. Антонов, ВОМ, 8. Без боцманите Васко де Гама не би открил Америка. П. Льочев, ПБП, 12. Помощник-капитанът Божков бяга като от акула, когато види ракия, а Слави Василев — машинният боцман, доста й се радва. Б. Трайков, ВО, 14.
— От хол. bootsman през рус. боцман.
БО`ЦМАНСКИ, -а, -о, мн. -и. Мор. Прил. от боцман. На малък подиум в дъното .. стоеше оркестърът: .. виола, роял и диригент в боцманска куртка, пристегнала като усмирителна риза двойното му шкембе. Д. Добревски, БКН, 161.
БО`ЦМАНСТВО, мн. няма, ср. Мор. Служба на боцман. Алтаров въпреки боцманството, което го освобождаваше от друга работа, мъкнеше стоманените въжета за маневрения катер. Н. Антонов, ВОМ, 54.
БО`ЦНА. Вж. боцвам.
БО`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Диал. Страничен. Влезе една млада и хубавица госпожа из бочната врата. Ив. Вазов, Съч. XXV, 196. Филович му се видеше малко студен… Той предполагаше други бочни причини, чужди на техните лични отношения. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 110.
БО`ЧКА ж. Диал. Бъчва, каца. И им сакат по бочка ракия, / и им сакат по две бочки вино. Нар. пес., СбБрМ, 126.
БО`ЧНИК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. 1. Клинообразна изрезка от плат, която се поставя между предницата и гърба на дрехата.
2. Хълбок.
— От Вл. Георгиев и др. Български етимологичен речник 1971.
БОЧНИ`ЦА ж. Диал.. Бочник.
— От Вл. Георгиев и др. Български етимологичен речник 1971.
БОШАНДИ`САМ*. Вж. бошандисвам.
БОШАНДИ`СВАМ, -аш, несв.; бошанди`сам, -аш, св., прех. Диал. Изпразвам оръжие; изстрелвам. Но тия лошави ожидания поотлекнаха, когато дядо Добри се научи от циганите у Геран, че Алиш и Джевдет си бошандисали пушките и единът се убил, а другият си убил коня. Ц. Гинчев, ГК, 332-333. бошандисвам се, бошандисам се страд.
БО`ШЛАФ, мн. няма, м. Простонар. Празни приказки. Каквито и да са гаранции от европейските велики държави, дадени помежду им, са нищо повече освен така казано бошлаф. С. Радев, ССБ II, 260. Байганьовщината все още е манталитет за мнозина у нас .. За тях и сега девизът на бай Ганьо е висша премъдрост: „Кесийката, кесийката! Идеали — бошлаф! А. Свиленов, Съвр., 1975, кн. 2, 184.
— От перс. през тур. bos laf.
БОШНА`К, мн. -ци, м. 1. Лице от основното население на Босна; босненец. В тия непроходими гори са скитат цели дружини хайдуци; тук ще намериш и българе, и сърбе, и бошнаци, *и арнауте христиене. Л. Каравелов, Съч. II, 153. Босна нямаше католическа семинария, дори до 1857 г. младите бошнаци бяха принудени да отиват да се учат в Италия. Ч. 1875, бр. 1, 20. Борбата на братята херцеговци и бошнаци трябваше да пламне в средата на нашите емигранти. З Стоянов, ХБ, 218. Снощи си, мамо, замръкнах / долу в долнята махала, / .., че там съм, мамо, заварил / до трима турци бошнаци. Нар. пес., СбНУ XXVII, 295.
2. Диал. Юнак, храбрец. Киро на Иванча думаше: / „Събирай, Иванчо, събирай / се` отбор млади юнаци, / се` като тебе бошнаци!“ Нар. пес., СбНУ XXXVIII, 109. Провикна се царя от дивана: / „Че няма ли юнак над юнака, / юнак над юнака, бошнак над бошнака…“ Нар. пес,, СбНУ XXXVIII, 88.
БОШНАКИ`НЯ ж. Диал. Босненка; бошначка. Пофали са, пофали са / мома бошнакиня: / ходила съм дор девет години / със кьор Осман. Нар. пес., СбНУ XXVI, 82. Харесал съм мома бошнакиня, / с една коса три откоса кара. Нар. пес., СбНУ XLIV, 475.
БОШНА`ЧЕ, мн. -та, ср. 1. Дете на бошнак. Осман вдигна глава, изгледа я така, както не бе се случвало от дълги години, откакто беше дете в Кирза и бошначетата го гонеха из игрите си с присмех и закачки. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 622.
