рите: — По-сръчно пипайте, хей, не се по-майвайте! Вашите надници вървят, а моите деца спят на ачика в градината... С. Северняк, ОНК, 134. Назначиха го на работа и заплатата му върви. А Парите са вложени в банката и лихвите вървят.
22. Разг. Обикн. с предл. на. Подхождам, стоя добре, отивам на някого или на нещо. На широкото му красиво лице с двойна брада вървеше много добре златната корона. Ст. Загорчинов, ДП, 253. Приятен рус мъж, с мустаци, които много вървяха на сивата австрийска униформа, той се разхождаше из улиците винаги сам. К. Константинов, ППГ, 311. Учителката слага две черешки на ухото ми. Аз ги махам, защото мъжете не носят обици. Слагам черешките на нейното ухо и казвам: — На твоето ушо пд върви. К. Калчев, ПИЖ, 153. // Съчетавам се добре на вкус, цвят и под.; подхождам си. — Дръж — и той й [на жена си] подаде зимбила, — нося ти нещо да сготвиш за утре — агнешко,.., прияло ми се е агнешко печено. Ето и винцето, агнето не върви без винце. Д. Спространов, С, 89. — Мараба, господин Ефремов! Няма ли да изпиете с нас един пелин?.. — Вече пих бира... Не върви бира с пелин. М. Грубешлиева, ПИУ, 68.
23. Разг. Само безл. върви. Обикн. с отриц. не или във въпрос, изр. и обикн. в състав, сказ. със съюз дай следв. гл. Не е подходящо, не е приемливо, не е редно; не иде1, не идва, не подхожда. Да лъжа, че не съм го чул, не върви. Гласът му е един такъв дебел и силен. СбСт, 394. — Сегашната война не е като миналите. Само с „ура“ и „на нож“ не върви.. Сега, братлета, се воюва не само с кураж, а и с акъл. П. Вежинов, ЗЧР,
27. Да ооади само Гърбуна, не върви. Такъв проклет човек само от яд ще издаде и Ганка. Д. Немиров, Д № 9, 99. — Библиотеката ми е долу и не винаги е удобно да се иде там за някоя книга. Наистина квартиран-тите са добри хора,.., но неудобно е, не върви... Г. Караславов, Избр. съч. IV, 354. Не върви тетка да ми шие, а аз да чета. В. Бончева, АП, 52. — Походих, поскитах — продължи Васил. — Ас калугерското расо някак не върви; не бива, мисля аз! Ст. Дичев, ЗС I, 253.
24. Разг. Само в пов. и следв. глагол (също в пов.). За изразяване на подкана, настояване да се извърши действието, означавано от следващия глагол; иди, ела, хайде. Вуйчото му подаваше ръката си. — Хайде от мен да замине рече той. — Добре си дошъл! Майка му повторно го подтикна. — Върви, сине, върви, целуни ръка на вуйча си; кръстник ти е! Неохотно Васил пристъпи. Ст. Дичев, ЗС I, 259. — Защото не знаем, затова приказвам. Върви обади! Ще ти се нарад-ват. П. Спасов, ХлХ, 105. — Върви да се окъпем в реката! — и като се обърна към Младена, нарочно повиши глас. К. Петканов, БД, 84. — Върви да закусваме — му рекох аз, — че ще се свърши говеждата чорба... К. Калчев, ДНГ, 18. Той нервно дръпна Спиро за ръката: — Върви да идем у вас! Повече нямаме работа тук. Д. Ангелов, ЖС, 86.
25. Разг. Само в пов. 2 л. обикн. със следв. изр. със съюз че, да. За изразяване на невъзможност за извършване на действието, означавано от сказуемото в следв. изр.; иди.
— Вече всички са убедени, че кефалите, които им носех по-рано, когато бях на кораба, са били купени с пари от бомбаджиите. Върви, че доказвай обратното. А. Мандаджиев, БЦР, 20. „Още утре ще ме раздрънка — помисли си той веднага след нанесения удар,..“ И това беше най-важното, което го смазваше в този момент. Изградената с толкова труд репутация на скромен и възпитан човек щеше да рухне изведнъж. Върви, че се оправяй след това. К. Калчев, СТ, 82. — Ако тая нощ избягаме, Чорни ще вдигне четата и утре върви ги търси из балканите... Не е той толкова глупав да стои тук и да ни чака!... П. Вежинов, НС, 207. Пак ще закъснееш. Върви да доказваш след това, че си имал обективни причини.
26. Остар. Заемам място, непосредствено след нещо; следвам (при сравняване, съпоставяне по качество, важност и др.). После мълчанието върви смирението. Хр. Ботев, Съч., 1929, 110. Близо до басейна на Средиземно море и по всичка Северна Америка след пшеницата върви кукурузът. Знан., 1875, бр. 17, 270. След аугсбурския вестник върви маджарско-еврейският орган „РеМег Поуй“. С, 1872, бр. 44, 347. върви се. Безл. от вървя (в 1 знач.). Често навалицата ставаше тъй гъста, че трябваше да се върви бавно. Тогава княгинята усещаше свян за своите дрехи и скъпи накити сред вехтите наметки и бледи лица. Ст. Загорчинов, ЛСС, 83. Аз ще накарам да направят на това място път, по когото да може да ся върви с кон. В. Друмев, НФ, 106. От хижата до Мермерски преслап се върви в юго-западна посока по пътеката за р. Илийна. М. Гловня и др., Р, 213.
ВЪРВЙ МИ несв., непрех. 1. Имам успех, сполучвам, успявам навсякъде, във всичко.
— Аз съм вече на петдесет години — продължаваше вуйчо му — работих досега, сполучвах навсякъде, вървеше ми, ала ето че остарявам вече. Кр. Велков, СБ, 5. Не можеше да се оплаче — вървеше му. Хвърляше едно — вземаше хиляда. К. Петканов, БД, 93. Вярвах, че като сурвакаме някого, ще му върви на добре през цялата година. Ст. Даскалов, БП, 32. — Виж, Виолета, където и да отиде, все й върви. Първа издържа конкурса за стипендията. Д. Кисьов, Щ,
268. Алекси изгледа високата й фигура., и с гордост си помисли: „Ето каква жена имам
— стройна като момче!“ -..- „Върви ми, няма що!“ А. Гуляшки, СВ, 50. // Стесн. С предл. в. Сполучвам, успявам, имам успех в
