Page:RBE Tom2.djvu/578
студен, замайваше главата с издишан въг-ледвуокис. Ст. Волев, МС, 120.
ВЪГЛЕДВУОКИСЕН, -сна, -сно, мн. -сни. Хим. Прил. от въгледвуокис. Въглед-вуокисно наторяване.
ВЪГЛЕДОБИВ, мн. няма, м. Добив на каменни въглища. План за въгледобив. А Въгледобивът намаля. А Механизация на въгледобива.
ВЪГЛЕДОБЙВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Който се отнася до въгледобив. Въг-ледобивна промишленост. Въгледобивна мина.
ВЪГЛЕКЙСЕЛ, -а, -о, мн. -и, прил. Който съдържа, в който има въглероден двуокис. Скоро теснината започна да се отваря и ние се озовахме над с. Михалково, известното със своята въглекисела вода родопско селище. Н. Хайтов, ПП, 96. Въглекисели-те води се използуват за лечение на болестите на сърдечносъдовата система. М. Василев и др., ВБ, 15. // Разш. Който съдържа вода, наситена с въглероден двуокис. Във въглекиселите бани въглеродният двуокис се използува за лечение на нервни и сърдечни заболявания. Хим. VIII кл, 1965, 6о. Въглекисела вана.
— От рус. углекислмй.
ВЪГЛЕКИСЕЛИНА, мн. няма, ж. Остар. Хим. 1. Въглероден двуокис; въгле-кислота. Въглеродна киселина или просто въглекиселина.. ся отпуща, кога горят или гният тела, у които има въглерод, кога нечпго гори или кога дишат хора и животни. И. Груев, Ф (превод), 78.
2. Въглена киселина (Ст. Младенов, БТР).
— Друга форма: въглекислина.
ВЪГЛЕКИСЛОТА, мн. няма, ж. Остар. Хим. Въглероден двуокис; въглекиселина. Животните, кога дишат, поглъщат от кислород и издишат въглекислотата, а растенията, напротив, поглъщат въглекислотата и издишат кислород. Лет., 1871, 117. Въглекислотата е въздухообразно тяло, малко по-тежко от въздуха, безцветно, с кисел вкус и миризма. С. Веженов, X (превод), 25.
— От рус. углекислота.
ВЪГЛЕКОПАЧ м. Работник, който копае каменни въглища в мина; миньор1, рудничар. Вълците бяха минали край изоставената въглищарница в съседния дол. Оттам бяха поели полегатата рътлина, по чийто гръб лъкатушеше тясна пъртина, направена от въглекопачите, които отиваха и се връщаха от мините. Ем. Станев, ПЕГ, 44.
ВЪГЛЕЛЙВ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Хим. Въглероден. Въглелив окис. Въглелив двуокис.
О Въглелив сулфид. Остар. Хим. Серовъглерод. Препоръчват бензина като .. най-евтино средство против ларвите на майския бръмбар в почвата.., че бензинът действува много по-енергически и по-сигурно, отколкото въглеливия сулфид. Гр, 1909, бр. 9, 141.
ВЪГЛЕН м. 1. Късче от изгоряло, неиз-гаснало дърво или от изгорели, неизгаснали въглища. Колибата беше изгоряла. На мястото пушеха последните недогорели въглени. Елин Пелин, Съч. II, 71. Като откри рубиненочервените въглени под пепелта и сложи няколко тресчици в печката, дядо Васил почака да се събуди неговият внук Кольо. Ем. Станев, ПЕГ, 57. В печката дървата ми бяха догорели.. Слязох аз., и си купих две големички наденици, върнах се, отворих печката, разринах въглените и наместих надениците вътре. А. Каралийчев,
С, 253-254. Дето падне въгленът, там изгаря. Послов., П. Р. Славейков, БП I, 162. Покрит въглен пд пари. Послов., П. Р. Славейков, БП II, 62. • Обр. Неговата трепереща ръка вече не можеше да държи писалката,.., но духът му трептеше свеж и бистър,., пареха го живите въглени на спомените. А. Каралийчев, С, 241. // Изгаснало черно късче от прегоряло дърво. Огънят в огнището беше загаснал и белезникава пепел се наслояваше по изстиналите въглени. Ст. Марков, ДБ, 392. Тримата войници сметоха угасналите въглени на огъня, скупчиха се един до друг и дълго мълчаха, сънливо примигвайки. Ив. Хаджимарчев, ОК, 427.
2. Прен. Само мн. Поет. Като епитет на очи
— черни и блестящи, пламенни. Вместо да го сгълчи, / тя викна го да пее соло в хора. / И запламтяха въглени-очи / на сипаничаво лице от шарка / със любознателност и ум вроден. Бл. Димитрова, Л, 72. — О, как ме гледат въглени-очи! К. Христов, ИБ, 51. Блеснаха на котарака / двата въглена-очи. СбХ, 85.
3. Обгорели тънки парчета от клончета дърво, обикновено приготвени специално за писане, рисуване. На арабите бяха дадени дъсчици и въглени, за да изпишат арабските числа и образци^от четирите аритметични действия. И. Вълчев, СКН, 248. Върху стената на стаята ми виси портрет на жена, нарисуван с въглен. Л. Канов, ЧК, 28. Аз тука се учех, у малка килия, — / Златан ни бе даскал, епитроп черковен; / на пясъчник пишехме с пръсти, и с въглен
— /на бяла дъска. Ем. Попдимитров, Събр. съч. V, 14.
4. Само ед. Графична техника, при която се използват такива обгорели тънки парчета от клончета .Изложбата „Съветска графика“ показва., всички графични техники: мо-ливна, креда, пастел, акварел, въглен. РД,
1950, бр. 235, 2.
5. Диал. Болест по житните растения, от която те почерняват като овъглени; главня2 (Н. Геров, РБЯ).
6. Остар. Графит. Въглерод. Той е твърдо тяло, което ся среща в природата във вид
