ред брои осемдесет и пет бойци — това е цялата рота, която струва колкото цял вражески полк. М. Марчевски, МП, 185.
2. Разг. Участник в бой, сражение, война. Мнозина от въстаниците тук бяха стари, опитни бойци, та нямаше нужда от поуки и команди. Д. Талев, И, 583. Пътят, по който щях да тръгна, трябваше да осигури безопасното придвижване на десетки бойци, които също като мен щяха да получат бойна задача. Сл. Трънски, Н, 32. Първият бой! Има ли някой боец, който да не го помни, като че ли да е било вчера, днес, преди час... Т. Генов, Избр. пр. 312.
3. Разш. Лице, което се бори за осъществяване на някаква идея; борец. Орлин Орли-нов прави една лирическа характеристика на човека, оставащ за цял живот по своето предназначение и по своята предопределе-ност боец за идеи и за тяхното реализиране. Ив. Спасов, БС, 110. В този час на страдания и борба твоята смърт натъжава и потиска сърцата на всички бойци за демокрация. ОФ, 1948, бр. 1499, 5. Повторител-ните налягания на Русия и Австрия докараха Портата до необходимост да отрече по-нататъшното гостоприемство на злочестите бойци [полските и унгарските емигранти]. С. Бобчев, СОИ (превод), 182.
4. Остар. Борец, пехливанин. Тука ся докарваха диви зверове от най-далечни страни и здрави и яки человеци, наречени гладиатори (бойци), и ся nocmaesixa да ся борят и да обагряват арената с кръвта за нас-лаждение и развлечение на жителите от тогавашната столица на Римското царство. ИЗ, 1874-1881, 1882, 107.
БОЕШКАТА нареч. Диал. Със страх; плахо, боешком.
БОЕШКОМ нареч. Диал. Боешката.
БОЖА1 ж. Диал. Див мак, кадънка, пукал, божур, була^.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
БОЖА2 ж. Диал. 1. Кадъна, була1 (Ст. Младенов, БТР). 2. Господарка (Н. Геров, РБЯ). БОЖА СЕ, -иш се, мин. св. -их се, несв., непрех. Остар и диал. Кълна се в Бога, за да убедя, уверя някого в нещо. Той напразно се силеше да ободри другарите си и им се бо-жеше, че на всяка минута очакваше да въстане Бяла Черква. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 136. Представете си тоя клетник, въгля-рят — почнал да се божи на самите тях, кумовете си, че не ги познава!.. А. Страшимиров, УШ, 36.
БОЖЕВ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Божи.
О Божево око. Диал. Слънцето (Т. Панчев, РБЯд).
БОЖЕК, мн. -ци, м. Остар. и диал. Просяк. Инак старецът приличаше на брадясал просяк. Дори в погледа му имаше нещо плахо и умолително, както гледат бо-жеците пред църквата. А. Христофоров, А, 302, Ето един сляп просек, ама и той другояче облечен, не като нашите божеци. Т. Влайков, Пр I, 211. „За бога.. Милост.. Двайсет годин се влека / на четири...“ — отчаен божекът ми рече. К. Христов, Крл, 28. Сам си Косера остана / и той си мисли, намисли / млад божек да се преправи: / йоб-лече дрехи просешки, / нарами кривак бо-жешки, /../ и блюдото си йостави / на бял ми камик мермера. Нар. Пес., СбНУ XLVI, 120. Цар си царица будеше: / „Я стани, либе царице, / че божек тропа на порти, / та стани да го подариш!“ Нар. пес., СбБрМ, 85.
БОЕШКАТА
— Друга (диал.) форма: б о ж а к.
БОЖЕМ и (съкр. диал.) боже частица. Остар. и диал. 1. При посочване на факти, обстоятелства, за които се предполага, очаква да отговарят на действителността, а всъщност се оказват несъвместими или в противоречие с нея; уж, като че ли, божкем. Рилко лежеше по гръб и очите му блуждаеха в тъмата. Трябваше божем да се зазори, а мракът се сгъстяваше. А. Христофоров, А, 7. Войната и дребните надници вървят ръка за ръка — не го ли знаеш? Божем книжки четеш! А. Гуляшки, Л, 94. Думите бавно проникваха в съзнанието на зашеметеното момиче.. Тя не го и погледна. Вперила поглед, прехапала злобно устни, пореше водата и мълчеше. — Хей, че история! Де да знаем, че така ще се уплашиш? Божем си куражлия... А. Мандаджиев, ОШ, 36. А свекърва й извършва се тежките работи: да омеси хляб, да го опече, да премие съдините, да опере, да замаже, и най-сетне да наготви синките работи, за които тя се надяваше на снаха, да я отмени, божем, снахата. Ил. Блъсков, ПБ, 58. Нали сме божем вече в 20-ий век, век, носител на повече култура, на повече прогрес, на повече хуманност, а си служим със средствата и методите на средновековната инквизиция. Пл, 1934, бр. 1577, 2. Божем пролет, а пък сняг вали. А Божем чете, пък те скъсаха. • В съчет. уж-божем. За усилване. Съветът и съветниците, които би трябвало, уж-божем, да стоят над кмета и те да решават всички по-важни въпроси, в същност бяха негови послушници. Т. Влайков, Съч. III, 119-120? Той напоследък особено много наблягаше на литературното си дело, като дело в истинския смисъл на думата народно. Всичко останало е било само увлечения, мотивирани уж-божем от съображения за истинска реална полза. СбЦГМГ, 356.
2. За изразяване на привидност при посочване на нещо като действително, което всъщност противоречи, не отговаря на действителността; уж, наглед, божкем. Съседът му, божем незабелязано, на свой ред го побутна с лакът. Да мълчи, какво се е раздърдорил.
БОЖЕМ
864
