Page:RBE Tom2.djvu/276
вкуса му хората, които се плашеха от войната като от чума. А. Гуляшки, ЗВ, 127. Спрямо Охсун прояви милосърдие, каквото не му беше по вкуса, решил беше да го извади от съвета и да го изпрати за управител на някакъв най-незначителен град, но склони пред горещото застъпничество на баща си. А. Гуляшки, ЗВ, 416. Нямам вкус към, за нещо. Разг. Не обичам, не ми е приятно нещо или някаква дейност. Нямаше вкус към разширени заседания. Предпочиташе да работи делово, с малко хора. П. Илиев, ЛВ, 93.
ВКУСВАМ, -аш, несв.\ вкуся, -иш, мин. св. -их, св. и (рядко) вкусна, -еш, мин. св. -ах, св., прех. и непрех. 1. Хапвам или пийвам малко. Блъсне баницата и не вкусва повече от нея. Чудомир, Избр. пр, 199. Поднесли им лотос да ядат. И като вкусили от плода, сладък като мед, моите спътници не помислили вече за връщане. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 146. Дядо Божил остана на трапезата през всичкото време.. Някои от гозбите той никак не опитваше, от други вкусваше само с върха на лъжицата. Д. Ангелов, ЖС, 191. Босилко улови ръката й, здрависа се и похвали виното. Тя шеговито му се усмихна. — Още не си го вкусил, а пък го хвалиш! К. Петканов, ОБ,
11. // Само несв. Ям, пия от някаква храна или питие, обикн. за пръв път. Той не бе вкусвал сърнешко месо, но Стамен неволно го подсети и сега му се привиждаше горящ хайдушки кебап на шиш. В. Андреев, ПР, 152. Той пак мислеше за това дърво и за червените плодове, които никога не беше вкусвал. Д. Кисьов, Щ, 298. Лазар, който още като дете бе ходил да се учи в Охрид и бе вкусвал всякакви гозби,.., сякаш не забелязваше какво му слагаха да яде. Д. Талев, ПК, 15. Всички., се нахвърлиха лакомо на сладкото жито и кифличките. Децата бяха прегладнели и отдавна не бяха вкусвали такива сладки неща. П. Здравков, НД, 88. //Само несв., прех. С отриц. не. Не обичам да ям, не ям нещо; не лизвам. В стаята имаше едно момиче, което не вкусваше мляко. Н. Каралиева, Н, 5. От уважение към стария княз, който отдавна не вкусваше блажно, менюто беше избрано само от постни ястия. А. Гуляшки, ЗВ, 92.
2. Стесн. Хапвам или пийвам малко от нещо с цел да го опитам. — Искам да те помоля за нещо, майко... Накарай Исмет да вкуси яденето преди нас. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 623. Естествено членовете на журито не пият, а само вкусват и помирисват виното и по това го оценяват. ВН, 1958, бр. 2009, 4. След 15 минути толстоевите кюфтета пристигат. Старецът вкусва, после прави горчива физиономия и оставя вилицата. Хр. Радевски, Избр. пр III, 132.
3. Прен. Изживявам, изпитвам обикн. за пръв път някакво чувство, вълнение, преживяване. Гана дълго се любува на новия комбайн и усещаше, че като поглади с ръка тази лъскава машина и вдъхна мириса на пряспата й боя, в нея прониква още по-сил-но това, от което тя за пръв път вкусваше — новия задружен живот. Ст. Даскалов, СЛ, 173. Изчезва сякаш под тази гъста во-дна завеса всяка опасност на нелегалния живот... Влизам в друг, свой свят, вкусвам от свежата глътка на свободата. 3. Среб-ров, Избр. разк., 34. Трите цигари с мъка се запалиха. Те сладняха, пускаха гъст, бял дим, от който веднага идеше кашлица,.. Ала Борьо продължаваше да опитва,.. Ето, значи това е то — забраненото, достъпно само за големите! Сега и той го вкусва! К. Константинов, СЧЗ, 82-83. Смили се, славей, и между стените,/ де вкусвах щастието що бега,/ нек екнат песни ядни, жалови-ти,/ кат клетвите на моята тъга. К. Величков, ПССъч. II, 109. вкусвам се, вкуся се страд.
ВКУСВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от вкусвам и от вкусвам се. С едно вкусване добрият дегустатор определя качеството на виното.
ВКУСВАНИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Вкус (в 1 знач.). Гледанието, чуението, вкусвани-ето, обонянието (подушванието) и осяза-нието (пипанието) ся казуват пет чувства. П. Р. Славейков, ПЧ, 49.
ВКУСЕН, -сна, -сно, мн. -сни, прил.
1. Който има приятен, доставящ удоволствие вкус. Противоп. безвкусен. Той готви най-вкусните ястия, каквито с такива скромни продукти, може да приготви най-големият майстор на кулинарното изкуство. Г. Караславов, ПМ, 53. Бай Ганьо с благодарност за вкусния, а главно сития обяд, иска да почерпи стопанина с една цигара тютюн и как да се случи тютюна му в дисагите. Ал. Константинов, БГ, 47. На мегданя,.., имаше стар излак, водата на който наистина бе по-вкусна от водата на чешмата. Елин Пелин, Съч. I, 71. И както е чистичко и хубавко наредено, с оние тънки порязаничета, с оная вкусна гозбица, — така сладко ти се стори сичко, дето не можеш да се наядеш. Т. Влайков, Съч. II, 210.
2. Остар. Вкусов. Вкусът е чувство, което прави да усещаме вкусовете на телата,., това усещане ся съобщава на мозъка по вкусната нерва. НКАФ (превод), 107.
ВКУСНА. Вж. вкусвам.
ВКУСНИЧКО. Нареч. от вкусничък.
ВКУСНИЧЪК, -чка, -чко, мн. -чки, прил. Разг. Умал. от вкусен (в 1 знач.). Хората бяха облечени лошо, нямаше храна, малцина от селото можеха да сготвят нещо по-вкусничко. Г. Караславов, Избр. съч.
VI, 137. — И добитъкът не се засища вече от паша, а иска в яслите да има нещо по-вкусничко. Ст. Даскалов, ЕС, 117.
