рия, беше предотвратена от учениците на Св. Методия, а най-много от учениците на Св. Климента Охридски. Р. Каролев, УБЧИ, 96.
6. Разг. Стоя някъде, без да върша работа; кисна. — Нека той виси по кръчмите, нека не си гледен работата, че., съвсем ще я закъсате! И. Йовков, ВАХ, 199-200. — И това ми било мома! Къщата се е превърнала на обор. Знае да виси по плетищата, а пък не знае къща да реди. К. Петканов, МЗК, 109. Привечер., ние децата нетърпеливо се подканяхме: — Хайде при Вучо да гледаме как съдията яде кебапчета!., ние всяка надвечер висяхме пред кафенето. Г. Белев, ПЕМ, 58.
7. Разг. Прекарвам продължително някъде, обикн. в безполезно чакане. Три дни стана как вися тукии фин кривач брашно не мога да си смеля. Й. Йовков, А, 8. Те правеха това всеки ден и висяха с часове пред складовете, като се надяваха, че ако фирмата почнеше да работи, щяха да бъдат ангажирани първи. Д. Димов, Т, 246. — На всяка крачка — инвалид, по вратите на обществените учреждения висят вдовици и стари майки. К. Петканов, В, 162. И Новко, който по това време беше войник.., го арестуваха в частта му; Лазо вися по вратите на Славонски, гони го по улиците, плака му и успя да освободи сина си. Йл. Волен, МДС, 137.
8. Разг. Обикн. с предл. над. Упорито залягам за нещо, дълго време работя над нещо.
— Само да знайш, даскале, какви дрехи ще ти ушия... — не се въздържа и се похвали той,.. — Ако ще и две недели да вися над них! Д. Талев, ПК, 73-74. Цели месеци висяха над ръкописа, докато го завършат.
О Виси ми на главата. Разг. Имам да извърша нещо, предстои ми да извърша някаква работа. Виси ми над главата. Заплашва ме, застрашава ме нещо (обикн. беда, нещастие, опасност). Това нощно грабване и отвличане, в разгара на една революция, беше сериозно нещо и над Стремскевата глава висеше неизвестна беда. Ив. Вазов, Съч. XXV, 224-225. С мъка трая... / Но не дошъл съм най-виновний да ругая, / а за да го предупредя, / че над главата му виси беда / и по-ужа-сна. К. Христов, ЧБ, 305. Виси ми на езика (устата). Разг. 1. Зная нещо, но не мога в момента да се сетя и да го кажа; малко остава напълно да си припомня нещо, което искам да кажа. — Плантатор бе, планта-тор!.. Да го вземе дявол! Цял ден мисля на какво приличам и не мога да се сетя. Пуста дума виси ми на езика, ама де де. Ст. Л. Костов, Избр. тв, 426. 2. Искам да задам някакъв въпрос, но не ми е удобно да го кажа по някакви причини. Виждам все, че ти виси един въпрос на устата.. Аз ще ти отговоря с няколко думи на твърде законното любопитство. Йв. Вазов, Съч. XXVII, 151. Вися във въздуха. 1. Намирам се в неблагоприятно и неустановено положение или в безизходица. След войната, когато излишните офицери бяха изхвърлени от армията, всички успяха да се настанят на разни тлъсти места, само той остана да виси във въздуха. Л. Стоянов, Избр. съч. III, 461-462. 2. Не съм подкрепен с доказателства, дела, нямам реална основа. Талев е създал съвсем свой, автономен художествен свят, създал е една поетична история на Илинденското въстание,.. Но тези измислени истории не висят във въздуха, а пресъздават една реална действителност. ВН, 1953, бр. 286, 4. Вися като кон на (пред) празни ясли (празна ясла). Разг. 1. Очаквам, обикн. напразно, да получа нещо за ядене. Ще я [телешката глава] опечем зашита в шкембе да се повеселим. Стига сме висели като коне на празна ясла. Г. Краев, Ст, 1965, бр. 1008, 1. 2. Стоя, без да върша нещо и без да зная какво да правя. Кой знае в кой дворцов кът се е скрил и ни е оставил тук да висим като коне пред празни ясли. Д. Казасов, ВП, 282. Вися на (над) главата някому. Разг. 1. Додявам на някого с продължителното си присъствие в очакване на нещо от него или като наблюдавам отблизо работата му. Ще се вдигнат от село, ще отидат там, в града, и ще заживеят спокойно. Ще работят, ще вадят сухи пари и никой няма да им виси на главата, както тук. И. Петров, МВ, 186-187. Шофьорът остана да я [гумата] прави, а на мене каза:
— Ти недей вися над главата ми! Върви по-лека-лека. Н. Хайтов, ШГ, 87. 2. Зорко бдя над заниманията на някого, като го ръководя и контролирам. Пък не стига това, ами Гануш виси над главата му и когато няма кръжок: учи го да чете и пише. Д. Ангелов, ЖС, 248. Вися на клечка. Остар. Не съм зачитан, занемарен съм. Това е откъслек от една статия в „Преврат“, по повод манифестациите против главореза Стефа.. „Какви сте вие граждани, които оставяте правата ви да висят на клечка?“ П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 19. Вися на косъм (конец). Разг/, Вися на влакно. Диал. Намирам се в много опасно положение, изложен съм на смъртна опасност или унищожение. Той чувствуваше в ужас, че животът на Огнянова виси на косъм. Ив. Вазов, Съч. ХХП, 149. Троянчани и до днес говорят., за комитаджийските времена,.., когато съдбата на тяхното село висеше на конец. 3. Стоянов, ЗБВ П, 385. Старшията почувствува гняв. Той съзна, че сега кариерата и службата му висяха на косъм. Д. Димов, Т, 284. Животът на влакно / виси ли и не знай човек де да се дене, / тук дойдеш и намериш облекчение. К. Христов, ЧБ, 111. Вися на ръцете на някого; вися на нечии ръце. Разг. Получавам прехраната си наготово от някого, бивам издържан от някого, без да се трудя или да давам нещо в замяна. И тя [Парашкева], като гледаше в земята, тихо и с
