СбАСЕП, 427. Той обърна внимание със зрелостта на творческите си виждания и с композиционната си сръчност. ЛФ, 1958, бр. 11, 3. С какво тънко психологическо виждане представя авторът детската привързаност! С, 1952, кн. 11,190. — Какво лошо има в нейната симпатична слабост да доразвива по свое виждане впечатленията си от хората? Тарас, СГ, 117. Това е неговото виждане по този въпрос. А Авто-рово виждане. Поетично виждане.
О До <скоро> виждане. Пожелаване за нова среща при сбогуване.
ВЙЖДАНИЦА ж. Диал. Среща, свиждане.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВИЖДВАМ, -аш, несв., прех. Остар. Виждам. Една лисица, която никога не била виждвала лъв, случило ся еднъж да срещне. П. Р. Славейков, ЕБ (превод), 24. вижд-вам се страд., възвр. и взаим..
ВЙЖДВАМ СЕ, -аш се, несв., непрех. Остар. Виждам се. Тая страна е от най-безплодните северни места, слънцето едвам три месяца в годината ся виждва. П. Р. Славейков, СК, 67.
ВЙЗА ж. Отбелязано на задграничен паспорт правителствено разрешение за право на влизане в една държава, за преминаване през нея и за излизане от нея. От легацията му отговорили, че не може да получи виза, преди да изтече срокът по договора му. М. Грубешлиева, ПИУ, 167. Кадир ефенди заповяда: — Вземи тескерето на Йордан Попйорданов ефенди от Велес и му издай виза за Швейцария. Аз го познавам, той е верен и добър поданик на султана. Д. Спространов, С, 59-60. Входна виза. Дипломатическа виза. Изходна виза. Транзитна виза. Туристическа виза.
— Фр. У18а.
ВИЗАНТИЕЦ, мн. -и`йци, м. Жител на Византия, държава, създадена в IV в. в изто-чната територия на Римската империя и просъществувала до средата на XV в. Осем дни край бреговете на Тунджа при Одрин се празнува царската сватба с игри и гощавки, каквито отдавна не се помнеха между българи и византийци. Ст. Загорчинов, Д11, 29. Съединените българо-руски сили настъпили към Цариград. Византийците събрали много войска, съединили се с печенеги-те и прогонили Светослав от България. Ист. VI кл, 30-31. Българете, като не бяха добре със съседните си народи, а най-паче с византийците,., бяха принуждени да държат редовна и постоянна войска по пределите на България. Д. Войников, КБИ, 23. Прен. За лукав, двуличен, хитър и подъл човек. Да се чудиш откъде се вземат .. в живота толкова византийци.Ог. Стратиев, ПП, 39. Защо ме измами? Византиец такъв!
ВИЗАНТЙЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. Книж. Отличителни черти, характер, присъщи на духовната култура на Византия. Той [духът на византийската култура] се наложил с всичката си тежест и авторитет на вярата и църквата върху философия, наука, литература и изкуство.. Това е ви-зантизмът — сух, ограничен, лишен от въображение, смелост и полет на мисълта. Б. Ангелов, ЛС, 129-130.
ВИЗАНТИ`ЙКА ж. Жителка на Византия. Дойде ромейската княгиня в нашите земи,.. И повлякоха се по неин пример и подобие боляри, владици, свещеници... Нагиз-диха те с бисери и сребро тялото си по подобие на византийката. М. Смилова, ДСВ, 83. На него падаше грижата да закара до Търново всички тия ракли и вързопи, пълни с придта на младата византийка. Ст. Загорчинов, ДП, 110.
Прен. За лукава, двулична, хитра и подла жена.
ВИЗАНТЙИСКИ, -а, -о, мн. -и, прил.
1. Който се отнася до византиец и Византия. И от шубраците на брега се отдели сал с трима мъже, които говореха припряно по ромейски и се готвеха да минат на отсрещния бряг, където се тъмнееха византийски стражници. П. Константинов, ПИГ, 48. Столицата Плиска била превзета и опожарена. Крум поискал мир, но византийският император му отказал и продължавал да разорява страната. Ист. VII кл, 15.
2. Който е присъщ на духовната култура на Византия. Повечето храмове и дворци били строени в нов архитектурен стил, наречен византийски, в който господствували кръгли арки и куполи. Ист. VI кл, 33. Византийска живопис. Византийска литература.
3. Прен. Който се характеризира с лукавст-во, двуличие, хитрост, подлост. Демократ от пети до глава, той [Каравелов] не се отказваше да прибягва към византийски средства на борба, за да съсипе противника си. Пряп., 1903, бр. 87, 3. Ако си гладен, вода искай ( гръцка, византийска политика.). П. Р. Славейков, БП I, 24.
ВИЗАНТИ`ЙСКИ нареч. 1. Само в съчет. По византийски. По начин, характерен за византийците, както е у византийците. Гостуваше в Константинопол, връщаше се оттам с назрели желания да преобрази преславския дворец по византийски. М. Смилова, ДСВ, 127.
2. Прен. Лукаво, двулично. Държи се византийски.
ВИЗАНТИ`ЙСТВО, мн. няма, ср. Визан-тийщина. В това [двуличието] се състои именно „византийството“ в политиката на народняците, с което те така добре са се отличили досега и с което се готвят да управляват в бъдеще, в. Бълг., 1902, бр.
