Page:RBE Tom2.djvu/626

коси / като от злато и въздушна рокля бяла / подхвъркват. К. Христов, ЧБ, 47.

О Въздушен газ. Техн. Продукт на газификация на твърди горива, получаван в газгенератори при взаимодействието на нажеженото гориво с въздуха. Въздушен маяк. Спец. Светлинно, радиолокационно и под. съоръжение, което се използва в авиацията за ориентиране на летящите самолети нощем или при липса на видимост. Въздушна баня (процедура). Излагане на голо човешко тяло на въздействието на въздуха на открито с цел да се закали. Досега се използваше откритият гьол и баните бяха едновременно водни, слънчеви и въздушни. П. Де-лирадев, В, 149. Въздушна възглавница. Спец. 1. Въздушен слой с повишено налягане, който създава граничен слой между две триещи се повърхнини. Такова движение почти без триене е така нареченото движение на въздушна възглавница. Физ. VIII кл, 1980, 79. 2. Въздухът, проникнал в тръбопровод (поради техническа неизправност), който затруднява правилната циркулация на водата. Въздушна крепост. Воен. Голям боен самолет — бомбардировач (през Втората световна война). Не бях го виждал три-четири месеца — откакто въздушните крепости почнаха да рушат и палят града, та всичко живо се разбяга — кое накъде види. О. Василев, ЖБ, 136. Въздушна линия. 1. Мислена линия, прокарана по въздуха, между две точки. От Мезаргидик до скалистия Малък Персенк е нищо разстояние — едва километър по въздушна линия.

Н. Хайтов, ПП, 76. 2. Съоръжение за пренасяне на товари и пътници над земята, състоящо се от едно или повече опънати стоманени въжета, по които се движат окачени вагонетки или кабинки; въжена линия. Слънцето възлиза над цеховите покриви, над бетонните кули, над въздушната линия, по която се плъзгат вагонетки. А. Каралийчев, ТР, 40. Всеки миг по въздушните линии / вагонетки със руди летят... О. Орлинов, П, 89. Въздушна тревога. Сигнал за опасност от въздушно нападение. Непрекъснатите въздушни тревоги и няколкото бомбардировки изплашиха гражданите. Д. Кисьов, Щ, 39. Въздушна яма. Въздушно пространство, различно по температура и гъстота от околния въздух, причиняващо смущения в движенията на летателните апарати. Понякога самолет, летящ на неголяма височина, попада в така наречените "въздушни ями”. В тях самолетът губи опора и започва да пропада, докато не бъде отново издигнат от летеца. СбЗФ, 57. Въздушни стаици. Остар. Книж. Белодробни мехурчета; алвеоли. Въглекислотата излиза из кръвта, преминува през кожиците на кръвоносните жили и на въздушните стаици, та ся размесва с въздуха в стаиците и като издишаме, въглекислотата ся изпъжда из тялото навън. НКАФ (превод), 76.

> Въздушни кули. Книж. Нереални мечти; фантазии, фантазьорство. Златните сънища, въздушните кули за малко време занимават ума на человека с очарователни въображения. Ст. Ботьов, К (превод), 17. Градя (строя, вдигам) въздушни кули. Книж. Създавам си нереални, неосъществими планове; въобразявам си, фантазирам. Когато няма интимна компания, такова уединение ми пд допада. Гениални мисли ми идат тогава и градя най-смелите въздушни кули. Н. Поп-филипов, РЛ, 136-137. Твоят ум млади ще да загони / туй, що край няма, що се не стига / и в непознати нам небосклони / кули въздушни той ще да вдига. Ив. Вазов, Съч. I, 127-128.

— Друга (остар. книж.) форма*, воздушен.

ВЪЗДУШНО-. Първа съставна част на сложни прилагателни със значение: 1. Който се отнася до въздушни войски, действащи съвместно с още някой род войски, напр.: въздушно-морски, въздушно-ракетен идр.

2. Който се извършва или действа от въздуха, напр.: въздушнодесантен.

3. Който действа с помощта на въздух, напр. въздушнореактивен.

ВЪЗДУШНО нареч. Поет. Леко, ефирно, подобно на въздух. Дърветата жълти, светли и въздушно леки почиваха по хоризонтите. Ил. Волен, МДС, 162. Да може все така шумът на колелата / да ни унася леко, един на друг склонени, / а вън на пролетта прозирните була / въздушно да обвиват леса раззеленен... Е. Багряна, ЗМ, 22. Обичам те — въздушно нежна, в нежна младост / като на ангела сънят. П. К. Яворов, Съч. I, 129.

ВЪЗДУШНОДЕСАНТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Воен. Който се отнася до въздушен десант. Въздушнодесантна дивизия. Въздушнодесантни войски.

ВЪЗДУШНО-МОРСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Само в съчет. Въздушно-морска база. Воен. Специално съоръжено място за осигуряване действията на военен флот и въздушни войски в определен район.

ВЪЗДУШНО-РАКЕТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Обикн. в съчет. Въздушно-ракетна база. Воен. Специално съоръжено място за осигуряване действията на въздушни и ракетни войски в определен район.

ВЪЗДУШНОРЕАКТЙВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Само в съчет. Въздушнореактивен двигател. Авиац. Реактивен двигател, в който при изгарянето на горивото се използва кислородът на околния въздух.

ВЪЗДУШНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Поет. Качество на въздушен (в 7 знач.); ефирност, лекота. Тръгна към птицата. — .. Тя беше синя. Макар и мъртва, изглеждаше изпълнена с лекота и въздушност. И. Радичков, ГП, 46. Възлизаш миротворна и