тисти, художници, музиканти и др.), която живее весело, безгрижно. Там [Арменското кафене] е свърталището на литературната бохема на едновремешна София. Към тази крайно интересна среда принадлежат: писатели, художници .. , музиканти. Ив. Богданов, СП, 31. Той [Рачо Самсарът] беше съвсем негоден за каквато и да било работа. Някакъв откършлек от безгрижната и весела бохема на големите градове, случайно отвеян и попаднал тука [в града]. И. Йовков, ПК, 31. Минахме през модните заведения на Монпарнас, дето космополитната публика се приобщава с една съмнителна бохема. К. Константинов, ПЗ, 175.
— От фр. boheme.
БОХЕМЕЦ1, мн. -мци, м. Остар. Бо-хем. Такова отвращение е съвсем естествено. ..у дин свенлив бохемец, чието гордо самолюбие биваше накърнявано от всяко подлагане ръка. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 138.
БОХЕМЕЦ2, мн. -мци, м. Остар. Чех. Бохемците са славени, както нас. С. Боб-чев, ПОС (превод), 159. Особено унгарците и бохемците не са стоели никога мирни. С. Бобчев, ПОС (превод), 155.
БОХЕМИ`СТ м. Специалист по бохемис-тика.
Б ОХЕМИ`СТИКА ж. Съвкупност от дисциплини, които се занимават с изучаването на чешкия език, чешката литература и култура; чешка филология.
Б ОХЕМИ`СТКА ж. Специалистка по бохемистика.
БОХЕМКА1 ж. Жена бохем.
БОХЕМКА2 ж. Остар. Чехкиня.
БОХЕМСКИ1, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до бохем1. А Росица намери най-сетне време да гуляе до насита със своята бохемска компания. Кр. Кръстев, К, 116. Всичко това бе станало достояние на писателските и бохемски среди. М. Кремен. РЯ, 339. // Който е присъщ на бохем. Макар и четиридесет годишен, Далайлама си избираше всякога млади приятели. Сам с младежки капризи, още запазил някогашни бохемски маниери, той избягваше да се събира с улегнали и тръгнали в пътя си хора. Д. Немиров, Д N 9, 115. Бохемски живот. Бохемски гуляй.
БОХЕМСКИ2, -а, -о, мн. -и, прил. Истор. 1. Който се отнася до Бохемия (територията, на която се създава чешката държава). Войниците бяха въоръжени само с дъли мечове и мечици .. ; носеха яки плетени ризници от бохемски тел, островър-хи шлемове също от бохемско желязо,.., обути бяха с високи подковани обуща. Д. Талев, СII, 220. Бохемски планини. 2. Който се отнася до Бохемия (Чехия) в състава на Австрийската империя (от 1526 до 1918). Всичко най-скъпо и най-рядко и най-красиво., трябвало да краси пространните стаи на харемлъка. Тъкани от Дамаск и Багдад, коприна от Лион, Милано,.., съ-върски и бохемски кристални изделия. Хр. Бръзицов, НЦ, 136.
БОХЕМЕЦ1
БОХЕМСКИ. Нареч. от прил. бохемски1; безгрижно, весело. Твърде малко време беше потребно на Висарион Висарионов, за да разбере каква изгодна сделка .. беше сключил той. Трийсет и толкова хиляди лева за две години .. , възможност да преживее студентските си години малко бохемски. Ст. Чилингиров, РК, 191. Младежът заживял безгрижно, бохемски.
БОХЕМСТВО, мн. няма, ср. Проява на бохем. Неговото свободомислие, презрението му към еснафския морал, към официали-зма, дори своеобразното му бохемство, са също така прояви на напредничав дух. Ив. Богданов, СП, 246.
БОХЕМСТВАМ и БОХЕМСТВУВАМ,
-аш, несв., непрех. Водя живот на бохем. — В Италия за четири години не взех нито един изпит. Там можеш да следваш цял живот и само да бохемствуваш. Н. Каралиева,
H, 55.
БОХЕМСТВУВАМ. Вж. бохем-
ств ам.
БОХЕМСТВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от бохемствам; бохемствуване. От бо-хемстване не можа да завърши университета.
БОХЕМСТВУВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от бохемствувам; бохемстване.
БОХЛЬО, мн. няма, м. Съзвучен епитет към охльо в детска песничка. Охлъо, бох-лъо, покажи си рогата. Ст. Младенов, БТР
I, 198.
БОХЛЮВ м. Съзвучен епитет към охлюв в детска песничка. Охлюв-бохлюв.
БОХЧА ж. 1. Разг. Вързоп с дрехи или с други вещи. Гавриката слагаше всичко в една голяма ленена покривка за маса .. , направи бохча, като върза на кръст два по два четирите ъгли на покривката, и я понесе навън. П. Славински, ПЗ, 210. Баща му и майка му вече се суетяха и скатаваха багажа в бохчи и денкове. П. Здравков, НД, 23. Пред една тясна желязна вратичка отвън дълго стоят и дълго чакат под вятъра и дъжда близките на затворниците с кошници и бохчи в ръце. Д. Бозаков, ДС, 11. 2. Разг. Четвъртито парче плат за връзване на дрехи или други вещи във вързоп. Панко се прибра в къщи по тъмно с малък вързоп от тъкана цветна бохча. Д. Ангелов, ЖС, 73. В лесковия храст отсреща се бялна някакъв дебел вързоп. Той приклекна до него. Развърза го с разтреперани пръсти. Върху широката бохча се разстлаха чифт бели гуменки, почти новички. Цв. Ангелов, ЧД, 67. Спас пристигна с голяма тава кавърма
920
БОХЧА
