та възраст,..., елегантно облечен, с два брилянтови пръстена на лявата ръка. СбЦГМГ, 110-111. • Обр. Изведнъж две едри брилянтови сълзи бликнаха и се проточиха по бузите на болната... Ив. Вазов, СбНУ II, 92.
БРИЛЯНТОПОДОБЕН, -бна, -бно, мн. -бни, прил. Който има блясък на брилянт. Брилянтоподобни звезди блещукаха на тъмносиния свод. Ив. Вазов, Съч. XII, 46.
БРИЛЯНТЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от брилянт; малък брилянт. Пред мене стоеше една дама на около тридесет и пет години.. Външността й беше доста очебийна... Около голата й шия беше завързана широка синя панделка, в средата на която блещеше голямо златно сърце, цялото отрупано с брилянтчета. Г. Белев, КВА, 158-159. Звездиците трептяха като разноцветни брилянтчета. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 172.
БРИМКА ж. 1. Всяко едно кръгче от конеца, свързано с друго в плетена тъкан; бод1. За отмора тя бе взела да плете чорап. Дългите чорапени игли бързо се премятаха в ръцете й и връзваха бримка след бримка. Д. Спространов, С, 181. Отново седна на мястото си. Но работата й не спореше вече — не можеше да улучи бримките, кълбото й час по час се търкулваше из полата. Ил. Волен, МДС, 33. До същото това място,., скоро се приближи главният отред, който наистина не броеше повече от осемдесет души, затова пък това бяха тежко обръжени вди`ни: ездачите, облечени от главата до петите в оплетени от железни бримки ризници. Ст. Загорчинов, ДП, 423. Загледах се и на плетивото ми се пусна бримка.
2. Ред от такива разплетени кръгчета обикн. на чорап, бельо и др. Тъкмо беше облякла палтото си — една бримка на чорапа и` [На Катя] се пусна и отпълзя чак до коляното. М. Грубешлиева, ПП, 13. Имам бримка на чорапа си.
О Ловя (хващам / хвана) бримки. Изплитам отново бримки, който са се разплели.
БРИМКАДЖИ`ЙКА ж. Разг. Жена, която се занимава с изплитане на изпуснати бримки на чорапи. — Како, дай ми пари да взема чорапите ти от бримкаджийката. Д. Димов, ЖСМ, 71.
БРИ`МКОВ, -а, -о, мн. -и. Прил. от бримка.
О Бримково стълбче. Спец. Бримките, които всяка отделна игла образува във вертикална посока при плетенето.
БРИМКОСАН, -а, -о, мн. -и, прил. Разг. 1. Който е направен от бримки. За да тичат по-бързо, съборените бойци хвърляха щитове и шлемове, смъкваха бримкосаните си ризници, режеха връзките на железните си наколенници. О. Василев, 33, 71.
БРИЛЯНТОПОДОБЕН
2. Който е със закърпени бримки. Бримко-сан чорап.
БРИ`МЧА, -иш, мин. св. -их, несв. прех. Правя бримки на плетиво или на тъкан, бримча се страд. Когато на бялата бродерия предстои да загради края на един плат в разни комбинации от зъбчета или кръгчета, тогава се бримчи като плик и се нарича „фестон“. Б. Божиков и др., ИО, 79.
БРИ`САНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от бриша и от бриша се; бришене.
БРИТАНЕЦ, мн. -нци, м. Мъж от основното население на Великобритания. Варва-ра превеждаше, мислейки вътрешно: „Не са те избрали съвсем сполучливо... Ти си въобразяваш, че ние сме глупаци, но продължавай!... „ Британецът сякаш разбра това и се намръщи. Д. Димов, Т, 565.
БРИТАНКА ж. Жена от основното население на Великобритания.
БРИТАНСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до британец и до Великобритания. Британска империя. Британски острови.
БРИТВА ж. Диал. Джобно ножче, което се затваря в процепен чирен.
БРИ`ТИ мн. Истор. Келтски племена, които съставят основното население на Британия от VIII в. пр. н. е. до англосаксонското завоюване на острова през V-VI в.
БРИ`ТСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Истор. Който се отнася до келтските племена бри-ти.
БРИ`ФИНГ м. Нов. 1. Кратка, сбита информация за някакво събитие, решение и под., която дават пред журналисти официални лица, правителствени дейци и др. Брифингът бе организиран като част от новата медийна политика на корпорацията. 24 часа, 1999, бр. 47, 29. 2. Кратък инструктаж.
— Англ. briefing.
БРИЧ1, бри`чът, бри`ча, мн. бри`чове, след числ. бри`ча, м. Остар. и диал. Бръснач. — Пази боже от калпав брич и от неу-чена жена. Ив. Вазов, Съч. VI, 177. Никола бричат бербере / със позлатени бричове. Нар. пес., СбНУ XLIV, 385. О Обричвам / обрича без брич някого. Диал. Измамвам, излъгвам някого, като му продавам нещо прекалено скъпо. Умът ми реже като брич. Диал. Много бързо и лесно схващам, много съм умен и съобразителен. Умът й реже като брич — мисли си Велко. Д. Талев, И, 244.
БРИЧ2, бри`чът, бри`ча, мн. бри`чове, след числ. бри`ча, м. Вид панталони широки горе и встрани, а от коляното надолу тесни. Адютантът беше висок и строен момък, напет, стегнат с контешки бричове и с високи желти чизми. Й. Йовков, Разк. I, 201. Към скалите, идейки от седловината, се
БРИЧ2
