натърти князът, — сега е настъпил удобният момент да направим едно върховно усилие за обединението на страната .. Аз мисля, не без Русия зад нашия гръб такова едно нещо ще бъде авантюризъм. В. Генов-ска, СГ, 85-86.
АВАНТЮРИ`Н м. Минер. 1. Разновидност на минерала кварц — полускъпоценен камък с жълт или кафявочервен цвят. 2. Минерал — разновидност на натриевия или калиево-натриевия фелдшпат с ярък, златисто-жълт цвят, който служи за изработване на евтини изделия; слънчев камък.
— Фр. aventurine.
АВАНТЮРИ`НОВ, -а, -о, мн. -и. Минер. Прил. от авантюрин. Авантюринова глазу-ра.
АВАНТЮРИСТ м. 1. Човек, който е склонен към авантюри, който търси рисковани приключения или предприема рисковани начинания. Той приличаше на баща си, тоя Киров. Бащата, оставил сина си сирак на 6 години, е бил странен човек, авантюрист. Зл. Чолакова, БК, 16. Ние, хората от трета класа, които ще слезем там [в Буенос Айрес], сме авантюристи. . Хора, които търсят щастието. .. Б. Шивачев, ПЮА, 57.
2. Лекомислен, безпринципен, непочтен човек, който разчита на случаен успех чрез рисковани дела. Тук, обаче, са попаднали и истински авантюристи, пройдохи, нехранимайковци и полулумпенизирани елементи. Г. Караславов, ПМ, 16-17. Тоя чапкъ-нин, като шеф на една цяла банда авантюристи, право или косвено е причинявал такива безчестил, оскърбления и маскарлъци както на българското, така и на турското население в Шумен. Хр. Ботев, Съч. 1929, 275.
— От фр. aventurier през рус. авантюрист. — П. Кисимов, Откритието на Америка (превод), 1876.
АВАНТЮРИСТИЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни. прил. 1. Който е склонен към авантюри, към често рисковани, необмислени действия; авантюристически.
2. Основан на авантюра, който е резултат на авантюра; необмислен, авантюристически. След неразумна и авантюристична женитба на преклонна възраст бащата пропиля сума нещо. Г. Караславов, Избр. съч. X, 64. Авантюристични планове. Авантюристична политика.
3. Присъщ на авантюрист (в 1 знач.); авантюристически. Той не очакваше такава сериозност и докато го гледаше, действеният му, авантюристичен дух надуши, че тук ще става нещо. Е. Кузманов, ЧДБ, 38-39. Авантюристични наклонности.
4. Който е изпълнен с авантюри, с приключения; бурен, авантюристически. Светът на жена му Вера Василева всъщност бе ясен като на длан,.., свят,.. — по-скоро със спо-менен, отколкото с авантюристичен характер. Д. Цончев, ЛВ, 24. Той водеше необикновено авантюристично съществуване. Стр. Кринчев, СбЗР, 346. Авантюристичен живот.
авантюри`н
5. В който се описват или представят авантюри, приключения; приключенски. Даскалът четеше някакъв авантюристичен роман с цветни корици, върху които бе нарисувана огромна ракета, излетяла в стратосферата. Ив. Мартинов, ДТ, 14. Авантюристичен филм.
АВАНТЮРИСТИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Авантюристичен. Една крайно интереси фигура, тоя прочут тогава Хаджие-нов: човек с авантюристически дух,..; достатъчно изобретателен, за да стане десет пъти милионер, още повече непридвид-лив, за да се опропастява периодически всеки пет години. С. Радев, ССБ I, 290.
АВАНТЮРИСТИ`ЧЕСКИ. Нареч. от прил. авантюристически; авантюристично. Постъпва авантюристически.
АВ АНТЮРИСТИ`ЧНО. Нареч. от авантюристичен; авантюристически. Настроен авантюристично.
АВАНТЮРИ`СТКА ж. Жена авантюрист. — Литовски, ти знаеш, че аз пари нямам да дам на тая авантюристка .. Но тая екзалтирана жена е способна на нов скандал и във време на венчавката ми. Ив. Вазов, Съч. XXVII, 108. Хитро змийче, нахална авантюристка! Така здраво беше уплела мъжа и`, че ако стане нещо, можеше да се изплъзне като увлечена наивка, а той щеше да иде на бесилката. Х.Русев, ПЗ, 300.
АВАНТЮРИ`СТКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Авантюристичен; авантюрски. На една толкоз корумпирана почва, каквато е Цариград, ще може пак да се оперира, и ще се намери храна за моя немирен и деятелен нрав, както и случаи за моя авантюристки занаят. Ст. Миларов, СЦТ, 49.
АВАНТЮРСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Авантюристичен; авантюристки. У него твърдо бе заседнала мисълта да се впусне в кръгосветско пътешествие — пешком .. Старанията на приятелите му да го отвърнат от тоя авантюрски мерак, останаха напусто. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 146-147. По-после, повдигнал [Хр. Ботев] страшна буря против себе си от страна на браилското общество, по причина на своя неспокоен авантюрски живот, той заряза „Дума“ и дойде на 1871 год. в Галац. Ив. Вазов, Съч. VII, 166.
АВАРИ мн., ед. (рядко) аварин м. Истор. Изчезнал народ от тюркски произход, населявал Балканския полуостров от 555 до 805 г. Хуните, а след тях и аварите при обсадата на Анхиало .. пощадили банските сгради. Н. Ненков и др., БС, 9. При император Маврикий 582-602 г. той [гр. Дръстър] бил завзет от аварите, които
217
АВАРИ
