чосите яхват конете си и подгонват с бързите си кучета побягналия добитък. Св. Минков, ДА, 88. Срещу него се зададе бърза каруца, той не се отмести и каруцарят се развика, нагруби го. К. Петканов, В, 126. Когато нощем най-вилнеят / фъртуни в севера свиреп, на бърза тройка бяла фея / препуска низ безкрайна степ. Т. Траянов, П, 135. Бърз кон се стига, бърза дума не може. Погов., П. Р. Славейков, БП I, 56. // Пъргав, подвижен. Когато [партизаните] слязоха в равнината и го видя, тя остави групата си и се затича към него, лека и бърза като .. младо момиче, което чакаше любовта. Д. Димов, Т, 577. Дете игриво бързо, / дете червенобузо, / я обърни очите, / виж как пълзят мъглите! Елин Пелин, ПБ, 71.
2. Който става или се извършва с голяма скорост. Противоп. бавен. Тогава Македонски,..., хвана дъската за единия край,., и с едно бързо извиване измъкна я из ръцете му. Ив. Вазов, Съч. VI, 65. Стефан проследи протегнатата ръка на козаря и видя кошутата, която в последните скоцов% на бързия си бяг се изгуби в гората. И. Йовков, CJI, 28. Конят трепна още веднъж, из-цвили, с привична и непринудена грация изви шията си, надигна ощшка и с бърз тръс се понесе към селото. Й. Йовков, Разк. I, 241. Сплъстената му и никога нечесана коса се развяваше от бързия му ход. Елин Пелин, Съч. IV, 73. Портата беше вече здраво затворена и се чуваше отвъд бърз, припрян говор на турски: — Излизайте! Хващайте стените. Д. Талев, ПК, 696-697. По бързите и неравни движения и по гласа се виждаше, че старецът още е развълнуван. Й. Йовков, Разк. I, 235. // Който се характеризира с голяма скорост. Бърз ритъм. Бързо темпо. Бърз тропот. // Който е изпълнен с движение, с действие; динамичен, напрегнат. Животворното слънце пръскаше широки и топли вълни върху ободрената земя. В нея отново се събуждаше живот, трескав и бърз, който кипеше и обновяваше всичко наоколо. Елин Пелин, Съч. II, 43. В нашия бърз и кратък живот на земята съдбата ни е дала най-голяма утеха: паметта. К. Константинов, ППГ, 9.
3. Който става, протича, настъпва в кратък интервал от време; скоростен. При всичкото му присъствие на духа,.. Бойчо остана поразен, той не можеше да вземе бързо решение. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 219. Ние прекратихме пътуванията си с дяда Гена и месец-два по-късно се научихме, че Сарандови-ца умряла съвсем неочаквано — с оная бърза смърт, която чесрго грабва здравите и силни инак хора. Й. Йовков, ВАХ, 27-28. С бърз поглед юрушкият вожд обиколи вързаните първенци и видя Манол. А. Дончев, BP, 219. Бърз растеж. Бърза промяна. Бърза реакция. Бързо оздравяване. Бърза справка. Сили за бързо реагиране. Бърз телефонен разговор. // Който става, повтаря се на чести, кратки интервали от време. И в това царство кърваво, грешно, /.. / кипи борбата и с стъпки бързи / върви към своят священни конец.../Ще викнем ние: 'Хляб или свинец!“ Хр. Ботев, Съч. 1929, 27. В съседния участък и по-нататък по голите зъбери на Голак от време на време закипява бърза и гореща стрелба. JI. Стоянов, X, 19.
4. Който разполага с малко време, който бърза. Бързи, ослепителни светкавици кръстосаха облаците и събориха едри капки. К. Петканов, СВ, 50. От бързите гости да те е страх. Погов. За бързи гости квасник се меси. Погов., П. Р. Славейков, БП I, 177. Стефан трепна развълнувано. Дишането му стана изведнъж по-бързо и по-дълбоко. Д. Димов, Т, 78. Изведнъж по пясъчната ивица с бързи котешки скокове премина някакво животно. Ем. Станев, ЯГ, 18.
5. Който трябва да се извърши незабавно, който не търпи отлагане; спешен, неотложен. Огнянов със сълзи на очи се мъчеше да го задържи, защото,.., Петър сега още полудяваше за бързо отмъщение. Ив. Вазов, Съч. XXII, 192. Аз тук по бърза работа съм дошъл. Елин Пелин, Съч. II, 163. Тоя път той искаше да изненада злодторници-те с бързи и решителни мерки. И. Йовков, Ж, 1945, 232. Полека карай. Бърза работа нямаме. Й. Йовков, Разк. III, 32. // Който е свързан с незабавно изпълнение. Предават се бързи заповеди — .. — всеки да се стегне. JI. Стоянов, X, 26. Ръководителката Нес-торова даваше бързи нареждания. До вечерта кръжочната изложба трябваше да бъде готова. Цв. Ангелов, ЧД, 217.
6. Който може лесно, сръчно, умело и в кратко време да извърши, да се справи с нещо; сръчен, похватен. Противоп. бавен, муден. Той беше момък на двадесет и две-три години, бърз, пъргав и буен. Елин Пелин, Съч. I, 21. Султана не пророни сълза,.. Тя окъпа, облече мъртвото дете, бърза, похватна, както всеки ден. Д. Талев, ЖС, 96. Като си работеше, бърз и сръчен,.., Тюлев мяташе на всички страни шеги и закачки. Г. Караславов, ОХ I, 252. Бърз крадец домакиня слисва. Погов. П. Р. Славейков, БП I, 56. // С предл. на и в. Опитен, способен, сръчен по отношение на нещо. Баба ти Минчо-вица беше такава, пъргава, работна и бърза в сичко. Т. Влайков, Съч. II, 12. Моят чичо имаше едно доресто конче, дребно на ръст, но много яко и бързо на ходене. А. Каралийчев, СР, 88. Бърз на лъжица, тром на теслица. Погов. П. Р. Славейков, БП I, 56. Бърз на дума. Бърз в движенията си. Бърз в краката. Бърза в ръцете. //За ум, мисъл и под. — който веднага, в кратко време правилно, уместно реагира. Противоп. бавен, муден. Досега той се спасяваше от разправии с полицията само благодарение на хладнокръвието и бързия си ум. Д. Димов, Т, 101. От баща си фламандец Ивон беше наследила упоритостта и известна
