ВОСПИТА`ТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Остар. Книж. Възпитател. Родители и воспитатели имат постоянна грижа как да разкрият ума у децата и какво направление да дадат сърцу им в первий возраст. С. Радулов, ГМП (превод), V. Ученикът действително не е преувеличавал заслугите на своя воспитател. Зн, 1875, бр. 10, 40.
ВОСПИТА`ТЕЛКА ж. Остар. Книж. Възпитателка; воспитателница. Най-главното правило на воспитанието са състои в това, щото воспитателите и воспитателките да приготовят детето да възприеме доброто и да го употреби за своята полза съзнателно. Знан., 1875, бр. 10, 153. На майката, без съмнение, са повече потребни и добродетелта, и честността, и срама, защото тя е воспитателка, отколкото на девицата, която е още воспитаница. Знан., 1875, бр. 17, 268.
ВОСПИТА`ТЕЛНИЦА ж. Остар. Книж. Възпитателка; воспитателка. Ученичките решаваха предложените им задачи .., а после отговаряха на оние вопроси, които им са предлагаха от воспитателницата. Знан., 1875, бр. 19, 300.
ВОСПИ`ТВАМ, -аш, несв.; воспи`там, -аш, св., прех. Остар. Книж. Възпитавам; воспитавам. Кога беше богата, ти мя не оставяше, воспитваше мя като своя дъщеря. С. Радулов, ГМП (превод), 185. воспитвам се, воспитам се страд.
ВОСПИ`ТВАМ СЕ несв.; воспи`там се св., непрех. Остар. Книж. Възпитавам се; воспитавам се. Съществуват множество доказателства, че Симеон са е учил и воспитвал в Цариград при византийския двор. СбС, 161.
ВОСПО`ЛЗУВАМ СЕ, -аш се, несв. и св., непрех. Остар. Книж. Възползвам се. После тойзи первий европейски писател за шелководството, восползува са с неговите наставления друг французин, .., който направи много изпити над шелковичните червеи. З. Княжески, ПРШ (превод), V.
ВОСПОМЕНА`. Вж. воспоминавам.
ВОСПОМИНА`ВАМ, -аш, несв.; воспомена`, -еш, мин. св. -а`х, прич. мин. страд. воспомена`т, св., прех. и непрех. Остар. Книж. Възпоменавам; възпоменувам. Бях тамо, кога умря, .., обаче не мога да ви разкажа, что почувствовах в нея минута, и сега пак ми ся не ще да воспомена това нечто. С. Радулов, НТ (превод), 12. Тая сестра негова [на Мортагон] .., начна да го учи на вяра християнска. Подобно и един грек именем Теодор Куфар, когото он [Мортагон] имаше роб, и он часто му [на Мортагон] воспоминаваше вяра християнска. Хр. Павлович, Ц, 29. воспоминавам се, воспомена се страд.
ВОСПОМИНА`НИЕ , мн. -ия, ср. Остар. Книж. Възпоминание. Оттогава и досега нашата емиграция е прекарала цял един ред нещастия и несполуки, които са затемнили воспоминанията за тая светла минута. Хр. Ботев, Съч., 1929, 200. Когато се съживят в него печални и скръбни воспоминания, той захваща да воспява отечеството си в песните си. К. Величков, НС, 10. Нека с тия чувства [на признателност] смесим благочестиво и воспоминанието на ония синове, на ония доблестни чада на България, които .. не само не пощадиха нищо, но и .. жертвуваха едни домочадие, други поприще .. за една свята идея. Ч, 1871, бр. 11, 331.
ВОСПРЕПЯ`ТСТВУВАМ, -аш, несв. и св., прех. и непрех. Остар. Книж. Възпрепятствам. Белинчене, ако и да пожелаха втори път да отворят училището си, но проповедниците на словото божие и представителите на образованите две държави и в тоя случай им воспрепятствуваха. Хр. Ботев, Зн, 1875, бр. 8, 31.
ВОСПРИЕ`МА. Вж. восприемам.
ВОСПРИЕ`МАМ, -аш, несв.; восприе`ма, -еш, мин. св. восприех, прич. мин. страд. восприе`т, св., прех. Остар. Книж. Възприемам. Домовладиката .. беше добър человек и ги восприя с радост, та ги нагости колкото добре можеше. П. Берон, БРП, 88. Това дело восприех аз: сочиних тойзи буквар изперво със имена, местоимения и прочая. П. Берон, БРП, 2-3. восприемам се, восприема се страд.
— Друга форма: восприи`мам.
ВОСПРИЕ`МАНЕ ср. Остар. Книж. Отгл. същ. от восприемам и от восприемам се; възприемане.
— Друга форма: восприи`мане.
ВОСПРИЯ`ТИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Възприятие.
ВОСТА`ВАМ, -аш, несв.; воста`на, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Остар. Книж. 1. Въставам. Когато България, угнетена от византийците, востана против тях, те млади и юнаци, подадоха ръка на Асеня и биха се мъжествено под препореца на свободата. К. Величков, НС, 42.
2. С предл. на. Нападам някого с войска, тръгвам на война срещу някого. В това време царувал в Цариград Лев премудрият, и за некоя причина востана на Симеона. Хр. Павлович, Ц, 32. В това време востана Йоан Палеолог на турците. Хр. Павлович, Ц, 59.
3. Ставам на крака, изправям се. Там изрядни чудеса станаха, / недужнии се многи исцелиха. / .. / И немощнии многи востанаха / в той час, кога мощи целуваха. К. Огнянович, ЖА, 58.
ВОСТА`НА. Вж. воставам.
ВОСТА`НИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Въстание. Востанието е Ерцеговина е начало на края на турския деспотизъм в Европа! Хр. Ботев, Съч., 1929, 210.
