ВОЙВО`ДСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който принадлежи на войвода или е свързан с войвода. Той седи подплеснат на една ръка о масата, облечен в своето хайдушко войводско облекло — колчаклии потури, чепкен, отдолу подплатен с алено сукно, с чохен джамадан и черно астраханено калпаче, нахлупено чак до самите вежди. П. П. Славейков, Избр. съч. VI (2), 162. Сурова сила и решителност светеше в погледа на войводата, пък иначе той беше слабичък, дори дребен, външността му не казваше нищо за неговата войводска слава, Д. Талев, ГЧ, 271. Тогава България беше свободна, а изгорелият войводски дом на Трапезица — пълен с честита челяд… А. Каралийчев, В, 157. Научила се Марийка / често за вода да оди / на войводското кладенче, на хайдушкото вардище. Нар. пес., СбВСт, 141.
— Друга (остар.) форма: воево`дски.
ВОЙВО`ДСКИ нареч. По същия начин като войвода, по начин, присъщ на войвода. — Отваряйте вратите! — заповядал той войводски и стражата опънала двата каната да назад. З. Стоянов, ХБ, 306. Началникът на стражата, Ворчо войвода, си сучеше мустака по войводски около портата. З. Стоянов, ЗБВ II, 9.
ВОЙВО`ДСТВАМ и ВОЙВО`ДСТВУВАМ, -аш, несв., непрех. Действам като войвода, имам власт на войвода. Едва двадесетгодишен [Слав Грашев] войводстваше на чета, после участвува във въстанието като местен ръководител. Д. Фучеджиев, Р, 229. Боляринът беше свой човек, още дядото на дядо му войводствуваше по тия земи, не притискаше осенчани чак толкова, че да го намразят. А. Гуляшки, ЗВ, 9-10.
ВОЙВО`ДСТВАНЕ ср. Отгл. същ. от войводствам; войводстуване.
ВОЙВО`ДСТВО, мн. -а, ср. 1. Само ед. Власт, положение, дейност на войвода. През същата нощ други петдесет души четници под войводството на Велко Скорнев влязоха долу в селото и се настаниха по разни къщи в чаршийската махала, за да бъдат по-близо до помещението на заптиетата. Д. Талев, И, 504-505. Той не бива да бърза с калугерството, защото „войводството са лесно сменя, но калугерството — мъчно“. Н. Хайтов, ШГ, 150. Мирчо Бояни думаше: / „Бояно, млада войводо! / Халал да ти е войводство.“ Нар. пес., Христом. ВВ II, 122.
2. Истор. Административно-териториална единица, управлявана от войвода (в 3 знач.). Сяко господарство или княжество, ако него е управлявал някой от царска кръв, са е подразделяло на уреди (войводства). НБ, 1876, бр. 12, 47. На българския цар остана само югоизточната страна на Панония, защото тя принадлежеше на войводствата му във Влашко, Трансилвания и Молдова. Д. Войников, КБИ, 108. // Разш. Област, окръг.
3. Остар. и диал. Седалище на войвода (в 4 знач.); войводница.
— Друга (остар.) форма: воево`дство.
ВОЙВО`ДСТВУВАМ. Вж. войводствам.
ВОЙВО`ДСТВУВАНЕ ср. Отгл. същ. от войводствувам; войводстване.
ВОЙВОДУ`ВАМ, -аш, несв., непрех. Диал. Действам като войвода; имам власт, положение, служба на войвода; войводствам.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВОЙВОДУ`ВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от войводувам; войводстване.
ВОЙН, во`йнът, во`йна, мн. во`йни, м. Книж. Ритор. Воин. Войната следва йоще, / опасна, тежка, зла. / Враг врага маломощи; /тук войни, тамо вожди / легнали по поля. Ив. Вазов, Съч. I, 105. Свалете си оръжието, храбри войни: / войната свърши — днес е ден велик! М. Петканова, С, 123. „Нашето щастие са изгуби; водачът е убит; войните гладуват, ний не знайме що да правим.“ Н. Михайловски и дл., ОИ (превод), 217. • Обр. Слава, слава пеем днес, / вечна слава вам [на Кирил и Методий] и чест, / ние вием днес венци / вам, о войни и светци! А. Разцветников, ЩТ, 37.
ВОЙНА` ж. 1. Въоръжена борба между две или няколко държави, народи, племена или между обществени групи вътре в държавата. Войната е гибелно дело; кръв и разрушения никнат там, гдето тя мине. Ив. Вазов, Съч. XX, 39. Всеки ден почти се чуваха глухи, като че подземни топовни гърмежи. Войната продължаваше и никога тия гърмежи не са звучали тъй зловещо и тъй болезнено жестоко. Й. Йовков, Разк. I, 47. Случи се така, че тоя ден се завърнаха от Цариград и последните съгледвачи, .. Донесоха те вест, че в империята бе започнала междуособна война. Д. Талев, С II, 162. Моли се, буле, на бога, / дано се война обяви, / батьо на война да иде. Нар. пес., СбВСт, 417. Отивам на война.
2. Прен. Разг. Остър конфликт, безкомпромисна борба между отделни лица или групи. Между тях [Гроздан и Вълчан] отдавна се набираше и се готвеше да избухне една от ония люти и неизкореними вражди в селата, които опълчват едни срещу други цели родове, .. Да разкаже дългата история на тая отколешна война — Гроздан нито можеше, нито имаше време. Й. Йовков, Ж, 1945, 14-15. Какво имат те [чиновниците] — натъпкани сардели в тесни чужди стаи, в непрекъснатата война с хазяи и съквартиранти, без слънце, въздух и вода? Г. Стаматов, Разк. II, 156. И през силната работа* Гърмодолеца и Брязка често бяха във война. Той посягаше и на бой, а тя ставаше още по-упорита. Ил. Волен, МСД, 93-94.
3. Прен. Активна и безкомпромисна борба
