БУ`КВИЦА ж. Диал. Умал. от буква; буквичка. Той беше се научил да пише хубаво: като мъниста нижеше буквиците. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 36.
БУ`КВИЧКА ж. Умал. от буква. Но аз и да съм спокоен — те не са спокойни: .. Затова директорът час по час влиза в стаята, навърта се около машината и току мята светкавични погледи към ситните буквички. О. Василев, ЖБ, 18. — Прави каквото щеш! Пък аз ще си наредя четалото. Ала пак беда! В същия миг, когато го дръпна към себе си, буквичките му се пръснаха от джобчетата из цялата стая. П. Бобев, ГЕ, 122. Пиша дребни буквички. △ Името беше написано със ситни буквички.
БУКВОЕ`Д м. Книж. Буквоядец. Началото на сяка една история е темно и неудовлетворяюще, но ако нейните секунди и легендарни материали са попаднат в ръцете на буквоедите, то и от мухата става слон. Знан., 1875, бр. 8, 127. Той беше поел тежкия си пост в най-мъчните години за добруджанските хора .. Тогава околийският комитет бил оглавяван от един варненски адвокат, много начетен мъж, но по характер сух и боязлив; буквоед и педант. А. Гуляшки, ЗР, 278.
— Рус. буквоед.
БУКВОЕ`ДСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Който се отнася до буквоед и буквоедство; буквоядски.
БУКВОЕ`ДСТВО, мн. няма, ср. Книж. Буквоядство.
БУКВОЛЕ`ЕНЕ, мн. няма, ср. Спец. Буквоотливане, букволеярство.
БУКВОЛЕЯ`Р, -ят, -я, мн. -и, м. Работник специалист, който се занимава с отливане на печатарски букви.
БУКВОЛЕЯ`РНА ж. Букволеярница.
БУКВОЛЕЯ`РНИЦА ж. Работилница, в която се отливат печатарски букви; букволеярна, букволивница.
БУКВОЛЕЯ`РСТВО, мн. няма ср. 1. Специалност на букволеяр.
2. Спец. Букволеене.
БУКВОЛИ`ВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Спец. Който е свързан с букволеене; буквоотливен. Букволивен апарат.
БУКВОЛИ`ВНИЦА ж. Букволеярница, букволеярна.
БУКВОНАБИРА`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Спец. Който е свързан с набиране на отделни печатарски букви. Буквонабирачна машина. Буквонабирачен цех.
БУКВООТЛИ`ВАНЕ, мн. няма, ср. Спец. Технически способ за отливане на множество еднакви печатарски букви от матрици в специални уреди или машини; букволеене, букволеярство.
БУКВООТЛИ`ВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Спец. Който е свързан с буквоотливане; букволивен. Буквоотливна машина.
БУКВОПЕЧА`ТАЩ, -а, -о, мн. -и, прил. Спец. Който служи за печатане на букви. Буквопечатащо устройство.
БУКВОПИ`С, мн. няма, м. Рядко. Красиво ръчно изписани инициални букви в текст. В манастирската библиотека [на Рилския манастир] се пазят повече от 12 000 тома .. Тук се пазят: ранен препис от „Завета“ на Иван Рилски, Големият рилски панегирик от 1479 г. — богато илюстриран със заглавни рисунки и буквопис. НТМ, 1961, кн. 10, 23.
БУКВОПИ`СЕЦ, мн. -сци, м. Човек, който се занимава с красиво изписване на буквите по фирми, табели и под. Всичките тези селски заведения са на видно място, с написани фирми от тукашен самоук художник и буквописец. В. Обретенов, С, 60.
БУКВОПИ`ШЕЩ, -а, -о, мн. -и, прил. Спец. Който е свързан с писане на букви. Телеграфен буквопишещ апарат.
БУКВОСЪЧЕТА`НИЕ, мн. -ия, ср. Съчетание от букви. Взема една черновка, .., и се опитва да я препише на машината си, ала клавишите се разместват под пръстите му и върху бялата хартия се занизват странни буквосъчетания, нямащи нищо общо с членоразделната човешка реч. Св. Минков, РТК, 91.
БУКВОЯ`Д м. Книж. Буквоядец, буквоед. — Дело ще заведа за разпиляване на кооперативното имущество .. За побой! — Дело можеш да водиш, но партидката ми ще очистиш от овеса! .. Буквояд! Н. Хайтов, ПЗ, 66.
БУКВОЯ`ДЕЦ, мн. -дци, м. Книж. Ограничен, дребнав човек, който придава значение на външната, формалната страна на нещата и не се съобразява със същината им; формалист, педант, буквоед, буквояд. Тук често идеше и един .. педант до костите .. лъжец, буквоядец и шарлатанин. Елин Пелин, Съч. II, 133.
БУКВОЯ`ДСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Който е свързан с буквоядец и буквоядство; формалистичен, педантичен, буквоедски. Буквоядско отношение.
БУКВОЯ`ДСКИ. Книж. Нареч. от прил. буквоядски. Спорните въпроси не трябва да се разрешават буквоядски.
БУКВОЯ`ДСТВО, мн. няма, ср. Книж. Проява на буквоядец; педантизъм, формализъм, буквоедство. На научен език тази идейна неотстъпчивост, това тесногръдие, това буквоядство се нарича догматизъм и води само към изолиране от масите. Д. Димов, Т, 236.
БУ`КЕ`ЛА ж. Диал. Пренебр. Твърда глава. На султанселимовото време ли живееш,
